Мярата на ритъма

Дао, Даоистка алхимия, Метод

Ритъмът е великият учител на човечеството, той ни учи на знание. Обединява рационалното и нерационалното, като внася в живота ни изкуството на великото възприятие.

Ние дишаме и може би усещаме дъха си, но когато обръщаме внимание на ритъма си на дишане, това ни потапя в света на възприемането му. Същото е и с движението, храненето, речта и мисловната дейност. Още в началото на живота, първото ни проявление е именно усещането за ритъм. Това е първото трансцендентално познание, с което несъзнателно влизаме във взаимодействие и което се нарича живот.

Мярата на ритъма е ключ към истинното познание. Не само от гледна точка на идеята за условно постоянство, но и в постоянството в измененията. Нужно е още разбиране за външното и вътрешното изменение.

Ритъмът има много имена, но от гледна точка на тоналността, той е константа. Ритъмът ни дава възможност да опознаем безкрайността в работата с крайното, тъй като той представлява изкуството на потапяне в духа, а опознаването му ни дава възможност да се потопим в своята природа.

Без да познаваме ритъма, ние започваме да копираме (толкова важно е да се започне, но така вредно да се продължи), тъй като подчиняваме духа си на външното и реакционното. Ние дишаме, говорим, движим се и мислим според копиран ритъм и начина, по който се изразява. Именно това трябва да се промени чрез мярата на ритъма.

Ритъмът рисува живота ни, придава форма на възприятията ни и създава усещането за собственото ни „аз“. В древността понятие за ритъм изобщо не е съществувало, тъй като той е бил самата тъкан на живота – онова, което съпровожда нещо вътрешно.

Въпросът за развитието е въпрос за ритмичността и хармонията, където по-важно е извличането на ритъма, отколкото изразяването му. Ритъмът и хармонията представляват съзвучие. Само чрез ритъма можем да усетим развитието в дълбочина. Познанието за развитието е невъзможно без ритъма, който непосредствено създава този процес.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)