Руническа алхимия

Руническата алхимия е известна като изкуството на изкачване по стълбата на Фиона, при което всяко стъпало е усвоен урок или нов етап от живота, като основната цел е непрекъснатото самоусъвършенстване. Тази поредица от уроци или верига на прераждания представя концепцията на друидите за преселването на душата. Според келтските, а след това и германски и скандинавските източници, прераждането на душата следва движението й по стъпалата нагоре, като всяко следващо прераждане я приближава към постигането на Истинния дух.

Келтите от Британските острови обединили и синтезирали знанието на питагорейците, арийците, иберийците, норманите и местните племена, и създали стройна система от вярвания в безсмъртието. Те развили мощна магическа система въз основа на наличното знание и добития опит за достигане на безсмъртие.

Руните са символи-идеограми с огромна запечатана в тях сила. Изключително важна е и операционната система на Асгард, или деветото макрокосмическо ниво, свързано с конкретен дял от мозъка, която намира израз в понятието „мозъка на Ерил“. Ерил (Йорил) е алхимик, който владеел силата на руните (оттук идва и съвременната английска дума Earl, която означава благороден, знатен, величествен).

Руните били използвани за борба с нисшите пространства. Тази идея лежи в основата на германската и скандинавската митология, в които битката символизира умението да се борави с висшето съзнание, към което се стремили древните германци и скандинавци.