Деветциклен дестилиран еликсир

Дао, Даоистка алхимия

Деветцикленият дестилиран еликсир (цзюхуань цзиньдань (jiuhuan jindan)) е вид еликсир, който може да се формира в движение и покой. В движение той осъществява задачата за построяване на Алхимичното тяло, което е необходимо за продължаването на живота и постигането на безсмъртие. А в покой този еликсир се преобразува в деветциклен магически еликсир.

Деветцикленият дестилиран еликсир е необходим за организирането на вътрешната работа. Той подготвя тялото за вътрешната трансформация, свързана с алхимичните практики, преди всичко когато тялото е в движение.

Този еликсир се отнася към природните еликсири, при които телесните съдове се разглеждат като подобни на листата на черницата. Затова той се счита още за Питателен или Ядлив еликсир ертан (Er Tang). Тялото има способността да го изработва и същевременно усвоява. Деветцикленият дестилиран еликсир зависи от енергията ци, но като еликсир изработва енергия дзин.

Създаването на деветцикления дестилиран еликсир е най-важното условие при подготовката на тялото за преобразуване и изменяне в дълбочина, за подготовка на тялото за енергийно дишане. Еликсирът е важен и от гледна точка на продължаването на живота. Без него тялото е разглобено, а деветте му зони са в конфликт. В подобни условия е невъзможно да се съхрани вътрешното. Имено затова ни е нужно Алхимичното тяло – за да се създаде светлината, която може да проникне в пещерната тайнственост.

Познанието за деветцикления еликсир засяга и сакралната анатомия. То е важно за онези, които искат да опознаят вътрешните възможности на тялото в движение.

Понятието „Алхимично тяло“ е многопластово и зависи от редица условия и самото формиране, като основна роля тук играят магическите съдове и използването им в енергийното дишане. Алхимичното тяло само си служи за опора, тъй като може да генерира допълнителен източник на енергия.

Един от най-важните раздели на изкуството на построяване на Алхимичното тяло е учението за деветте външни съда, асоциирани със знанието на даоистката медицина и алхимия. Благодарение на това знание се създават и Деветте цинобърни еликсира.

Деветте магически съда, или Деветте двореца на Деветте дракона, са свързани с краищата на пространството. За да се активират тези връзки, е необходим цинобър, който излъчва цинобърночервена светлина и може да вдиша шест пневми. Те са необходими, за да извадят тялото от блуждаенето в мрака, да го научат да се върти във финото и да установят връзка с Висшето, което в даоистката традиция е свързано с Голямата мечка.

Чрез тях тялото постига девет дестилации и трансформации, като дестилира течните перли в живак. Когато практикуващият свърже всички дракони, той разбира жълтото и бялото, а тялото опознава деветте фази на движението. Деветте източника се превръщат в девет ключа, а тялото започва да функционира според законите на естествеността и се превръща в скъпоценен обект.

Всички еликсири на вътрешната алхимия >>>

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)