Даоистка алхимия

Формата не може да се счита за същност на субстанцията, макар някои източници да се опитват да защитават подобно твърдение. Същността намира израз в законите на пренаталността, не на постнаталността, където се намесва формата. Но тъй като именно формата изразява същността, тя зависи от нея. Следователно формата трябва да се промени, така че поне да не пречи на същността. Тази форма, при която същността не е потисната, трябва да има и съответните пропорции.

Въпросът всъщност е благодарение на какво съществуват нещата. Човешката природа или човешката същност може да бъде разглеждана двустранно: външно или вътрешно. За тази цел обаче трябва да проникнем в майчината утроба, така че да съумеем да определим истинната природа. По-лесно е да преработиш природата, отколкото да я опознаеш. Но как да очертаем границите на реалността?

Граници на реалността

Границите на реалността са свързани с условията за проникване в изначалното. Именно затова трябва да можем да създаваме необходимите за нас условия. За пропорциите важно условие е наличието на утроба, която да може да ни създаде отново. Китайското понятие дун (dong) означава утроба, пещера, както и определен тайнствен процес; по-простичко казано, дълбочина, която непросветените възприемат като трансцендентно понятие. За тези, които са се посветили на практиката обаче, дун е нещо реално.

Целта на алхимиците е с помощта на определени техники да получат „правилното тяло“, което носи същността или поне тяло, в което духът играе доминираща роля. За да се сдобием със силата, която ще ни даде възможността да превърнем тялото в дух или да го подчиним на духа, първо трябва да изменим енергийните свойства на формата, т.е. да преминем определен тип преобразуване, което се счита за посвещаване.

Трансмутацията, телесното безсмъртие и средствата за постигането на тези цели могат да се достигнат чрез знание и практическо усърдие. По този път тялото преминава през дълъг процес и се превръща последователно в Алхимично тяло, Живачно тяло, после започва да произвежда алхимично злато и да поражда материална или алхимична светлина. За да постигнем това обаче, първо трябва да разберем еликсирите, които играят изключително важна роля в алхимичната наука.

Границите на реалното са онази първична материя, която не се поддава на фазите на „почерняне“, на разлагане, а единствено на разтваряне и усвояване. Важно тук е да разберем каква е разликата между разлагане и разтваряне.

Дори само чрез познания в областта на ботаниката, минералогията и химията, човек може да създаде лекарства или еликсири, способни да удължат човешкия живот. Въпросът обаче е доколко тези лекарства или еликсири ще могат да бъдат усвоени. Подмладяването на тялото или на духовния му аспект е възможно единствено чрез изменянето на честотата на енергията. Тук резултат, разбира се, може да се постигне и външно, но постигнатият ефект не би могъл да се нарече вечен живот.

Даоисткото схващане за материалното безсмъртие е стройно, рационално и последователно. Но докато даоистите (и като цяло азиатските култури) не питаят никакви предубеждения към това схващане, западният човек е изправен пред особена трудност, тъй като нито е психически готов, нито може чрез ментална съсредоточеност да достигне дори базовите принципи на това схващане. Това означава, че при алхимичния модел опасно е както слабото съзнание, така и едностранчивото упорство, което пречи, като нарушава ритъма на действие. И едното, и другото карат адепта или да чака, или да прибързва.

Независимо че се говори за фармацевтични, диетични, дихателни, двигателни и дори сексуални аспекти на алхимията, най-важна роля играят пергелът и триъгълникът, или кръгът и квадратът (кръгът е съзнанието, а квадратът – тялото). Без чук и наковалня не можем да създадем нищо, дори не можем да започнем да работим. Как да превърнеш оловото в злато? Или как да усъвършенстваш наличното?

Ако не сме определили центъра (Жълтия източник) и не сме се научили да мерим, няма как да постигнем доктрината на алхимичното изкуство, т.е. да култивираме безсмъртния зародиш. Първото условие е аурифакцията (алхимичната трансмутация), т.е. не да имитираме алхимията, а да постигнем действителни резултати.

Алхимичната наука включва тринадесет операции (процеси), за които са важни всички етапи, които водят до създаването на Живачното и Алхимичното тяло. Първата ни алхимична задача е да усъвършенстваме себе си, като се опираме първоначално на пренаталната си природа, а след това и на постнаталната, когато вече пречистеният живак (одухотворената енергия дзин) прониква в дълбочина в тялото и поглъща ци. Самото разбиране за живака в алхимията е многофункционално и обхваща както определен процес, така и определено състояние на тялото, вътрешно движение, при което се постига сгъстяване на енергията.

Алхимичното злато се постига при построена пропорционалност и съвършена енергия. Едно е да се построи пропорционалността при доминираща енергия ци, друго е при доминираща дзин или дори шън, когато условният живак изчезва и остава единствено златото, т.е. съвършените връзки в тялото. Тогава самото тяло става частично или напълно безсмъртно и никога не може да бъде преобразувано обратно в живачно.

В същото време не бива да бъркаме процесите, свързани с трансмутацията на същността (или душата), и телесната трансформация, за да не попречим на работата с енергията шън. Изключително рисковано е, когато адептът се увлече в процеса на възстановяване на ци или дори в преобразуването, тъй като това може да доведе по-скоро до разпад, отколкото до усъвършенстване, и да ни отдалечи от възможността да усъвършенстваме енергията шън.

Опирайки се на ци, няма как да извлечем по-фината енергия дзин, което означава, че няма как да създадем средното и горно цинобърно поле и да извлечем достатъчно количество живак от ниското поле. Живакът се активира в цинобърните полета чрез ци (ниско), дзин (средно) и шън (горно), но се извлича с помощта на енергията дзин. Нашата цел е ци-дзин, дзин-дзин и шън-шън.

Даоисткото тяло е базово понятие в системата за вътрешна работа на даоистката йога и алхимия. То засяга сакралната анатомия и е изключително важно за онези, които искат да опознаят идеите на вътрешното развитие.

Трябва да отбележим, че разбирането за даоисткото тяло е специфично и не отговаря на обичайното за съвременния човек възприемане на тялото. Даоисткото тяло е особен тип форма, в която нещо се вписва. Важно за нас е да разберем както самата форма, така и връзките между нея и тялото. Това ще ни помогне да разберем тялото си като Единно или обединено, т.е. тяло с вътрешна опора. Даоисткото тяло предполага „триединно съгласие“ (цантунци, Can Tong Qi), то е одухотворено, тяло, което има свое съзнание.

Привеждането на тялото в състояние на абсолютна свързаност и единство е първата стъпка към постигането на Безсмъртния зародиш, който символизира завръщането към пренаталния ембрионален стадий. Този стадий ще онагледи разликата между ембрионалното, абдоминално и енергийно дишане и ще ни даде възможност да задействаме алхимичните процеси с цялото си тяло. За целта в него се създават тигели, енергията Ин се сгъстява до живачно състояние, а Ян – до състоянието на олово. Това ще даде възможност за сливане на семето шъ с дъха. Този процес започва с формирането на Съкровения зародиш, който се култивира вътре в тялото.

Така се решава и въпросът с тялото, което в началото на пътя се разглежда като подобно на неблагороден метал (олово, цинк или мед – в зависимост от природата на пораждане). Едва след като постигнем Живачното тяло (вид тяло, което може да разтваря примеси и да достига дълбинно пречистване), можем да достигнем до състоянието на вътрешна светлина (злато). На този етап трябва да се създаде цинобъра, за да се сгъсти светлината (да се получи сребро) и от него да се извлекат съвършените съставки (нефрит), за да може да се тръгне в обратната посока.

И така, състоянието на тялото опира до способността ни да разбираме разликата в състоянията на дзин в тялото, или природата на металите. Понятието „жълто“ (хуан, Huang, 黃) означава едновременно цвета, светлината, метала, еликсира и процеса. Докато разполагаме с тяло, основано на субстанционалната форма (която подлежи на разделеност и разложение), нищо не можем да постигнем с него. Трябва ни нова регенерация, калциниране.

Докато тялото ни е подчинено на най-низшия стадий, на тъмнината (стадия „нигредо“ в алхимичната работа), то е ориентирано към разпад. Първата ни задача е да вземем под контрол разделените части на тялото, т.е.  да подготвим тялото за пропорционалността (която стои в основата на изграждането на философския камък). Тази еднородност обаче може да се постигне единствено чрез енергията дзин. Това означава, че първо трябва да разберем ци-дзин. Това е първият етап, на който може да се отдели светлина (стадия албедо). Първият еликсир трябва да има качествата на албедо, т.е. да може да отразява енергията. След това се получава жълтеникавото (стадия цитринитас). След него идва цинобърът (стадия рубедо).

Това променяне на материята наподобява постигането на Съкровената женственост. Колкото и странно да звучи, жените по природа са цели, те не са двойствени. Дуалността е мъжка характеристика, затова мъжете имат нужда от насоченост.  Женското тяло е ориентирано към цикличност. Трябва да се отбележи, че днес тази цикличност е понижена като качество заради отслабналите вибрации на съзнанието, поради което жените днес се опират повече на времевия цикъл. А за да постигнем цялост трябва да излезем от кръговрата на времевия цикъл.

В мозъка трябва да се натрупа достатъчно енергия дзин, така че да се избегне неговото подчинение на времевия цикъл. Затова доистките безсмъртни често биват изобразявани с особено развит череп – той е знак, че са натрупали и запазили в мозъка си огромен обем енергия дзин, която превръща мозъка им в скъпоценно злато.

Но пътят започва с оловото, или с геометрията. Захранването с жизнена сила (ян-син) започва с главата, а развиването й започва със Земния двор (корема). Ако тялото ни не е Единно, няма как да отделим трите субстанции, и тялото ни ще бъде подяждано от жизнената енергия. Според даоисткото учение, човек трябва да се храни с енергия и минерали, които „могат да убият трите червея“.

Още в самото начало трябва да се усили мозъкът, за да се постигне действително смесване и да се получи Първичното вещество (юанджи, Yuang Zhi, 原知), от което се извличат останалите съставки. Трябва да се знае, че свързването на тялото на ниво пропорция или ос е невъзможно (както и смесването на дъха със съставките), без да се уреди работата на съзнанието.

Даоисткото тяло трябва да се опознае, за да може да се подготви Алхимичното тяло, тъй като то отговаря за създаването на допълнителни канали, съдове в тялото, цинобърни полета, т.е. за подготовката за алхимична работа. Накрая Даоисткото тяло се превръща в Алхимично. Даоисткото тяло е развиващо се тяло, т.е. тяло, което може да се променя, преобразува и трансформира. Именно това отличава Даоисткото тяло от всички останали.

Разбира се, в природата съществуват множество процеси, които могат да се считат за развитие, но това развитие има естествен характер и не се отличава с допълнително усилие, каквото е необходимо за построяването на Даоисткото тяло (първо трябва да се засили съзнанието).

Човешкото тяло е най-удивителният и сложен обект в природата: човекът има способността да променя естествените, природни процеси на развитие, като сам си пречи или помага. Това означава, че човек има възможността за допълнително усилие чрез специфичен вид енергия, който може да се развива единствено в човешкото тяло. По-простичко казано, дадено ни е определено количество енергия за живот, и по правило обикновеният човек изгаря тази енергия много бързо, ускорено. Но ако можем да нарушаваме този процес на развитие, това означава, че можем и да го подобрим!

Най-важният извод тук е, че човекът всъщност е създала небивал прецедент в макрокосмоса: придобил е способността да променя нещо в природния ред. Човешкото тяло има форма, която му осигурява способността да развива допълнително усилие.

Това знание за Даоисткото тяло изисква от човека, преди всичко, да не влошава природата си, на което отговаря понятието „естественост“. Само че според идеите за Даоисткото тяло тази естественост не представлява някаква философска абстракция, а е физиологично понятие.

Да вземем за пример животните: животното живее според законите на физиологичните процеси. Затова, що се отнася до естественото състояние, всяко животно стои по-високо от човека, тъй като то не допринася по никакъв начин за собственото си разрушение. За животните е характерен естествен цикъл на трансформация, тъй като при тях допълнително усилие, свързано с мозъка, липсва, т.е. при тях липсва този тип управляване на тялото.

Първоначално, разбира се, учението за Даоисткото тяло не е насочено към усъвършенстването на човешката природа. То се появява, за да се спре влошаването на човешкото състояние. Това означава, че за дълъг период от време човешкият мозък изпълнява единствено настройваща функция, без да е насочен към развитие. В древни времена обаче хората можели да се настройват към неща, които са неподвластни за съвременния човек: пространствени структури, вибрацията на звездите и пр. Основната задача на човека била всъщност да не позволява влошаването на този апарат за настройване.

Това означава, че първоначално човекът имал по-големи способности по отношение на съществуването си и по-малки – по отношение на развитието. Днес ние сме по-високо в плана на развитието, но по-ниско в плана на съществуването. Още повече, че не можем да твърдим, че човешкият мозък е еволюирал. Той е по-скоро разстроен, тъй като обемът му се е увеличил, но се е изгубила силата на концентрация на съзнанието. Може да се каже, че в древността човекът е разполагал с несъвършено оръдие, но с оптичен прицел, докато днес той има съвършено оръдие, но без оптика.

С други думи, човекът изгубил това, което днес наричаме концентрация. И макар често да използваме това понятие, всъщност боравим с други състояния, като внимание, наблюдение или, в добрия случай, съсредоточеност. Концентрацията е усилие, което произтича от правилно построената геометрия на мозъка. В древността човешкият мозък имал способността да постига концентрация по физиологичен път, а не по умствен.

Затова, когато говорим за „естественост“ днес (а това е важно понятие за Даоисткото тяло), трябва да удържаме в ума си две задачи: постигането на определена синхронизираност на енергията вътре в тялото и постигането на концентрирано съзнание.

Човешкото развитие може да започне едва тогава, когато са създадени условията за тази естественост: фокусираност на енергията, Единно тяло и фокусираност на съзнанието. Физиологичното (и оттам – енергийно) разбиране за естественост е свързано със създаването на единство в тялото, което се разбира като „запазване на едното“. Това изисква тялото да се групира по отношение на мястото, където енергията може да се събира по естествен път, т.е. корема. Зоната на корема е изключително важна що се отнася до постигането на естественост и единство:

• Това е мястото, където се пресича цялата човешка енергия.
• Коремът улавя енергията на храната, която консумираме. Фината ци на водата и зърното може да се абсорбира и да се предаде нататък единствено ако се улови от корема.
• Енергията на дишането също се усвоява чрез тази зона.

Това означава, че при определени показатели коремът може да обработва три хранителни източника:

• Източника, свързан с вътрешната циркулация на енергия.
• Източника, свързан с външната циркулация на енергия.
• Източника, свързан с получената енергия.

Затова и първата задача по пътя към постигане на естественост е да се създаде правилното Едно (корема), а втората – да се събере правилното друго (съзнанието), тъй като допълнителното усилие за развитие, за което говорихме по-горе, може да възникне само тогава, когато съзнанието, използвайки едното, може да управлява процеса.

Една от основните практики, използвана от древните хора, била практиката за пречистване на костния мозък. Хората постигали естественост и я запазвали, и това давало възможност на енергията да навлиза в костния мозък, а съзнанието помагало само да я ориентира. Затова пречистването на костния мозък било едновременно естествен и умствен процес. Тази естественост създавала условия за дълбинно циркулиране на енергията, свързана с костите. Днес човекът е изгубил способността да подхранва костния мозък, затова е изгубил от една страна тази естественост, а от друга – центрираността на мозъка, и така е лишил себе си от най-високочестотната храна.

По тази причина първите засегнати телесни системи у човека са тези, които са ориентирани към по-високочестотна енергия (например, еднокринната система). Днес процесът на развитие трябва да вземе предвид, че естественото състояние е недостъпно за човека чисто физиологично, и постигането на трите задачи (създаването на Единно тяло, центриран мозък и връзка между тях) изисква неимоверни усилия. Необходимо е истинско познание какво трябва да се направи, и достатъчно време, за да се възстанови всичко, тъй като говорим за най-висшата мяра развитие.

Самото развитие има мяра и тя произтича от връзката между съзнанието и корема. Що се отнася до тялото, днес човек първо трябва да създаде геометрия, която да позволи на тялото да съществува, тъй като днес човекът просто няма тяло.

Тялото е геометрична фигура, която трябва да пресъздадем или да създадем. Трябва да постигнем това, което наричаме Даоистко тяло, защото само тогава ще можем да структурираме процеса.

Даоисткото тяло е тяло с определена форма и мяра. Основната мяра за даоисткото тяло е знанието за деветте вида циркулация на енергията. Деветте вида циркулация на енергията, или Деветте Дракона, са девет вида спирали, които могат да съществуват в нашето пространство и непосредствено да се възприемат от човешкото тяло. Те са вътрешна скала, която произтича от условията за изработване на съставките.

Списъкът с еликсири, използвани и получавани във вътрешната алхимия (нейдан, Nei Dan, 內丹 – вътрешен еликсир, цинобър), е доста дълъг. Еликсирни свойства имат както външната, така и вътрешната природа. Най-известните одушевени носители на еликсири са еликсирни животни като костенурката, щъркела и прилепа, които са символ на Безсмъртието в даоизма.

Самият процес на получаване на еликсири (както и използването им) е алхимичен процес, който се асоциира с преобразуването на метала, символно свързано с определено усилие и свойства. Важното е, че този процес е свързан не с определен метал, а с определени свойства, а реализирането му зависи от духа на получаваната енергия. За целта трябва да се използват и изработят по-висококачествени съставки. Те се представят като изпаренията при претопяването на метала.

Тези изпарения се описват още като светлина. Най-висококачественият продукт на алхимичния процес се асоциира със златото. Златото обаче, макар и висшият, не е главният аспект, тъй като в началото и дори в средата на пътя се обработват по-нисши, но необходими съставки. С това е свързана и основната идея на философския камък, който представя целия спектър минерали и дори процеси, важни за формирането на живачното съзнание, надхвърлящо пределите на нисшата човешка природа.

На различни етапи от пътя можем да приемем за злато и кадмия, и сярата, и среброто, които трябва да се доведат до съвършенство и да се използват за опознаване на златото. Всяко от тях има свой процес на позлатяване или пигментиране.

Търсенето на златното хапче е сложен процес, който зависи до голяма степен от възможностите на съзнанието. Без подготвено съзнание може да се получи цинобър, но той не може да се подложи на алхимичния огън, което означава, че от него не може да се получи живак и да се пречистят примесите.

Живакът всъщност се получава в една от пещите. Важно е да отбележим, че има няколко типа живак (основно три), като главният сред тях е алхимичният живак, който се получава във висшата пещ. Той се нарича меркуриев или одухотворен живак, т.е. живак, с такова качество на енергията, което може да задейства регенерацията на човешкия организъм. Оттук започва практическият път към безсмъртието. Трябва да се отбележи, че първо трябва да се създаде еликсирът, както и условията за неговото усвояване, т.е. да се постигне първична трансформация.

Еликсирът трябва да започне да се преобразува вътре в тялото. Ако този еликсир само подхранва тялото, той се счита за малък еликсир. Големият еликсир е еликсир, който сам може да усъвършенства процеса. Създаването на еликсира се асоциира със смесването на живака със сярата (получаването на чист живак), при което се образува ново вещество (всъщност три вещества) на основата на живака, сярата и съединението от двете вещества (често наричано цинобър).

Това прави еликсирът система с три функции и три вида напрежение. За алхимичния процес важни са знанието и практиките, чрез които може да се постигне алхимичната светлина или алхимичното злато.  За да получим еликсира, трябва да използваме съставката, която влияе върху ферментацията. За външния човек, който не познава практиката, това е по-скоро имитация на получаването на бяла или жълта светлина, която визуално прилича на сребро или злато.

Тук си струва да се спрем върху разликата между външната алхимия или това, което можем да приемам под формата на еликсири, и физиологичната, която е свързана с процесите, протичащи вътре в самото тяло на адепта. Двата подхода са много различни, въпреки че минералните елементи имат подобно въздействие. Разликата се крие в трите първични жизнени енергии, т.е. факторите, определящи действието на еликсира: живакът, оловото и цинобъра. Живакът се свързва със свойството, оловото – с условието, а цинобърът – с процеса. Именно цинобърът допринася за кристализирането на усилията в алхимията.

Важно е, че в алхимията приемането на еликсира е едновременно усвояване и постигане на вътрешна промяна, което прави тялото на адепта леко и го освобождава от силата на гравитацията, в началото на нивото на същността. Това се разбира под „способността да видиш себе си отгоре, от върха на планината Кунлун“ или „отплаване към острова Пенлай“, което на практика означава умение да управляваш преобразуването в тигелната пещ или способност да превръщаш цинобъра в злато (светлина).

Кристалният еликсир може да се извлече от различни телесни съдове, което обяснява и голямото разнообразие от имена на еликсири, които всъщност се различават единствено по порядъка си. Няма значение дали приемаме еликсира външно или го създаваме вътре – в тялото трябва да се създадат условията за съответната реакция, т.е. трябва да бъде създаден тигелът. Това е задължително условие, за да можем да филтрираме енергията. Алегорично, това е процесът управляван от Белия тигър.

Това е основната задача, свързана с онова, което ни е необходимо за преобразуването. Оттук насетне е важно кое с какво съединяваме, какви съставки можем да доведем до тигела – процес, който се ръководи от Дракона. След съединяването на съставките получаваме т. нар. живак. В ниското цинобърно поле можем да имаме осем нива живак и олово, които могат да се съединяват.

Въпреки многото варианти на еликсири, най-древните и разпространени са така наречените „Девет еликсира на осемте безсмъртни“, т.е. „Деветте безсмъртни еликсира“ или „Вълшебният еликсир на деветте съда“ (дзиу дин шън дан, Jiu Ding Shen Dan) или „Деветкратния еликсир на сиянието“ (дзиу чуан лин ша дан, Jiu Chuan Ling Sha Dan), способен да разтвори петте минерала (у-ши, Wu Shi): цинобър (данша, Dan Sha), реалгар (сиуан хуан, Xiong Huang ), пречистена стипца (байфан, Bai Fan), слоест малахит (цън дзин, Ceng Jing), магнетит (цъ шъ, Ci Shi); известен също като „Еликсирът на жълтия император“ или „Великият еликсир на дракона и тигъра” (лун ху да дан, Long Hu Da Dan). В Маошан го наричали цинобърен еликсир, от който се получават деветте цвята (дзиу хуа дан, Jiu Hua Dan).

Това е концептуален еликсир, получаван при деветкратна дестилация, чрез Червеното тяло (джу ър, Zhu Er), или кръвта, която е основният живачен сулфид. Тя трябва да се рекомбинира, т.е. естествената ци трябва да бъде пренесена в долното цинобърно поле под формата на ален сублимат. От този момент нататък започва дестилацията на цинобъра, която може да има девет етапа.

Най-трудното е да се създаде пространството, необходимо за алхимичната работа, или т. нар. орпигмент (ци хуан, Ci Huang), който всъщност е базовоцентрирана решетка. Това е сцепление, което трябва да бъде постигнато. Сравняват го с нефрита, заради  вискозитета и вътрешната му структура. Самият орпигмент се разглежда като еликсир и като условие за обработване на еликсири.  Аналогично, реалгарът (сиуан хуан, Xiong Huang ) е базовата кристална субстанция, която може да се групира чрез силата на ума, или чрез енергията шън-дзин. Това подпомага формирането на центъра, наричан дантиен.

Именно благодарение на орипигмента и реалгара се създава алхимичният разтворител (уксус) и пластичността (мед). От първото чрез пречистване (сяра) се получава цинобър, а от второто – злато.

В заключение, важно е да се прави разлика между образуването на еликсири и тяхното усвояване. Природата на реалгара може да създаде еликсира, но за да се усвои той е необходима природата на живака. Може, разбира се, еликсирът да се усвои чрез слюда (слюнка), сяра, калиева стипца, но те трябва да се нагреят силно, така че да действат като алхимичен катализатор, или магнетит, създавайки постоянни реакции на инжектиране на енергия в зоната на цинобърното поле (нещо като усвояване на оргазмични състояния). Но това зависи от нивото на желязо в тялото на човека, особено хемоглобина (кръвта) и феритина (протеин).