Изкуството на обучението
Изкуството на обучението е концептуална предпоставка за усъвършенстването. Основният закон и задача на изкуството на обучението е усъвършенстването на човека. Тази неизменна характеристика се проявява преди всичко в законите на формиране на човешкото съзнание.
Съзнанието обаче, независимо дали ни се иска или не, зависи от нашата физиология и нашия мозък. Затова и първият въпрос при всяко развитие е: Разбираме ли мозъка си? Мозъкът е онова, което можем да променяме чрез усилие и онова, което определя качеството на развитието ни.
Докато не се научим да възприемаме себе си (тук изобщо не става дума за осъзнаване), няма как да определим нито посоката, нито качеството на развитието си. Никакви знания, нито чужд опит могат да ни помогнат, ако не можем да удържим в съзнанието си задачата или дори просто да я помним. С други думи често съсредоточеността ни не е достатъчна не просто за развитие, а дори за функционирането ни. В същото време трябва да отбележим, че има голяма разлика между детето, което не може да разбере нещо и възрастния, който е натрупал опит в неумението да мисли.
Дори онези, които разбират и прилагат познанието в живота си, по-скоро стигат до сблъсък между вътрешното, менталното и външното пространство, което ни налага рефлекторен опит. Същевременно всеки от нас е в състояние на постоянен конфликт между външното и вътрешното. И това важи с особена сила за женската природа.
И така, често започват да ни обучават, без да са определили дори нашата способност и готовност за обучение. С други думи, ние започваме да се обучаваме, без да умеем да учим. И често изучаваното се оказва по-скоро излишно, отколкото полезно.
Започваме да трупаме опит в подхода към знанията въз основа на собствената си способност да възприемаме и градим дисциплина и насоченост в познанието. В крайна сметка у нас се създава не понятийно, а рефлексивно отношение към знанието. И ако все пак успеем да достигнем това знание, възниква въпросът за боравенето с него. Важната задача в това отношение е да се създаде алгоритъм на познанието и насоченост, умение за фокусиране.
Ако не създадем у себе си умението да планираме и да проследяваме действията си, както и да отговаряме за думите си, ние ще се превърнем в незадълбочен, повърхностен човек. А по правило хората не могат да започнат, продължат и контролират този процес и себе си в него. Просто събираме, разпръскваме и отхвърляме.
Така човек губи умението си да живее в пространството, геометрията и символите, а изкуството на мисленето, умението да се дава оценка и да се поставят задачи често се крие зад паразитни думи като „мотивация“ или „цел“.
За да се научим да живеем според определени задачи, е необходимо задълбочено познание. Изкуството на обучението ни предлага не просто умението да наблюдаваме, а умението да фиксираме. Дори на нивото на наблюдаването изникват проблеми. Ако човек не умее да наблюдава, той не може и да внимава. А човек, който не може да внимава, не принадлежи на себе си, а на реакциите или емоциите, на които е подчинен, на различни положителни или отрицателни дразнители.
Днешният информационен поток парализира активността на личността, човек трудно може да идентифицира собствената си мисъл, участието си в процеса на творене на мисли и, следователно, в живота. Днес мислите дори не могат да се оформят, а просто пробягват през съзнанието на човека, и това дори не означава, че му принадлежат.
В изкуството на обучението най-важното, което трябва да разберем, е природата на мислотворчеството, природата на мисълта, на знанието и на отвличането. И това е въпрос, който опира до физиологията и енергийните принципи, ръководещи мозъка ни.
Съвременният човек съществува повърхностно, а повърхностното съществуване е враг на развитието. За развитието е необходимо усилие, а днес това усилие трябва да се развива, за да не станем жертва на условията.
Автор: ЧОМ (Олег Черне)
21 януари 2021
