Окултен ковид

Алхимия, Безсмъртие, Съзнание

Три пъти започвах да пиша книгата си „Преминаване през смъртта“, тъй като различни житейски събития ми даваха нов опит и ме връщаха към темата и задълбочаваха вижданията ми. И когато я завърших, осъзнах, че не е важно дали това разбиране ще окаже влияние върху всички. И ето – вече девет месеца наблюдавам процесите, свързани с ковид. Според личното ми разбиране те представляват преминаване през смъртта, само че този път не става дума за моя лична история, а за ситуация, свързана с цялото заобикалящо пространство. Затова определям тези процеси като „окултен ковид“.

Човешкото съзнание отдавна е езотерично: човекът, отвикнал да мисли, е езотерик, тъй като вечно се намира в определени настройки и интуиции. Много хора се крият зад това, то прави фатално разбирането за много процеси или аспекти, и най-важното — придава фаталност на живота.

Напълно естествено е, когато човек не принадлежи на себе си, съзнанието му да трябва да принадлежи на нещо или някого. Кой се замисля за това? Днес тази роля изпълнява „ковид“, но какво беше преди него? Преди него имахме липса на усилие по отношение на собствения мозък.

Човек е свикнал да е болен, за него болестта е норма, и когато казва, че иска да бъде здрав, той възприема възможността за излекуване, не възможността да излекува себе си. Да не говорим, че здравето е преди всичко състояние на мозъка. Ако човек има здраво тяло, но не може да изрази и едничка мисъл, това здрав човек ли е? В какво се състои здравето всъщност?

Някои болести дори сме престанали да забелязваме. Има болести, които забелязваме — когато, например, си ударим крака; но има и болести, които не забелязваме. Тогава по отношение на кои болести искаме да бъдем здрави?

И всичко това води до случващото се днес. А то е психоза. Хората са психически разстроени, като най-трудното тук е не това, че психически нещо се случва с човека, а това, че той недоволства срещу всичко, но не разбира какво всъщност казва, тъй като сам е психически подчинен на това въздействие. Например, когато хората говорят, без да обръщат внимание дали звучат добре, когато е нарушен ритъмът и всички аспекти на мисленето, когато човек е неспособен да се съсредоточи върху нещо друго.

Днес човечеството няма да издържи умствената проверка, което е особено интересно. Умствено ние сме изгубили човека в себе си и всичко останало е само следствие от това. Виждаме, че вирусът има съзнание и това съзнание замества съзнанието на човека. Коронавирусът променя или предлага на човека различна операционна система на съзнанието. Ако човекът не мисли, в него се нарушават връзки и рано или късно ще са необходими определени условия, но няма да са налични необходимите връзки и необходимият електрически заряд, а когато няма електрически заряд, няма и възможности.

Коронавирусът е интересен с това, че се опитва да замени съзнанието ни с друго. Това, че влияе върху съзнанието е вече доказано, и трябва да му се обърне внимание, но да му обърне внимание може само онзи, който действително работи със съзнанието си.

Аспекти като болката, възпалението, нарушението и загубата на вкус и мирис представляват умствен проблем, тъй като са засегнати най-вече челните дялове на мозъка. А от силата на тези мозъчни дялове зависи това, дали човекът ще реагира на тези процеси, дали ще съумее да неутрализира ниските вибрации в мозъка си или те ще неутрализират мозъка му.

Ако тези вибрации са по-високи (а аз считам, че съзнанието на коронавируса е много по-висше от съзнанието на съвременния човек), тогава какво можем да му противопоставим? Нищо, освен укрепване на собственото си съзнание. Но вече нямаме време да го укрепваме. Не може цял живот да го експлоатираме, разваляме и унищожаваме, а след това да направим нещо за секунда.

Предстои преустройване на пространството, някаква груба чистка, при която неадекватността на много хора ще породи още куп ненужни действия. С други думи вирусът има своя енергия.

Човечеството е стигнало до стадий, при който то вече масово не е в състояние да си задава въпроси, но иска всичко да бъде наред. В същото време човекът вече не може да си зададе въпроса „кой съм аз“ или „какво правя тук“, тъй като след това ще трябва да търси отговор, а това е още по-трудно, отколкото да си зададе въпроса. Така елементарните ни поведенчески функции са променили пътя на развитие в ситуация на просто пребиваване.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)