Даоистка алхимия
Даоистката алхимия е система от знания, чиито светоглед стои в основата на практическия процес на изменяне и освобождаване на човека от грубата енергия чрез трансформирането й. Тази фундаментална концепция се основава на познанието за макрокосмичните закони и природата на душата. Универсалният принцип тук е свързан с култивирането на душата (шън) и извеждането й до нивото на Абсолюта (свързан с понятието Ян).
Даоистката алхимия е известна в китайската традиция още като Изкуството на Жълтото и бялото, или Пътя на цинобъра. Това е всъщност система от практическо познание, насочена към развиването на възможността за регенериране и преобразуване на енергията. Това води до частична или пълна трансформация на тялото, която преминава през поетапното развиване на зародишното семе, разположено там, където се слива пренаталната енергия суюн лючен ин.
Условията за формирането на даоистката алхимия произтичат от необходимостта ни да преодолеем временното (всъщност смъртта). Най-интересният аспект в това отношение е, че първоначално човешкото тяло се възприема като съзнание. Т.е. именно животът и безсмъртието на съзнанието, произтичащи от състоянието на Маточното тяло (тялото, което съдържа тигел), се превръщат в главния импулс, който задейства процеса на формиране на даоистката алхимия.
Ето защо разбирането за даоистката алхимия зависи от две понятия: изначалното съзнание и развитото съзнание. В началото, когато природата следвала различен ритъм и хората имали различна енергия, първият модел за даоистката алхимия бил жената. Според даоистките концепции, женското тяло е цялостно по природа, т.е. тяло, способно да се преобразува (процес, който трябва да се научим да контролираме) – това наричаме с понятието „създаване на Алхимичното тяло“.
„Цяло“ се нарича тяло, което отговаря на основния принцип на енергията – принципът на съхраняване, натрупване, алхимично развиване и преобразуване на енергията. Ако не е налице възможността да се акумулира енергията, съзнанието няма как да се научи да управлява тази енергия. Затова в началото на пътя трябва да се създадат т. нар. „Алхимично тяло“ и „Алхимично съзнание“. По природа женското тяло и съзнание са по-близки до това, което наричаме алхимично тяло и алхимично съзнание, тъй като са по природа по-свързани с енергийните процеси, които наричаме „Цветно тяло“ и „Пречистено тяло“ (сребро).
Всичко това е свързано с процесите на материализиране и трансформиране на жизнените процеси, което ни отвежда до Нефритения император или кръга на трансформации, обхващащ трите енергийни условия ци, дзин и шън. Ключовото тук е не идентифицирането на енергията, а комбинирането на типовете енергия един с друг, т.е. образуването на триграмите, необходими за преодоляването на противоречивостта. Триграмата е възел, връзка, която поражда в пространството шест условия, т.е. създава хексаграма.
И така, Алхимичното тяло, създадено чрез алхимичната практика, е вид тяло, способно на вътрешно преобразуване и трансформация. Създаването му е ключовото условие за постигането на задълбочено преобразуване и изменение. Алхимичното тяло може да изменя множество природни процеси, като се опира не върху естествената временна енергия, а върху преобразуваната, която е свързана с хармонизирането на вътрешните сили и следователно създава извънвремеви параметри.
Алхимичното тяло ни дава възможност да създаваме допълнителен енергиен ресурс като променяме честотата на енергията, т.е. то има специфични физиологични и биохимични показатели. Даоистката алхимия се основава именно на усъвършенстването на тези фактори.
Важно е да отбележим, че простата форма на тялото не може да се счита за същност на субстанцията. Същността се изявява в законите на пренаталността, не в законите на постнаталността, тъй като тук се намесва формата. Същността намира израз в онази форма, която се характеризира с пропорционалност.
+Същност на даоистката алхимия – daojia neidan (даодзя нeйдан)
Формата не може да се счита за същност на субстанцията, макар някои източници да се опитват да защитават подобно твърдение. Същността намира израз в законите на пренаталността, не на постнаталността, където се намесва формата. Но тъй като именно формата изразява същността, тя зависи от нея. Следователно формата трябва да се промени, така че поне да не пречи на същността. Тази форма, при която същността не е потисната, трябва да има и съответните пропорции.
Въпросът всъщност е благодарение на какво съществуват нещата. Човешката природа или човешката същност може да бъде разглеждана двустранно: външно или вътрешно. За тази цел обаче трябва да проникнем в майчината утроба, така че да съумеем да определим истинната природа. По-лесно е да преработиш природата, отколкото да я опознаеш. Но как да очертаем границите на реалността?
+Даоисткото тяло – daojia tu (даодзя ту)
Даоисткото тяло е базово понятие в системата за вътрешна работа на даоистката йога и алхимия. То засяга сакралната анатомия и е изключително важно за онези, които искат да опознаят идеите на вътрешното развитие.
Трябва да отбележим, че разбирането за даоисткото тяло е специфично и не отговаря на обичайното за съвременния човек възприемане на тялото. Даоисткото тяло е особен тип форма, в която нещо се вписва. Важно за нас е да разберем както самата форма, така и връзките между нея и тялото. Това ще ни помогне да разберем тялото си като Единно или обединено, т.е. тяло с вътрешна опора. Даоисткото тяло предполага „триединно съгласие“ (цантунци, Can Tong Qi), то е одухотворено, тяло, което има свое съзнание.
Привеждането на тялото в състояние на абсолютна свързаност и единство е първата стъпка към постигането на Безсмъртния зародиш, който символизира завръщането към пренаталния ембрионален стадий. Този стадий ще онагледи разликата между ембрионалното, абдоминално и енергийно дишане и ще ни даде възможност да задействаме алхимичните процеси с цялото си тяло. За целта в него се създават тигели, енергията Ин се сгъстява до живачно състояние, а Ян – до състоянието на олово. Това ще даде възможност за сливане на семето шъ с дъха. Този процес започва с формирането на Съкровения зародиш, който се култивира вътре в тялото.
+Еликсири на вътрешната алхимия – neidan (нeйдан)
Списъкът с еликсири, използвани и получавани във вътрешната алхимия (нейдан, Nei Dan, 內丹 – вътрешен еликсир, цинобър), е доста дълъг. Еликсирни свойства имат както външната, така и вътрешната природа. Най-известните одушевени носители на еликсири са еликсирни животни като костенурката, щъркела и прилепа, които са символ на Безсмъртието в даоизма.
Самият процес на получаване на еликсири (както и използването им) е алхимичен процес, който се асоциира с преобразуването на метала, символно свързано с определено усилие и свойства. Важното е, че този процес е свързан не с определен метал, а с определени свойства, а реализирането му зависи от духа на получаваната енергия. За целта трябва да се използват и изработят по-висококачествени съставки. Те се представят като изпаренията при претопяването на метала.
Тези изпарения се описват още като светлина. Най-висококачественият продукт на алхимичния процес се асоциира със златото. Златото обаче, макар и висшият, не е главният аспект, тъй като в началото и дори в средата на пътя се обработват по-нисши, но необходими съставки. С това е свързана и основната идея на философския камък, който представя целия спектър минерали и дори процеси, важни за формирането на живачното съзнание, надхвърлящо пределите на нисшата човешка природа.
Еликсири на вътрешната алхимия – neidan (нeйдан):+Първо условие за развиване на същността. Съзнание - xing (син)
+Второ условие за развиване на същността. Дишане - qi (ци)
+Трето условие за развиване на същността. Пропорция - bufen (буфън)
+Четвърто условие за развиване на същността. Ос - zhou (джоу)
+Червен талисман - hongse fulu (хунсъ фулу)
+Бяла пагода - baita (байта)
+Зелена тераса - lü lutai (лю лутай)
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
