Тайдзи-цюан. Великото знание се стрива в хавана. 6 формули Лао Дзя

Тайдзи-цюан е забележително познание в изкуството на усъвършенстването, създадено от Джан Санфън. Това знание лежи в основата на формата лаодзя, запазена до наши дни благодарение на семейство Чен. В същото време обаче основните задачи и инструменти на изкуството тайдзи-цюан се оказват размити – задачата за построяване на геометрията, заложена в знанието за тринайсетте формули на тялото.

Природата на човека ни дава възможност да култивираме висша хармония, основаваща се на законите на пропорциите и геометрията. Те ни носят висше знание, което в даоистката и будистката терминология се нарича с понятието „брокат“. Тринайсетте формули за построяване на тялото могат да се нарекат „тринайсетте къса брокат“. Те са свързани със законите на движението и неподвижността (или по-скоро обединяването им). Тези закони преминават от познанието на тринайсетте формули към законите за преминаване от тайдзи (двойствеността) към тайдзи (първо единното, а после безпределното).

Построяването на геометрията на тялото следва специфична архитектура, тя не е среда, която може да бъде подразделена. Тази древна система е най-вероятно създадена от безсмъртните Чен Туан и Лю Дунбин и оформена благодарение на Джан Санфън.

Тринайсетте формули не само определят пътя на Небето и прекъсват пътя на Земята, но и служат като обосновка за пътя на Човека. Преобразуването в краката и ръцете и напълването на тялото с копринена енергия ще ви изведе на средния път в тайдзи, който ще доведе до вътрешно издигане.

Пътят на тринайсетте формули в практиката тайдзи-цюан никога не прекрачва границите на пропорцията, независимо как е ориентирано тялото ви – вертикално или наклонено, наляво или надясно, дали се движи бързо или бавно.  Много важен е контролът на позицията, която играе ролята на генератор и трансформатор, а това изисква постоянна циркулация на енергията.

Много хора знаят как да практикуват упражненията от гледна точка на енергията ци, но практиката трябва да се изпълнява и с оглед на енергията дзин и средината. Затова е важно не просто да се повтарят движенията и позите, а да се разбира проникването в тях. Това може да се постигне единствено със съсредоточен ум. Неуправляваната енергия е не само безсмислена, но и вредна (а управляването без енергия няма достатъчно проникване). Енергията в нас трябва да се превърне в част от вътрешен модел, за което е необходима геометрията. Затова едно е да кажеш „Едно ражда две, а две ражда три“, а друго е да реализираш това на практика.