Ланджаи

„Ако великото знание не върви отвътре навън, то движението няма да има продължение.“

Ланджаи (Lan Zha Yi, 懒扎衣) е втората формула на движението и се превежда като „да събереш меко дрехата си“ или „да удържаш центъра, повдигайки халата си“. Друго нейно название е: „Вътрешното усилие подхранва формата“.

На този етап на практиката започва подготовката за събиране на сила. Едно (опората) поражда две (събраността на усилието), което на свой ред дава знанието за опиране върху долната част на корема (центъра) или стъпалото. Това е началото на формиране на център за начинаещи или усъвършенстване на това знание за продължаващите своето обучение.

Тази формула се разглежда и самостоятелно, и като продължение на предходната. И в единия, и в другия случай е важно намирането на опора. Във формулата Ланджаи енергията Ян развива, а енергията Ин навива. Вътрешното определя направлението, а външното следва. Външното трябва да слуша вътрешното, като съотношението се изгражда от дясната ръка и левия крак. Формулата изразява принципа „кръгло отвън и квадратно вътре“, който скрива образа на дракона, легнал в дълбокото, тъй като все още не е настъпило времето за активни действия.

В тази формула е важно да се постави акцент и едновременно с това да се разтяга нишката. Времето за действие още не е настъпило и на този етап е важно да се научим да съхраняваме енергията. Външното се опира на вътрешна неподвижност.

Тайната на формулата Ланджаи е в построяването на съразмерността на движението, за да не спрем на половината път и да не се отворим прекалено. Трансформацията ни зависи от това, как се движим. От ключово значение тук е да опознаем вътрешната устойчивост, която се опира върху предходния принцип: „Диамантената сила се стрива в хавана“. Самата формула „Вътрешното усилие подхранва формата“ се опира на едноименно положение, което формира вътрешна затвореност и е важно това да се знае преди да започнем да се развиваме. В тази формула се проявява свързаността на ръцете и краката през създаването на усилие на опиране върху центъра. Именно това характеризира дадената формула.

„Да издърпаш халата“ или „да се опреш върху халата“ обозначава възможността да се удържа нещо. Това може да бъде, например, коляно, стъпало или китка. Също така формулата може да се интерпретира като опит човек да се облече в дреха, като напъхва усилието в корема: идеята за упор или опиране означава тъкмо това. При това е важно да се опрем и върху лявата, и върху дясната ръка, все едно надяваме върху тях ръкави.

Положение на краката

Краката изравняват усилието така, че бедрата да ни помагат да се опираме върху долната част на тялото. Движението тръгва от левия крак и достига напълване при преноса на тежестта върху десния крак.

Когато изцяло пренесем центъра на тежестта върху единия от краката, докосвайки земята, приплъзваме другия крак. Коленете не трябва да се държат свободни, а в тях да има леко напрежение. В базовата позиция на „Вътрешното усилие подхранва силата“ лявата пета по спирала се навива в земята, а пръстите на левия крак, както и на десния, се опират, все едно търсят сила, иначе горната част на тялото няма да се свърже с долната.

Като цяло задното стъпало е леко обърнато навътре, като образува с предния десен крак китайския йероглиф за числото осем („ба“). Изисква се правилно усилие в сухожилията за стабилизация на положението, което се поддържа с напрягане на лявото и дясното коляно. Така се получава, че вътрешната сила на съдовете на предния десен крак поддържа долната част на корема, а в това време силата дзин (кит.: Jin, 劲 – сила) на задното ляво коляно се опира в долната част на корема.

Въпреки че десният крак е натоварен, той трябва да бъде „изпразнен“, а левият – твърд. С други думи: предният крак е празен, а задният – твърд. Пръстите на краката и стъпалата са хванали земята, но трябва да се следи центърът на стъпалото Юнцюен (Yong Quan), който се намира на централната линия на стъпалото, да бъде отворен. В противен случай не можем да постигнем правилна циркулация на енергията в стъпалото. Силата на движението се генерира в стъпалото и тогава започваме да се освобождаваме от влиянието на тежестта на тялото отгоре.

Силата дзин на предния крак се повдига, като започва от палеца на крака, тече по външната страна на глезена в едно спираловидно навиване във вътрешността на подбедрицата в посока навън, което минава през точката Дзусанли (Zu San Li), а след това и през точката Сюехай (Xue Hai), която е разположена над коляното, при началото на бедрото. Силата дзин на задния ляв крак се движи нагоре, за да достигне точката Хуей ин (мястото на сливане на двете бедра), за да се насочи към пояса.

Положение на долната част на тялото

Долната част на тялото се стреми да изправи опашната кост, както и да осигури взаимна опора на долната част на туловището и краката, а също и на връзката на ръцете и краката. В процеса на изпълнение трябва да следим за събирането като условие за по-нататъшното задълбочаване на енергийния поток.

Поясът в това положение се подготвя за проявление и играе ролята на ос за регулиране на положението на горната и долната част на тялото – ето защо е важно да се осигури правилното му функциониране. Освен това е важно вниманието да се насочи към движението на енергията за вътрешно подхранване на долното цинобърно поле (в алхимията – на безсмъртния зародиш).

Областта на перинеума между двата крака трябва да бъде закръглена и да осигурява връзката между краката и съответно – стабилността на положението. По време на движението тялото се завърта дотолкова, доколкото му позволяват бедрата и поясът, за да може хем тялото да остане отворено, хем енергията да навлиза навътре.

За да позволим на силата дзин да мине през точката Хуей ин (Hui Yin), трябва да държим тялото леко притиснато надолу, за да можем да отворим началото на бедрата и да формираме закръгляне в зоната на перинеума. Тогава енергията свободно ще прониква в пояса.

Положение на гърдите

Важно е да се отбележи и как трябва да работи гръдният кош, който влияе върху ротационното движение на ръцете, след пълното разтваряне. Движението не трябва да се пречупва. Гърдите контролират отпускането на енергията в центъра, като по този начин проследяват движението. Когато обръщаме внимание на положението на гърдите, не губим правилното положение на долната част на корема – в противен случай цялата стабилност на структурата се губи. Ако изпуснем правилното положение на гърдите, се губи и задачата енергията да се спуска надолу. Положението на гърдите също така е свързано с вътрешната настройка на дишането. Трябва да се контролира повърхностното дишане в точката Хуагай (Hua Gai), за да може да тръгне коприненото или естествено дишане.

Положението на главата

Всяко движение трябва да се проследи от съзнанието. Важно е да се регулира положението на главата, което започва още в първата формула „Стражът на Буда удря с тояга“. Състоянието на съсредоточеност доминира и играе ролята на господар. Дръжте шията във вертикална позиция, но не я стягайте. Дръжте темето вертикално, като позволявате на вътрешната сила да достигне до върха, без обаче да напрягате лицето, в противен случай ци и кръвта няма да могат да циркулират естествено.

Погледът е насочен право напред, но при това е обърнат навътре или към върха на средния пръст. Не позволявайте на очите да Ви отвличат. Погледът трябва да се отразява в сърцето и в корема, да бъде истинско вместилище на духа. Когато дясната ръка се движи, вниманието следва движението на дясната ръка напред, докато тя не спре в крайното си положение. След това съсредоточете вниманието върху средния пръст на дясната ръка.

Положение на ръцете

Движението на ръцете се изгражда спрямо гърдите, но въпреки това то произлиза от долната част на корема. Ръцете продължават да намотават и размотават копринена нишка, извършвайки размотаващо движение с дясната ръка (при движение, което започва от десния крак) и събиращо – с лявата (при опора върху левия крак).

Лакътят е събран отвън навътре, за да се съедини със силата на ставата, т.е. на съда на лакътя. Отвътре той е окръглен и не трябва да се изважда извън периметъра на движението на китката – в противен случай няма да има импулс на силата. Раменете са отпуснати надолу и не трябва нито да се вдигат, нито да се притискат навътре.

Когато дясната ръка се спира в последното движение във формулата, дланта натиска (силата дзи), запечатвайки силата. Но въпреки видимото на пръв поглед спиране, енергията започва да тече навътре. По какъвто и начин да извършваме движението, вътрешната циркулация не бива да се прекъсва, дори ако се случва натрупване или освобождаване на енергия. По този начин старият Ян ражда млад Ин.

Линията на ръцете удържа енергията по такъв начин, че да бъде свързана със силата дзин. Средният пръст на дясната ръка играе ролята на стопанин. През него получаваме връзка със ставната сила на съдовете на лявата ръка (усилие на вътрешното отражение). Тази схема на проследяване на вътрешната сила дзин е обозначена с метафората за повдигане полите на халата или натягането на халата. Важно е да се обръща внимание на движението на двете ръце (особено на лявата, за да не се усеща тя като второстепенна). Лявата ръка трябва да се движи в синхрон с дясната по кръг, активирайки и разпределяйки равномерно енергията ци по цялото тяло. По този начин съхраняваме духа си.

Четирите пръста на лявата китка лежат отляво на пояса и са насочени напред. Палецът е насочен назад и задава усилие на напрежение в пояса, чрез което се реализира вътрешното усилие на отдалечаване (усилието Лю).

Формулата завършва със запечатване на силата в тялото за сметка на натиск върху рамото, който се осъществява чрез ръцете (усилие Као), както и усилие на притискане (усилие Ан).

Заключение

Формулата „Да повдигнеш края на халата“ има за цел съединяване на тялото, равномерно разпределение на силата дзин, за да могат костите и ставите да се напълват в движение. В дадената формула дясната ръка и левият крак изпълняват ролята на стопанин, а лявата ръка и десният крак – на гости. И помнете: нямаме елемент от тялото, който да не се намира в процес на вътрешно движение.

Зоната между центровете Хуагай (Hua Gai) и Шъмън (Shi Men) в горната част на гърдите до долната част на корема трябва да бъде отворена, т.е. свободна от ненужна енергия (хън ци, Heng Qi). Областта на гръдния кош трябва да бъде отпусната и отворена, за да може цялото тяло да бъде свободно от напрежение.

Помнете идеята за обръщане на север, което означава „да удържаме честотата на съсредоточеността“. Тогава лявата ръка се намира на запад (съхранява силата). Използвайте метода на намотаване на копринената нишка, за да намотаете силата дзин покрай ръката, между костите и кожата. Средният пръст на дясната ръка е стопанин, останалите пръсти са събрани заедно, което помага да се удържа вътрешната сила подвижна, а това създава връзка със силата на дясното рамо и дълга връзка с китката на лявата ръка.

Движението в ръцете е вътрешно, за да се формира силата дзин. За това е важно да познавате усилието на ръцете от гледна точка на триграмите Кан и Ли, при което събраният навътре или изваден навън лакът задава свързването на ръцете между китката и рамото. Движението трябва да се изпълнява бавно, за да може, от една страна, да се напълваме със силата дзин, а от друга – за да не загубим менталния фокус.

Важно е да се следи не само за въртенето напред, но и за обратното въртене, когато ръката се съединява с предмишницата, предмишницата – с лакътя, лакътят – с рамото, рамото – с бедрото. Това формира компактност в горната и долна части на тялото.

Разкриването на силата трябва да мине през етапите обединяване, концентрация върху затварянето (съхраняването) и разкриването (изкарване на енергията). Това важно условие се обозначава с идеята „отваряне и затваряне в един и същ момент“ и също така се изразява в образа на единния кръг, единния център, който води до по-дълбоко проникване във физическата форма.

Когато ръцете вървят от затваряне към отваряне и от отваряне към затваряне, поясът трябва да служи като ос на въртенето. Тялото трябва да се остави вертикално, без да се накланя напред или назад. Това е важно за реализирането на основната задача на практиката – задълбочаването, която се реализира чрез намотаването, което е и от принципно значение за развиването на майсторство (гунфу). Този аспект е невъзможно да бъде разбран без да се практикува намотаването на копринената нишка. Изпълнението на формата и построяването на движението никога няма да имат сила без да се отработи този аспект.

В процеса на намотаване на копринената нишка е важно да се стигне до разбиране на мярата на усилието, така че енергията да тече към средния пръст и едва след това – от него през обратната страна на ръката да се завърта към рамото. Това се нарича „да притегляш силата дзин в дълбочина, за да я съхраниш“.

Когато спускаме тялото надолу, силата дзин в крака започва да се движи от пръстите на краката нагоре, докато не достигне мястото на съединяване на бедрата в зоната на перинеума. Пътят на силата дзин по продължението на ръцете и краката е различен. При ръцете той се осъществява като движение в покой, а при краката – като покой в движение. Това е трудно да се опише с думи, но трябва да се научим да контролираме потока от енергия, а след това и силата.

Когато гледаме право пред себе си и към средния пръст на дясната ръка, е важно да фиксираме положението на рамото, лакътя и предмишницата, които са сякаш зашити заедно, за да формираме правилна верига. Тя следва да се създава не за сметка на физическата сила (силата на мускулите), а чрез усилието на вътрешно разкриване и събиране.

Когато създадете тази верига, Вие създавате собствен механизъм за развиване на сила и оттук насетне всички препятствия няма да Ви притесняват ни най-малко. Всичко това формира правилен поток на силата джун ци (Zhong Qi), който има свои оси (основната от тях върви към темето). Това е важно, защото ако джун ци не преминава през Байхуей (Bai Hui) в горната част на главата, енергията с най-висше качество не може да проникне в гръбначния стълб.

Темето е важно място за усвояване на циркулацията на енергията в цялото тяло и особено за свалянето на енергията по гръбнака и достигането на поясния дял на гръбнака – истинският кръстопът на двата основни канала – Жънмай (отпред) и Думай (отзад). През тази връзка се реализира най-сложният за възприемане смисъл на енергията ци, която се отделя чрез джун ци. Именно тази зона впоследствие позволява на енергията да тече във всички направления.

Начинаещите разделят движенията на принципа Ин-Ян и ги определят като два вида вътрешна сила. Но в действителност подобна гледна точка трябва да бъде изоставена, тъй като всичко се реализира едновременно. Разбира се подобна трактовка има място по отношение на противника, но не и по отношение на самия себе си. Формулата е триграма, която представлява комбинация от черти.

Тази формула е добро доказателство за това, че Ин и Ян имат съвместна опора и когато тя бъде използвана, може да се говори за ефективност. Пътят на Тайдзи цюан е в това човек да се движи в кръг, за да може енергията ци и духът шън да проникват през непрекъснатото продължение, за да доведат енергията ци и духа шън до предела (дълбочината), за да може всичко да се съедини в едно на нивото на духовната основа.

Втората формула на Ланджаи обаче формира механизъм за пречистване на енергията и установяване на структурата на формулата и цялата конструкция на Тайдзи. В нея енергийният поток елиминира всички пропуски, уеднаквява различията и изглажда вътрешните връзки.

Това важи най-вече за духа шън и енергията ци, които преминават през всичките 13 форми – от началната до крайната. Ако формулите не се разработват правилно, ако се допуснат нарушения, следващата формула се отделя от предишната като нарязан бамбук. Връзките между позите са най-съществения момент и той се установява чрез вътрешните връзки на всяка отделна формула, чрез Чансъ (Chan Si) – метода на усукване на коприната или на регенериране на енергията.

Вътрешното усилие подхранва формата