Преминаване през смъртта
Преминаването през смъртта е интегрален процес, в който се задейства цялата схема на микрокосмоса на човека. Това е време, в което различните нива на физика се срещат в нас и се определят в нас през призмата на времевото или извън-времевото значение.
Преминаването през смъртта е начало на нещо ново (стига, разбира се, да успеем да преодолеем силата, която иска да ни подчини на разрушение).
От една страна, преминаването през смъртта – това е целият ни живот, изпълнен с опита на преодоляването; а от друга – практически път, насочен не толкова към познаване на смъртта, колкото към реално познаване на живота.
+Окултен ковид
Три пъти започвах да пиша книгата си „Преминаване през смъртта“, тъй като различни житейски събития ми даваха нов опит и ме връщаха към темата и задълбочаваха вижданията ми. И когато я завърших, осъзнах, че не е важно дали това разбиране ще окаже влияние върху всички. И ето – вече девет месеца наблюдавам процесите, свързани с ковид. Според личното ми разбиране те представляват преминаване през смъртта, само че този път не става дума за моя лична история, а за ситуация, свързана с цялото заобикалящо пространство. Затова определям тези процеси като „окултен ковид“.
Човешкото съзнание отдавна е езотерично: човекът, отвикнал да мисли, е езотерик, тъй като вечно се намира в определени настройки и интуиции. Много хора се крият зад това, то прави фатално разбирането за много процеси или аспекти, и най-важното — придава фаталност на живота.
Напълно естествено е, когато човек не принадлежи на себе си, съзнанието му да трябва да принадлежи на нещо или някого. Кой се замисля за това? Днес тази роля изпълнява „ковид“, но какво беше преди него? Преди него имахме липса на усилие по отношение на собствения мозък.
+Живот по закона на смъртта или смъртният синдром
Смъртта е изпитание чрез първопричината. Първопричината, заради която сме тук, на Земята. Животът убедително доказва, че в действителност той е смърт, която отнема нас самите от нас самите чрез храненето, дишането, движението, емоционалните желания и негативизма. Но за да осъзнае това, човек трябва да започне да управлява собствения си дух и да достигне физическо възприемане на живота, защото именно това е същността на хармонията.
Не философията на хармонията, а реалната ѝ същност, мярата на пробуждането на живота или иначе казано – генерирането на живот. Ако сме ориентирани по този начин, няма значение какви показатели имаме по рождение, защото това е закон, съгласно който ние започваме да живеем.
В даоистката традиция има практика за преминаване през смъртта. В действителност тя ни показва различните закономерности на смъртността, на които ние се подчиняваме ежедневно, изяждайки себе си, водени от невежество. Но същината на преминаването през смъртта е търсенето на живота.
+Безсмъртието не е цел. То е възможност
Безсмъртието не е цел, а възможност за човека. Възможност да се опознае човешката душа, естество, код, матрица, геометрия, но най-важното – да се опознаят възможностите на собствения мозък. Докато не успеем физически да вникнем в същността на душата си, за което е важно и разбирането на мозъка, ще ни бъде сложно да възприемем безсмъртието.
Обсъждането на въпроси, свързани с безсмъртието, касае познаващите човешката природа. Човек може да се освободи от съществуването като труп още докато е жив, за да опознае онова, което може да последва нататък. Става дума не толкова за безсмъртие, колкото за култивиране на духа.
Безсмъртието на човека, както и безсмъртието на душата, е вид физика, чието опознаване е важно за нашия живот тук и сега, а не някога и някъде. С изгубването не само на вярата в безсмъртието, но и в настройката за безсмъртие, човекът е престанал да цени това, което е извън времето, разбивайки живота си на фрагменти. Вярата в безсмъртието не е само вяра във вечния живот, но и в процеса на пребиваване на Земята, който ни дарява с определени възможности.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
