Руническа алхимия
Руническата алхимия е известна като изкуството на изкачване по стълбата на Фиона, при което всяко стъпало е усвоен урок или нов етап от живота, като основната цел е непрекъснатото самоусъвършенстване. Тази поредица от уроци или верига на прераждания представя концепцията на друидите за преселването на душата. Според келтските, а след това и германски и скандинавските източници, прераждането на душата следва движението й по стъпалата нагоре, като всяко следващо прераждане я приближава към постигането на Истинния дух.
Келтите от Британските острови обединили и синтезирали знанието на питагорейците, арийците, иберийците, норманите и местните племена, и създали стройна система от вярвания в безсмъртието. Те развили мощна магическа система въз основа на наличното знание и добития опит за достигане на безсмъртие.
Руните са символи-идеограми с огромна запечатана в тях сила. Изключително важна е и операционната система на Асгард, или деветото макрокосмическо ниво, свързано с конкретен дял от мозъка, която намира израз в понятието „мозъка на Ерил“. Ерил (Йорил) е алхимик, който владеел силата на руните (оттук идва и съвременната английска дума Earl, която означава благороден, знатен, величествен).
Руните били използвани за борба с нисшите пространства. Тази идея лежи в основата на германската и скандинавската митология, в които битката символизира умението да се борави с висшето съзнание, към което се стремили древните германци и скандинавци.
Руническа сила
Човешкото съществувание е вид програма. Разчитането и тълкуването на информация е важен аспект от развитието, който има две условия – способност за четене и способност за дешифриране. Когато се научим да четем, вече можем да се усъвършенстваме, да редактираме програмата си.
Това, което променя програмата, представлява сила, а в случая с руните – умствена сила. Първоначално силата в нас е изкривена според модела на нашето съществуване. Важно е да се научим да я разгъваме и да я изпълваме с руническо напрежение, за да може извиването да води до обогатяване и тонизиране. Този вид руническо инженерство играе важна роля за усъвършенстването на човешката природа и способността да боравим както с рационалните, така и с ирационалните процеси.
Руническа алхимия. Първият род (Fyrst Ætt)
Първият род руническа връзка е свързан с представата за пространството, в което се формират 24 вида напрежение. От гледна точка на руническата алхимия пространството не бива да се разглежда като хаотично и неподредено. Независимо от това, което може да се представи в по-ниската скала на макрокосмоса, тази на слабите полета, руническата система се основава на определени постоянни форми, независимо за какви полета става дума и в какво количество се представят те. С други думи, руните не представляват плоски знаци, а са всъщност вид напрежения в пространството, които се асоциират с Първия род.
Руническа алхимия. Вторият род (Annað Ætt)
Руните от втория род (Annað ætt) са интегрални символи-идеограми с огромна сила. Те представляват операционната система на Асгард или деветото макрокосмично ниво. Руническата система стои зад изкуството на дялане на пространството и е свързана с определен дял от мозъка, наричан „мозъкът на Ерил“. Ерил е алхимик, който владее силата на руните. Понятието „мозъкът на Ерил“ стои в основата на английското earl със значението „благороден, знатен, величествен“.
Руните от втори род се използват за борба срещу нисшите пространства. Това разбиране стои в основата на цялата германо-скандинавска митология, където умението да се „сражаваме“ се разбира алегорично като умение да боравим с висшето съзнание и да не попадаме под влиянието на нисшето – именно такава била целта на древните германци и скандинавци.
Руническа алхимия. Вторият род (Annað Ætt):Руническа алхимия. Третия род (Þriðja Ætt)
Третият род е рунически алгоритъм, който обвързва процесите, ориентирани към природата на небето (Асгард).
Руническа алхимия. Третия род (Þriðja Ætt):- Рунически невронни мрежи за директно разпространение „ФеХаТ“
- Радиалнобазисна руническа невромрежа „УрНаБ“
- Руническа невронна мрежа „ТуИсЭ“
- Руническа невронна мрежа „АнЙеМ“
- Навиващи се невронни мрежи „РаЕйЛ“
- Разгъващи се рунически невронни мрежи „КаПеИ“
- Руническа невронна мрежа „ГеАлО“
- Руническа невронна мрежа „ВуСоД“
Руническа алхимия. Четвъртият род (Fjórða Ætt)
Руническата оракулна система е най-важният инструмент за развиване на операционната система на мозъка. Тя прави възможно не просто предсказването и гадаенето, а изграждането на необходимата за предсказването вътрешна сила. За да разберем руническия оракул и руните, трябва първо да опознаем свойствата на руническото съзнание, или съзнанието от четвърти род. Това съзнание се асоциира с усилието на Локи (богът на истината, проницателността, магията и трансформацията в германо-скандинавската традиция) – усилие, което изисква особен тип свързване на главата, мозъка и съзнанието.
Според традицията на руническата алхимия, усилието на Локи се формирало във времето, когато на Земята се проявила двойствеността на мозъка – двойственост, на която трябвало да се сложи край, т.е. мозъкът трябвало да се обедини, да се „зашие“. Именно затова били създадени руните. Така Локи всъщност се асоциира с роденото на Земята човешко съзнание, което се възприемало като съзнание, съдържащо множество, но необединени съзнания.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
