Живот по закона на смъртта или смъртният синдром
Смъртта е изпитание чрез първопричината. Първопричината, заради която сме тук, на Земята. Животът убедително доказва, че в действителност той е смърт, която отнема нас самите от нас самите чрез храненето, дишането, движението, емоционалните желания и негативизма. Но за да осъзнае това, човек трябва да започне да управлява собствения си дух и да достигне физическо възприемане на живота, защото именно това е същността на хармонията.
Не философията на хармонията, а реалната ѝ същност, мярата на пробуждането на живота или иначе казано – генерирането на живот. Ако сме ориентирани по този начин, няма значение какви показатели имаме по рождение, защото това е закон, съгласно който ние започваме да живеем.
В даоистката традиция има практика за преминаване през смъртта. В действителност тя ни показва различните закономерности на смъртността, на които ние се подчиняваме ежедневно, изяждайки себе си, водени от невежество. Но същината на преминаването през смъртта е търсенето на живота.
Най-опасното нещо за нашия мозък е психологическият навик да възприемаме живота повърхностно. Това може да става или когато психиката постоянно се намира в негативизъм, който разрушава нашия мозък; или когато се оставяме да бъдем консумирани от храната, която поглъщаме в необясними количества и е с абсолютно неясно качество.
Дали въпросът за смъртта ви е приятен или неприятен, самата смърт слабо я интересува. Този въпрос е труден за възприемане, защото човек не умее да възприема живота. Нека се замислим над следното: чрез какво съвременният човек възприема живота? Чрез емоциите, реакциите и раздразнението си. А къде в тази картина е мястото на разумността? Веднага биваме притиснати от следващия въпрос: какво наричаме разумност? Кой днес развива разумността си и кой изобщо е в състояние да схване, че разумността е висша физиологична даденост, която дава на човека не само най-високите възможни преживявания, но и реален материал за живот?
Разбира се, въпросът за разумността е математически. Излиза, че законът на преминаването през смъртта има различни вариации или проявления: от прераждане, освобождаване и трансформация до реална смърт. Удивителна или дразнеща, страшна или прекрасна (това в случай че не сме разрушили душата си), но смъртта е част от съвременния живот.
Днес, когато хората са превърнали смъртта просто в емоция, те са създали нова зависимост – зависимост от реакцията си към смъртта. Тя е като зависимост от страданието, в случаите когато човек развива дадено заболяване и дотолкова привиква към болката, че не може без нея. Но това е едната страна на медала. Другата може да се открие, когато придобием опита за смъртта. Разбира се, вариантите на смърт са различни, но не бива да пропускаме факта, че има и варианти на живота. Освен това смъртта на един не означава, че същото чака и друг. Това ни изправя пред въпроса за неизбежността. Кулминацията не е само като пламване на светлина, тя е и пробуждане. Смъртта и животът са енергийни процеси, а следователно са свързани било с реакция (изгаряне), било с преживяване (преодоляване).
Разбира се, възможни са комбинации, но едно е да се премине през смъртта като преживяване на тази смърт, а друго – човек просто да се сблъска с нея. След смъртта ние попадаме в матрицата на макрокосмоса. Много зависи от преживяванията при преминаването през нея и всички те имат своите честотни характеристики. Много зависи и от качествата на човека в момента на напускане на тялото, освен ако не става дума за пълна трансформация. Каквато е вибрацията на душата, такива ще бъдат и последствията.
Но дори в краткосрочен план е възможно да разберем, че нещата биха могли да бъдат и по-различни. Разбира се, проблемът е там, че човек, дори да вижда друг начин, не е в състояние да го реализира на практика. И преживяванията му често остават на нивото на същата тази емоция…
Четете по-подробно в книгата „Преминаване през смъртта“.
Автор: Олег Черне
