Мярата на съсредоточаването

Дао, Метод, Съзнание

Мярата на съсредоточаването е условие, което ни позволява да удържаме вниманието си върху поставената задача. Самата мяра на съсредоточаването представлява форма на усилие, което трябва да се създаде, за да се постигне дадената задача. Тук не говорим образно, става дума за съвсем конкретно условие, обвързано с основната задача на развитието – реализирането както на външните така и на вътрешните ни възможности.

Развиването на способността за съсредоточаване не е проста задача. Тя изисква сравняване с вниманието и наблюдението, както и с концентрацията. Забележете, че тук не става дума просто за прехвърляне на вниманието върху нещо, а за активиране на определени зони в мозъка, както и за обвързването на понятия като “външно” и “вътрешно”.

От мярата на съсредоточаването зависи работата на съзнанието ни по отношение на действителната възможност за усилване и задълбочаване. Това умствено условие изисква да си дадем сметка за всичко, което оказва влияние върху развитието ни. Затова мярата на съсредоточаването е параметър на практиката, който изисква преди всичко усвояване.

Нека отбележим, че тук не говорим за някакъв термин или за призив към съсредоточаване, а за възприемане на определени условия на работа. Мярата на съсредоточаването е ясно изразено усилие, което трябва да се изработи, за да се постигне съответна реалност. Реалност, която ще даде възможност да се убедим в значимостта на понятията за съсредоточаване, удържане на вниманието и най-сетне – концентрация, които създават възможността да се изправим срещу отвлеченостите и образността, т.е. от повърхностното.

Осъществяването на всякакви лични задачи трябва да следва последователност от взаимосвързани действия. Липсата на достатъчна концентрация ни ограничава и по отношение на това осъществяване, и дори в самото поставяне на задачи. Мярата на съсредоточаване създава необходимата съзидателна сила, но най-вече – създава конкретно необходимо състояние. Усвояването на съсредоточаването изисква да се познава мярата на усилието и да се научим да постигаме състояние, което може да се определи като адекватност на действията – състояние, което създава тактилно възприемане на усилието.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)