Мера на напълване

Дао, Медитация, Метод

Напълването е фундаментален аспект в метода на развитие, който разкрива един от ключовите принципи на човешкото усъвършенстване. Нашето тяло, мозък и енергия се намират в зависимост от напълването с енергии, казано още по-точно – от пет условия: хранене, дишане, циркулация на енергията, движение и мислетворене.

Всяко от тези условия притежава своя мяра, възможности и формира нашите зависимости. С други думи: съществува мяра на напълването, която е свързана с пространството, т.е. онова, което се намира между Небето и Земята. Съществува и мяра на напълването, която зависи от измененията, които на свой ред се делят на временни, пространствени и безкрайни.

Ако човек не опознава мярата на напълването в себе си, той започва да следва законите на някаква произволна мяра на напълването, без да участва съзнателно в този процес. На практика той му е подчинен и го обслужва. Зад всичко това стоят геометрични и математически закономерности, които могат да бъдат овладени чрез другите фундаментални аспекти на метода: съсредоточаването, хармонизацията и пропорционалността.

На практика горното значи, че нуждата от напълване ни поставя в зависимост от заобикалящото пространство. Ако ние не изграждаме вътрешна цялостност (а именно към това трябва да е насочено развитието на човека), ставаме заложници на неконтролируеми от нас състояния. Т.е. ако човек не овладява мярата на напълването, той не може да се разглежда като развиващ се: такъв човек може само да следва онова, което го напълва. При това временните направления формират в нас процеси на разложение, тъй като енергията не съзрява и ние сме принудени да вървим по лъжлив и хлъзгав път. Такова е условието на пространството, в което живеем. Без да изменим това, ние можем само да тънем в самозаблуда, че можем да се развиваме. Защото, без да знаем що е мяра на напълването, нито тялото, нито енергията, нито мозъкът могат да еволюират, ако, разбира се, не смятаме смъртта за еволюция, която узаконява съществуването ни тук.

Тъй като енергиите, които задават живота на това пространство, са временни и непостоянни, то и човекът, ще – не ще, се опира на непостоянството и дори не може да си представи какво е да преживява постоянство, дори да декларира последното и да му придава някакви характеристики на личностна трансформация. Но закономерностите за изменение на енергията в непостоянното и в постоянното пространство не просто не са еднакви, но и се отличават качествено. Наред с това досегът с различни енергийни процеси без умението да усвояваме енергията им води в най-добрия случай до загуба на тази енергия, а в най-лошия – до разрушаване на човека.

Независимо дали искаме, ние сме принудени да се опираме на тези процеси, ето защо и мярата на напълването е важен методологически аспект за онези, които следват пътя на алхимичното развитие. За такъв човек е важно да изгради зависимост от такъв вид напълване, който е в състояние да регулира и усвоява. Без да изменим изначалната структура, т.е. онази, която е зависима от пространството, в което сме родени, ние в най-добрия случай ще тъпчем на място. Тъкмо в това е превърнато развитието днес. Следователно, докато не изменим геометрията (структурата на тялото) си, е много важно да не се самозалъгваме, че можем да постигнем резултат, защото ще продължаваме да се напълваме със същата тази пространствена енергия на мястото, където пребиваваме, и ще придаваме на напълването само временни различия.

Ето защо, при условие че се намираме в зависимост от временни, нетрайни енергии, нашият път също се намира далеч от нас. В действителност той е само едно обозначение. Не е никак лесно да се излезе извън тази мяра на напълването, тъй като всичките ни системи са ориентирани спрямо това пространство и зависят от него. Необходимо е правилно и щателно пренастройване и опознаване на мярата на напълването. Ако не вземем предвид казаното по-горе, само ще се залъгваме с информация и знания за Пътя или традицията, без реално да сме излезли извън пределите на временните условия. В най-добрия случай това ще способства за замяната на едно ненужно с друго ненужно.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)