Мозък
Мозъкът е истинното тяло на човека, формиращо както условията за нашето съществуване, така и настройката и връзките в тялото. Той представлява многоизмерна структура с диференцирана система от връзки и управление. За развиващия се човек е важно да постигне разбиране за мозъка, каквото в днешния свят на практика не съществува. Най-съществено тук е именно как е настроен мозъкът, как оперира.
Най-голямото предизвикателство е това, че хората използват наличната, а не развита структура на мозъка. Това означава, например, че няма контрол върху процеса на мислене, или че висшите дялове на мозъка се активират неправилно под въздействието на някаква практика, медитация или различни опити да се измени съзнанието, които всъщност го подчиняват на нерегулируема химия и неконтролируема енергийна мозъчна дейност.
Ако не развива мозъка си, човек започва да пребивава и зависи от различни рефлекси и дразнители. Естествено, да живееш в по-високи вибрации е по-добре, отколкото при по-ниски, но всъщност човек не може да прецени защо е по-добре. Вътрешната биохимия носи на практикуващия по-интересни преживявания, но той дори не може да ги сравни с преживяванията на непрактикуващия, затова никога практикуващият не може да обясни на онзи, който не практикува, защо това е по-добро.
Даоистка алхимия. Маската като условие за инициация
Практиката на използване на маски в даоистката традиция е свързана със специално алхимично знание, посветено на задачата за развитие на мозъка. Маските се превръщат във важен аспект от инициацията при жените, тъй като в даоистката традиция женското лице се разглежда като орган-матка.
Маската е важен елемент от алхимичната практика, тъй като с нейна помощ можем да усетим сакралността на процесите, свързани с лицето. Работата с маски ни дава възможност да овладеем изкуството на възприемане на красотата – онази неизчерпаема сила, която подхранва природата на тялото, сетивата и съзнанието, и в даоистката традиция се асоциира с понятието „Да отпиеш от водите на Западното езеро“.
Тази практика датира още от времената на династиите Сун (960 – 2378 г.) и Юан (1279 – 1368 г.). Използването на маски било продиктувано от необходимостта да се поддържа геометрията на лицето, главата и най-важното – на мозъка. Учението за маските се оформя в окончателния си вид в периода на династията Цин (1644 – 1912 г.) в резултат на развиването на практиката за трансформиране на минерали с цел получаването на еликсир чрез мозъка.
Маската като условие за инициация:Автор: Дзие Кун (Олег Черне)