Метод

Да разбереш напълването означава да направиш първата крачка. Човек зависи физически от напълването: с храна, дишане, движение и мисли. Необходимостта от напълване на практика ни поставя в зависимост от външното пространство. Ако не променим изначалното, т.е. зависещо от рожденото ни пространство напълване на енергийната ни структура, често се превръщаме в заложници на неконтролируеми състояния. Затова е важно да се научим да зависим повече от вътрешното, от онзи вид напълване, който сами можем да изработваме, контролираме и усвояваме.

За да изменим условията на взаимодействане с вътрешното пространство, първо трябва да опознаем законите на вътрешните пропорции. Пропорцията определя възможността за възвръщане на енергията и води човека до състояние на вътрешна достатъчност. Ако има пропорция, човек развива енергията си, ако не – тя се руши. Развиването на пропорциите е практическо изкуство, което изгражда архитектурата на тялото.

Хармонията е условие за физическата, енергийна и умствена синхронизация на тялото, енергията и съзнанието. Развитието остава символно до момента, в който разберем физиката на хармонията, тъй като тогава измененията се осъществяват на практика. Когато опознаем мярата на хармонията, ние достигаме състояние на синхронизиране, на вътрешно зацепване. Оста е покоят, съсредоточеността и силата, тя е условието за живот в тяло, с правилно построена енергия, чиито честотни показатели регулират състоянието на цялото тяло.

Концентрацията е най-висшето постижение за човека, тъй като тя е най-висшето по честота усилие, подвластно на човешкия мозък. Съсредоточаването ни разкрива пътя към всякакъв вид трансформации. Само онзи, който действително е овладял концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като овладява понятия като мяра и задълбочаване. Това помага за създаването на по-съвършени мисловни процеси и по-съвършени връзки. Развитието на съсредоточеността е свързано преди всичко с развитието на мозъка и усъвършенстването на геометрията му.

Развитието не може да бъде опознато без ритъма, който създава непосредствено технологията на развитието. Ритъмът лежи в основата на съществуването ни. Ние дишаме, говорим, движим се и мислим според ритъма или неговия израз. Ритъмът създава целия жизнен процес и води до усещането за собственото ни „аз“.

Но макар да зависим от ритъма, да участваме в него, да изразяваме различни ритмични схеми, ние по правило не притежаваме знание за ритъма. Ритъмът е в основата на музиката, нейната мяра, но освен това е и в основата на развитието на усилията.

Познанието за ритъма ще ни даде познание за истинната ни природа, и така ще ни помогне да взаимодействаме с висшите свойства на вселената, чиито език представлява кодове, заключени в определени ритми.