Същност на даоистката алхимия – daojia neidan (даодзя нeйдан)
Формата не може да се счита за същност на субстанцията, макар някои източници да се опитват да защитават подобно твърдение. Същността намира израз в законите на пренаталността, не на постнаталността, където се намесва формата. Но тъй като именно формата изразява същността, тя зависи от нея. Следователно формата трябва да се промени, така че поне да не пречи на същността. Тази форма, при която същността не е потисната, трябва да има и съответните пропорции.
Въпросът всъщност е благодарение на какво съществуват нещата. Човешката природа или човешката същност може да бъде разглеждана двустранно: външно или вътрешно. За тази цел обаче трябва да проникнем в майчината утроба, така че да съумеем да определим истинната природа. По-лесно е да преработиш природата, отколкото да я опознаеш. Но как да очертаем границите на реалността?
Граници на реалността
Границите на реалността са свързани с условията за проникване в изначалното. Именно затова трябва да можем да създаваме необходимите за нас условия. За пропорциите важно условие е наличието на утроба, която да може да ни създаде отново. Китайското понятие дун (dong) означава утроба, пещера, както и определен тайнствен процес; по-простичко казано, дълбочина, която непросветените възприемат като трансцендентно понятие. За тези, които са се посветили на практиката обаче, дун е нещо реално.
Целта на алхимиците е с помощта на определени техники да получат „правилното тяло“, което носи същността или поне тяло, в което духът играе доминираща роля. За да се сдобием със силата, която ще ни даде възможността да превърнем тялото в дух или да го подчиним на духа, първо трябва да изменим енергийните свойства на формата, т.е. да преминем определен тип преобразуване, което се счита за посвещаване.
Трансмутацията, телесното безсмъртие и средствата за постигането на тези цели могат да се достигнат чрез знание и практическо усърдие. По този път тялото преминава през дълъг процес и се превръща последователно в Алхимично тяло, Живачно тяло, после започва да произвежда алхимично злато и да поражда материална или алхимична светлина. За да постигнем това обаче, първо трябва да разберем еликсирите, които играят изключително важна роля в алхимичната наука.
Границите на реалното са онази първична материя, която не се поддава на фазите на „почерняне“, на разлагане, а единствено на разтваряне и усвояване. Важно тук е да разберем каква е разликата между разлагане и разтваряне.
Дори само чрез познания в областта на ботаниката, минералогията и химията, човек може да създаде лекарства или еликсири, способни да удължат човешкия живот. Въпросът обаче е доколко тези лекарства или еликсири ще могат да бъдат усвоени. Подмладяването на тялото или на духовния му аспект е възможно единствено чрез изменянето на честотата на енергията. Тук резултат, разбира се, може да се постигне и външно, но постигнатият ефект не би могъл да се нарече вечен живот.
Даоисткото схващане за материалното безсмъртие е стройно, рационално и последователно. Но докато даоистите (и като цяло азиатските култури) не питаят никакви предубеждения към това схващане, западният човек е изправен пред особена трудност, тъй като нито е психически готов, нито може чрез ментална съсредоточеност да достигне дори базовите принципи на това схващане. Това означава, че при алхимичния модел опасно е както слабото съзнание, така и едностранчивото упорство, което пречи, като нарушава ритъма на действие. И едното, и другото карат адепта или да чака, или да прибързва.
Независимо че се говори за фармацевтични, диетични, дихателни, двигателни и дори сексуални аспекти на алхимията, най-важна роля играят пергелът и триъгълникът, или кръгът и квадратът (кръгът е съзнанието, а квадратът – тялото). Без чук и наковалня не можем да създадем нищо, дори не можем да започнем да работим. Как да превърнеш оловото в злато? Или как да усъвършенстваш наличното?
Ако не сме определили центъра (Жълтия източник) и не сме се научили да мерим, няма как да постигнем доктрината на алхимичното изкуство, т.е. да култивираме безсмъртния зародиш. Първото условие е аурифакцията (алхимичната трансмутация), т.е. не да имитираме алхимията, а да постигнем действителни резултати.
Алхимичната наука включва тринадесет операции (процеси), за които са важни всички етапи, които водят до създаването на Живачното и Алхимичното тяло. Първата ни алхимична задача е да усъвършенстваме себе си, като се опираме първоначално на пренаталната си природа, а след това и на постнаталната, когато вече пречистеният живак (одухотворената енергия дзин) прониква в дълбочина в тялото и поглъща ци. Самото разбиране за живака в алхимията е многофункционално и обхваща както определен процес, така и определено състояние на тялото, вътрешно движение, при което се постига сгъстяване на енергията.
Алхимичното злато се постига при построена пропорционалност и съвършена енергия. Едно е да се построи пропорционалността при доминираща енергия ци, друго е при доминираща дзин или дори шън, когато условният живак изчезва и остава единствено златото, т.е. съвършените връзки в тялото. Тогава самото тяло става частично или напълно безсмъртно и никога не може да бъде преобразувано обратно в живачно.
В същото време не бива да бъркаме процесите, свързани с трансмутацията на същността (или душата), и телесната трансформация, за да не попречим на работата с енергията шън. Изключително рисковано е, когато адептът се увлече в процеса на възстановяване на ци или дори в преобразуването, тъй като това може да доведе по-скоро до разпад, отколкото до усъвършенстване, и да ни отдалечи от възможността да усъвършенстваме енергията шън.
Опирайки се на ци, няма как да извлечем по-фината енергия дзин, което означава, че няма как да създадем средното и горно цинобърно поле и да извлечем достатъчно количество живак от ниското поле. Живакът се активира в цинобърните полета чрез ци (ниско), дзин (средно) и шън (горно), но се извлича с помощта на енергията дзин. Нашата цел е ци-дзин, дзин-дзин и шън-шън.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
