Руническа алхимия. Четвъртият род (Fjórða Ætt)
Руническата оракулна система е най-важният инструмент за развиване на операционната система на мозъка. Тя прави възможно не просто предсказването и гадаенето, а изграждането на необходимата за предсказването вътрешна сила. За да разберем руническия оракул и руните, трябва първо да опознаем свойствата на руническото съзнание, или съзнанието от четвърти род. Това съзнание се асоциира с усилието на Локи (богът на истината, проницателността, магията и трансформацията в германо-скандинавската традиция) – усилие, което изисква особен тип свързване на главата, мозъка и съзнанието.
Според традицията на руническата алхимия, усилието на Локи се формирало във времето, когато на Земята се проявила двойствеността на мозъка – двойственост, на която трябвало да се сложи край, т.е. мозъкът трябвало да се обедини, да се „зашие“. Именно затова били създадени руните. Така Локи всъщност се асоциира с роденото на Земята човешко съзнание, което се възприемало като съзнание, съдържащо множество, но необединени съзнания.
И така ролята на руните била да обединят съзнанието. В същото време онова, което се обединява и обвързва (няколко руни), всъщност се превръща в съзнание. Така самите руни се превръщат в оракули. Руните пазят тайната на шестте измерения. Оттук именно идва идеята за руническата система футарк, представяна чрез шестте страни на куба, където руните са разпределени в три плоскости (атта) и шест рода. На всяка плоскост намираме осем руни, като всяка от тях се възприема обемно и се счита, че има конусно съзнание с конкретно направление. Задачата на руните е да генерират специфично състояние на съзнанието, да го дарят с оракулно мислене и с проницателност.
Самите руни могат да бъдат класифицирани и според вибрационното влияние, което оказват върху мозъка. Това влияние следва принципа на взаимодействието между седмо поле (представено от великана Фарбаути, баща на Локи) и пространството на шестото поле (великанката Лауфей (Лаувейя), майка на Локи), които пораждат съзнанието на Локи, заседнало между шесто и седмо поле. Локи бива изобразяван като червенокос младеж, а неговата роля е да бъде елементът, който ни свързва с мрака и смъртта (в образа на Хелблинди, брата на Локи).
Локи бил необходим на асите, особено на върховния бог Один, тъй като техният ирационален разум не разбирал двойствеността, затова били необходими нови условия за появата на различно, ново възприемане на света. Тъй като асите съществуват в девето поле, за да възприемат нисшите полета те имали нужда от различни условия, което довело до формирането на дванадесетте мъжки и дванадесетте женски съзнания – всички те се разпределили в руните. И когато руната породи нов вид съзнание, тя всъщност генерира сила, способна да я трансформира и да я насочи в някое поле. Добър пример за това е руната Алгиз (ᛉ), която ни извежда до съзнанието на Фрея.
За осъществяването на тази специална връзка бил необходим Локи, или оракулната руна, чрез която можело да се опознае и трансформира съзнанието. Така първият рационален език, свързващ хората с ирационалното, всъщност били руните. Необходима била нова форма на съзнанието, така че да може да се създаде нова система.
Като цяло Локи, въплъщение на двойствеността, бил необходим на Один именно за създаването на руните. Затова и Один създал полето на куба и мислено играл с Локи на хнефатафл (или тафл/ тавла, оракулна игра). Задачата на този процес била да се създаде модел за пакетиране на руническата енергия. За тази цел те двамата правели поредни ходове: всеки ход отговарял на едно пространство.
Благодарение на тази игра Один разбрал какви руни (схеми) са необходими на световете от гледна точка на операционната система. Основата на играта е представена от руната Тейваз (ᛏ), с която се изразява процеса на призоваване. Появила се и предпоставката за постъпване на енергията на съзнанието в пространството – руната Феху (ᚠ). Така руните Тейваз, Алгиз и Феху изразяват процеса на търсене и формиране на руническата енергия.
Транспортирането било извършено чрез руните Манназ (ᛗ) и Дагаз (ᛞ). Тези ходове Локи и Один правели подред, разкривайки руните в три посоки или според три усилия – проникване, сгъстяване и удържане. Те обвързали едно пространство с друго.
Така се появила сакралната германо-скандинавска геометрия, която представя свойствата, обозначени с руните, и се характеризира с три оси – Тюр (Тир), Один и Тор. Тълкуванието на тази координатна система е в ръцете на Тор или по-скоро в неговия чук. Важно е тук да споменем и конфликта между асите и ваните, или особеното устройство на пространството. При едните се строи последователно, докато при другите – паралелно.
Това ни води до един специфичен аспект на познанието, тъй като ние гледаме света от паралелното пространство, но трябва да седнем високо, като Один, за да успеем да видим паралелното пространство последователно. Това е специфичната духовна форма на колоната Ирминсул, основана на напрежението на геометрията (или по-скоро на тригонометрията), която руническа оракулна система ни предлага.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
