Взаимодействие на практикуващия с пренаталната енергия
Пространството е особена единица на съществуване на макрокосмоса, в която освен понятието за триизмерно пространство има и интегрално такова. Това формира в пространството времeви и невремеви фактори на съществуването.
В същото време, говорейки за пренаталност, имаме две основни категории, подразбирани от космогонията като категория Небе и категория Земя. Съществува и още една категория – категорията на човека, но днес това е изключително понятие, което се опира на постнаталността, на способността на човек да промени съдбата си и всъщност да създаде за себе си нова пренаталност.
По един или друг начин всички видове пренаталност използват различни категории време. Висшите форми на пренаталност не са подвластни на времето, но простите форми са му подвластни. Получава се, че част от пространството на макрокосмоса има невремева природа, част има пространствено-времева природа, а част – времева природа. Всички те се характеризират с Вместилището на духовното. Това е най-интересният формат за измерване на всяко пространство, включващ и обикновения човек, и това, което го заобикаля, и видимото за него, и невидимото и непроявеното, което реално формира невремевите концепции за живота.
Пренаталността на пространството според невремевите условия протича според законите на невремевата или квантовата физика. То съществува различно от времевите процеси (по същество теоретични), където пространството живее във времеви условия, под фаталност — това, което престава да съществува и попада под законите на теоретичната физика като явление, което се появява и изчезва в един и същи момент от време. Това е свойството на енергията във временното пространство.
Към практиката трябва да се пристъпи тогава, когато вече сме опознали природата на нашата пренатална енергия, в противен случай могат да се обострят трудностите, свързани с нея, да я насочим в грешна посока или да взаимодействаме с нея неправилно. При това, определяйки пренаталната природа, която ни е породила, ние по правило не сме в състояние да ѝ дадем истинска оценка, защото всъщност започваме да говорим и за природата на нашия дух.
Важното е не как пренаталната невремева енергия е сформирала нашето тяло или енергия, а какъв дух тя е сформирала в нас. Ние започваме да практикуваме, без да отрегулираме природата си. Защо в практиките се говори толкова много за природата на егото – «Първо победи своето „аз“, и едва тогава ще можеш да постигнеш нещо»? Защото човек развива и подхранва това, което е заложено в него, и ако в него е заложено нещо лошо, той и това подхранва, а ако е нещо добро, него подхранва. Но дори да има повече добро, отколкото лошо, все едно – ще има конфликт. И явна трудност възниква в тази ситуация, когато, практикувайки, подхранваме конфликта в себе си, тоест природата, която ни пречи.
Когато хората казват: «Това е мое/това не е мое»; «Трябва да се занимавам/нямам нужда», те са в състояние на конфликт. Човек, който не знае как да гледа на природата на нещата, винаги зависи от това в какво настроение, състояние се намира. Този проблем възниква при взаимодействието с практикуващите по време на тяхното обучение, тъй като всеки човек е настроен към собствената си схема и ти трябва да си настроен или да обслужваш практикуващия за да му харесва да се занимава. Изглежда сякаш ние сме на пазара, а това може да създаде трудности за развитието, тъй като водещият е принуден да се адаптира към начина, по който го възприемат, а не да настройва обучавания на нужното за ръста на възприемане на пътя.
Автор: ЧОМ (Олег Черне)
7 март 2022
