Бележки върху развитието
Накратко за актуалните днес проблеми на развитието, за които мога да говоря от позицията на 45 години практически опит и 40 години опит в обучението на хора.
Първо, това, което смятам за истинско развитие. Развитие е тази дейност, която подхранва мозъка, повишава концентрацията и в резултат на това развива оперативните способности на мозъка.
Именно това е целта на онези хора, които започват да се занимават с различни практики, или по-скоро трябва да започнат, защото развиването на мозъка е невъзможно, ако нямаме специален хранителен режим, ако не поддържаме тялото и най-вече ако не сме целенасочено устремени към това да разберем какво и как ще ни донесе развитие. Другият важен аспект, разбира се, е да не се опростяват понятията, които изразяват и описват идеята за развитие.
Важно е още да се има предвид, че част от практикуващите вече са се родили с по-събран и съответно по-развит мозък от други. Тези хора сформират особена категория на хора със специални дадености. Което същевременно означава, че имат свои собствени граници.
Като цяло, развиващият се човек днес се дели на четири категории:
- Егрегорен. Околното поле подтиква този човек към нещо или, напротив, блокира дейността му.
- Съзнателен или условно-съзнателен. Тук практикуващият разчита на своята постнатална природа. В тези условия разбирането често се разминава с опита на разбраното.
- Безсъзнателно-пренатален. Когато духът на човека го тласка към търсене.
- Смесен. В този случай трите гореописани форми се смесват.
При всеки от описаните варианти действат определени външни и вътрешни фактори, свързани с житейските ритми и цикли. Те се характеризират и с опит, който формира два типа хора: тези, които правят нещо със себе си и имат своя история, и онези, които нямат опит и следователно нямат позиция, от която да извършат някакъв сравнителен анализ.
Първият тип разбира, че в крайна сметка трябва да се направи нещо конкретно, а не просто нещо да се прави (което обикновено е знак за липса на духовна дисциплина). Именно това определя ефективността или неефективността на пътя.
Вторият тип се занимава с това да избере какво би искал. И тук, по правило, всичко приключва в съвременния свят. Едни търсят по-евтиното (което означава, че всъщност не ценят знанието), а други, напротив, търсят по-скъпото (с идеята, че хубавото струва пари). И докато и едните и другите не натрупат сравнителен опит, те ще си останат далеч от способността да определят какво е качествено, затова не бих нарекъл ни едните, ни другите развиващи се. За тях развитието е подобно на излизането на пазар.
Автор: ЧОМ (Олег Черне)
10 февруари 2022
