Даоисткото тяло – daojia tu (даодзя ту)

Даоисткото тяло е базово понятие в системата за вътрешна работа на даоистката йога и алхимия. То засяга сакралната анатомия и е изключително важно за онези, които искат да опознаят идеите на вътрешното развитие.

Трябва да отбележим, че разбирането за даоисткото тяло е специфично и не отговаря на обичайното за съвременния човек възприемане на тялото. Даоисткото тяло е особен тип форма, в която нещо се вписва. Важно за нас е да разберем както самата форма, така и връзките между нея и тялото. Това ще ни помогне да разберем тялото си като Единно или обединено, т.е. тяло с вътрешна опора. Даоисткото тяло предполага „триединно съгласие“ (цантунци, Can Tong Qi), то е одухотворено, тяло, което има свое съзнание.

Привеждането на тялото в състояние на абсолютна свързаност и единство е първата стъпка към постигането на Безсмъртния зародиш, който символизира завръщането към пренаталния ембрионален стадий. Този стадий ще онагледи разликата между ембрионалното, абдоминално и енергийно дишане и ще ни даде възможност да задействаме алхимичните процеси с цялото си тяло. За целта в него се създават тигели, енергията Ин се сгъстява до живачно състояние, а Ян – до състоянието на олово. Това ще даде възможност за сливане на семето шъ с дъха. Този процес започва с формирането на Съкровения зародиш, който се култивира вътре в тялото.

Така се решава и въпросът с тялото, което в началото на пътя се разглежда като подобно на неблагороден метал (олово, цинк или мед – в зависимост от природата на пораждане). Едва след като постигнем Живачното тяло (вид тяло, което може да разтваря примеси и да достига дълбинно пречистване), можем да достигнем до състоянието на вътрешна светлина (злато). На този етап трябва да се създаде цинобъра, за да се сгъсти светлината (да се получи сребро) и от него да се извлекат съвършените съставки (нефрит), за да може да се тръгне в обратната посока.

И така, състоянието на тялото опира до способността ни да разбираме разликата в състоянията на дзин в тялото, или природата на металите. Понятието „жълто“ (хуан, Huang, 黃) означава едновременно цвета, светлината, метала, еликсира и процеса. Докато разполагаме с тяло, основано на субстанционалната форма (която подлежи на разделеност и разложение), нищо не можем да постигнем с него. Трябва ни нова регенерация, калциниране.

Докато тялото ни е подчинено на най-низшия стадий, на тъмнината (стадия „нигредо“ в алхимичната работа), то е ориентирано към разпад. Първата ни задача е да вземем под контрол разделените части на тялото, т.е.  да подготвим тялото за пропорционалността (която стои в основата на изграждането на философския камък). Тази еднородност обаче може да се постигне единствено чрез енергията дзин. Това означава, че първо трябва да разберем ци-дзин. Това е първият етап, на който може да се отдели светлина (стадия албедо). Първият еликсир трябва да има качествата на албедо, т.е. да може да отразява енергията. След това се получава жълтеникавото (стадия цитринитас). След него идва цинобърът (стадия рубедо).

Това променяне на материята наподобява постигането на Съкровената женственост. Колкото и странно да звучи, жените по природа са цели, те не са двойствени. Дуалността е мъжка характеристика, затова мъжете имат нужда от насоченост.  Женското тяло е ориентирано към цикличност. Трябва да се отбележи, че днес тази цикличност е понижена като качество заради отслабналите вибрации на съзнанието, поради което жените днес се опират повече на времевия цикъл. А за да постигнем цялост трябва да излезем от кръговрата на времевия цикъл.

В мозъка трябва да се натрупа достатъчно енергия дзин, така че да се избегне неговото подчинение на времевия цикъл. Затова доистките безсмъртни често биват изобразявани с особено развит череп – той е знак, че са натрупали и запазили в мозъка си огромен обем енергия дзин, която превръща мозъка им в скъпоценно злато.

Но пътят започва с оловото, или с геометрията. Захранването с жизнена сила (ян-син) започва с главата, а развиването й започва със Земния двор (корема). Ако тялото ни не е Единно, няма как да отделим трите субстанции, и тялото ни ще бъде подяждано от жизнената енергия. Според даоисткото учение, човек трябва да се храни с енергия и минерали, които „могат да убият трите червея“.

Още в самото начало трябва да се усили мозъкът, за да се постигне действително смесване и да се получи Първичното вещество (юанджи, Yuang Zhi, 原知), от което се извличат останалите съставки. Трябва да се знае, че свързването на тялото на ниво пропорция или ос е невъзможно (както и смесването на дъха със съставките), без да се уреди работата на съзнанието.

Даоисткото тяло трябва да се опознае, за да може да се подготви Алхимичното тяло, тъй като то отговаря за създаването на допълнителни канали, съдове в тялото, цинобърни полета, т.е. за подготовката за алхимична работа. Накрая Даоисткото тяло се превръща в Алхимично. Даоисткото тяло е развиващо се тяло, т.е. тяло, което може да се променя, преобразува и трансформира. Именно това отличава Даоисткото тяло от всички останали.

Разбира се, в природата съществуват множество процеси, които могат да се считат за развитие, но това развитие има естествен характер и не се отличава с допълнително усилие, каквото е необходимо за построяването на Даоисткото тяло (първо трябва да се засили съзнанието).

Човешкото тяло е най-удивителният и сложен обект в природата: човекът има способността да променя естествените, природни процеси на развитие, като сам си пречи или помага. Това означава, че човек има възможността за допълнително усилие чрез специфичен вид енергия, който може да се развива единствено в човешкото тяло. По-простичко казано, дадено ни е определено количество енергия за живот, и по правило обикновеният човек изгаря тази енергия много бързо, ускорено. Но ако можем да нарушаваме този процес на развитие, това означава, че можем и да го подобрим!

Най-важният извод тук е, че човекът всъщност е създала небивал прецедент в макрокосмоса: придобил е способността да променя нещо в природния ред. Човешкото тяло има форма, която му осигурява способността да развива допълнително усилие.

Това знание за Даоисткото тяло изисква от човека, преди всичко, да не влошава природата си, на което отговаря понятието „естественост“. Само че според идеите за Даоисткото тяло тази естественост не представлява някаква философска абстракция, а е физиологично понятие.

Да вземем за пример животните: животното живее според законите на физиологичните процеси. Затова, що се отнася до естественото състояние, всяко животно стои по-високо от човека, тъй като то не допринася по никакъв начин за собственото си разрушение. За животните е характерен естествен цикъл на трансформация, тъй като при тях допълнително усилие, свързано с мозъка, липсва, т.е. при тях липсва този тип управляване на тялото.

Първоначално, разбира се, учението за Даоисткото тяло не е насочено към усъвършенстването на човешката природа. То се появява, за да се спре влошаването на човешкото състояние. Това означава, че за дълъг период от време човешкият мозък изпълнява единствено настройваща функция, без да е насочен към развитие. В древни времена обаче хората можели да се настройват към неща, които са неподвластни за съвременния човек: пространствени структури, вибрацията на звездите и пр. Основната задача на човека била всъщност да не позволява влошаването на този апарат за настройване.

Това означава, че първоначално човекът имал по-големи способности по отношение на съществуването си и по-малки – по отношение на развитието. Днес ние сме по-високо в плана на развитието, но по-ниско в плана на съществуването. Още повече, че не можем да твърдим, че човешкият мозък е еволюирал. Той е по-скоро разстроен, тъй като обемът му се е увеличил, но се е изгубила силата на концентрация на съзнанието. Може да се каже, че в древността човекът е разполагал с несъвършено оръдие, но с оптичен прицел, докато днес той има съвършено оръдие, но без оптика.

С други думи, човекът изгубил това, което днес наричаме концентрация. И макар често да използваме това понятие, всъщност боравим с други състояния, като внимание, наблюдение или, в добрия случай, съсредоточеност. Концентрацията е усилие, което произтича от правилно построената геометрия на мозъка. В древността човешкият мозък имал способността да постига концентрация по физиологичен път, а не по умствен.

Затова, когато говорим за „естественост“ днес (а това е важно понятие за Даоисткото тяло), трябва да удържаме в ума си две задачи: постигането на определена синхронизираност на енергията вътре в тялото и постигането на концентрирано съзнание.

Човешкото развитие може да започне едва тогава, когато са създадени условията за тази естественост: фокусираност на енергията, Единно тяло и фокусираност на съзнанието. Физиологичното (и оттам – енергийно) разбиране за естественост е свързано със създаването на единство в тялото, което се разбира като „запазване на едното“. Това изисква тялото да се групира по отношение на мястото, където енергията може да се събира по естествен път, т.е. корема. Зоната на корема е изключително важна що се отнася до постигането на естественост и единство:

• Това е мястото, където се пресича цялата човешка енергия.
• Коремът улавя енергията на храната, която консумираме. Фината ци на водата и зърното може да се абсорбира и да се предаде нататък единствено ако се улови от корема.
• Енергията на дишането също се усвоява чрез тази зона.

Това означава, че при определени показатели коремът може да обработва три хранителни източника:

• Източника, свързан с вътрешната циркулация на енергия.
• Източника, свързан с външната циркулация на енергия.
• Източника, свързан с получената енергия.

Затова и първата задача по пътя към постигане на естественост е да се създаде правилното Едно (корема), а втората – да се събере правилното друго (съзнанието), тъй като допълнителното усилие за развитие, за което говорихме по-горе, може да възникне само тогава, когато съзнанието, използвайки едното, може да управлява процеса.

Една от основните практики, използвана от древните хора, била практиката за пречистване на костния мозък. Хората постигали естественост и я запазвали, и това давало възможност на енергията да навлиза в костния мозък, а съзнанието помагало само да я ориентира. Затова пречистването на костния мозък било едновременно естествен и умствен процес. Тази естественост създавала условия за дълбинно циркулиране на енергията, свързана с костите. Днес човекът е изгубил способността да подхранва костния мозък, затова е изгубил от една страна тази естественост, а от друга – центрираността на мозъка, и така е лишил себе си от най-високочестотната храна.

По тази причина първите засегнати телесни системи у човека са тези, които са ориентирани към по-високочестотна енергия (например, еднокринната система). Днес процесът на развитие трябва да вземе предвид, че естественото състояние е недостъпно за човека чисто физиологично, и постигането на трите задачи (създаването на Единно тяло, центриран мозък и връзка между тях) изисква неимоверни усилия. Необходимо е истинско познание какво трябва да се направи, и достатъчно време, за да се възстанови всичко, тъй като говорим за най-висшата мяра развитие.

Самото развитие има мяра и тя произтича от връзката между съзнанието и корема. Що се отнася до тялото, днес човек първо трябва да създаде геометрия, която да позволи на тялото да съществува, тъй като днес човекът просто няма тяло.

Тялото е геометрична фигура, която трябва да пресъздадем или да създадем. Трябва да постигнем това, което наричаме Даоистко тяло, защото само тогава ще можем да структурираме процеса.

Даоисткото тяло е тяло с определена форма и мяра. Основната мяра за даоисткото тяло е знанието за деветте вида циркулация на енергията. Деветте вида циркулация на енергията, или Деветте Дракона, са девет вида спирали, които могат да съществуват в нашето пространство и непосредствено да се възприемат от човешкото тяло. Те са вътрешна скала, която произтича от условията за изработване на съставките.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)