Даоистка алхимия. Маската като условие за инициация
Практиката на използване на маски в даоистката традиция е свързана със специално алхимично знание, посветено на задачата за развитие на мозъка. Маските се превръщат във важен аспект от инициацията при жените, тъй като в даоистката традиция женското лице се разглежда като орган-матка.
Маската е важен елемент от алхимичната практика, тъй като с нейна помощ можем да усетим сакралността на процесите, свързани с лицето. Работата с маски ни дава възможност да овладеем изкуството на възприемане на красотата – онази неизчерпаема сила, която подхранва природата на тялото, сетивата и съзнанието, и в даоистката традиция се асоциира с понятието „Да отпиеш от водите на Западното езеро“.
Тази практика датира още от времената на династиите Сун (960 – 2378 г.) и Юан (1279 – 1368 г.). Използването на маски било продиктувано от необходимостта да се поддържа геометрията на лицето, главата и най-важното – на мозъка. Учението за маските се оформя в окончателния си вид в периода на династията Цин (1644 – 1912 г.) в резултат на развиването на практиката за трансформиране на минерали с цел получаването на еликсир чрез мозъка.
Работата с маска е алхимичен грим на лицето, чрез който можем да се запознаем с вътрешните процеси, протичащи в зоната на третото цинобърно поле. Практиката с маски използва техниките на вътрешната алхимия (съзерцание, дишане и построяване на геометрията) и дава възможност да хармонизираме вътрешното си състояние чрез подхранване на телесната форма.
При взаимодействането с маската трябва да се научим да подхранваме не толкова тялото, колкото духа. В основата на алхимичните трансформации стои постигането на пневматичност в лицето, знак за одушевеността на процеса.
Работата с маска е един от аспектите на пътя към безсмъртието. Напредъкът по този път изисква субстанциално същностно единство, т.е. познаването на одушевеността, а след това и одухотвореността на маската. Знанието за духовната природа е тип алхимична трансмутация. Целият алхимичен процес на работа с маски преминава през определени операции, свързани с триграмите (гуа) и изработването на енергия дзин, и се основава на 12 клона, свързани с енергията ци. Тоест всяка маска е разклонение.
Жените, които не се грижат за лицето си, не просто не могат да се занимават с вътрешна трансформация, те всъщност нарушават принципите на естетическо развитие, които са основни за всеки човек. Това води до физиологично увреждане на функциите на органите и системите на тялото, а заедно с това и до нарушение на редица процеси – от физически до сетивни.
Маските ни учат да се настройваме към собствената си природа, към вътрешното си пространство. Правилното отношение към лицето като аспект на духовната ни природа ни дава възможност да изпитаме усещане за пълнота и съответно ни представя в пространството.
Всяка маска е език на алхимията, зад който се виждат алхимични съставки като слюда, оцет, сяра, живачен хлорид, сяра, реалгар, аурипигмент, цинобър, олово, живак, духовен минерал, костен мозък на императора, философски камък, сребро и злато.
Перлена маска
Перлената маска създава еликсира юнму (слюда, Yun My, юн му), който отразява и пречупва светлината и външно придава бляскав ефект. В даоистката алхимия способността за подхранване със слюнка, нейното усъвършенстване и постигането на трансформация с помощта на слюнката се нарича „Подхранване със слюда“ или „Изкуството на подхранване чрез Нефритената течност“.
Използването на Перлена маска е важен аспект от Подхранването със слюда, което от своя страна е важен компонент от даоистката алхимична практика. Подхранването със слюда е природен процес за насищане на човешкото тяло, който се е превърнал в практически опит на познанието. Този естествен процес на секреция на слюнните жлези се постига чрез усвояването на високовибрационното подхранване, при което тялото може самостоятелно да изработва не просто слюнка, а високовибрационна есенция. Тази есенция се разглежда вече като течен кристал, наричан в даоистката алхимия „слюда“.
Халцедонова маска
Халцедоновата маска е вид маска, чиито влакната са свойствено групирани по подобие на на минералите халцедон, агат и оникс (подобно на тилните нерви), което определят външното дишане на минерала и води до неговото окисляване. По подобен начин работи алхимичната съставка живачен хлорид, наричана още едър сняг или ген сюе (gen xue). Това е еликсир, който се получава на базата на външното или по-скоро тилното дишане, т.е. еликсир, който се характеризира със способността за повърхностно тилно дишане.
Живачният хлорид генсюе, подобно на сярата, е еликсир от третото поле, който усъвършенства силата на перлената маска, благодарение на връзката с тилната част на мозъка.
Коралова маска
Кораловата маска е свързана с вид алхимично усилие, което в природата се генерира от кристалите, а човекът създава под формата на порцелан. В алхимията всъщност Кораловата и Порцелановата маска са подобни понятия, разликата е, че при кристала алхимичният процес е естествен, докато порцеланът изисква допълнително усилия за сгъстяване или „насмоляване“. Коралът привлича алхимичните съставки и силата му зависи от ритъма на природата, докато при порцелана имаме условно привнесен ритъм.
Сапфирена маска
Сапфирената маска е устойчива даденост, характерна за всеки човек. Всеки има своя собствена устойчивост, която може да се определи като „сапфирена“. Тя е свързана с дракона Ченлун (Cheng Long, 成龍), който отговаря за хармонията и мъдростта, и съответно за синхронизирането на мозъка. Сапфирената маска изпълнява изключително важна функция в човешкия живот, тъй като създава необходимия вътрешен баланс.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
