Деветте възела на практиката
Деветте възела на знанието е един от сложните въпроси на практиката, който се занимава предимно с основната концепция на Пътя.
Тези въпроси са важни за въвличане на практикуващия в практиката и за осъзнаване на понятия като относителна и абсолютна истина. Но често се полагат много усилия за пробуждане на съзнанието на практикуващия, така че той поне да може да съпостави едното с другото. При тези обстоятелства понякога дори не остава време да се затвърди постигнатото. Ето защо обозначението на деветте възела представлява смисъла на практиката, без отчитането на който човек може дори да не започне да практикува.
+Пробуждане
Пробуждането е първият възел на практиката. Нужно е да си зададем въпроса: защо се занимаваме? Той ще ни помогне да разберем началото. Началото на практиката е пробуждането. Без да познаем началото, не можем да познаем пробуждането. Без да познаем пробуждането, не можем да схванем тялото на практиката.
Тялото на практиката изначално има женска природа и следователно – женско съзнание. Ето защо първият възел изисква инициация чрез практиката. Това е важно отношение – има се предвид взаимоотношението между практикуващия и практиката – защото има риск да превърнем практиката в абсолют. Практиката не бива да се противопоставя на абсолюта. Абсолютът ни е необходим за вярата, а практиката се съотнася с понятието за единно тяло, което е условие за съхраняване на хармонията.
+Съпоставяне
Практиката не трябва да потиска мозъка, а да го организира. Вторият възел на практиката е важен, за да разбираме съответствието и съпоставянето. В противен случай, можем да станем жертва на една угнетяваща ни работа над себе си. Реално, не практиката ни угнетява, а това, което по някакви причини е довело до угнетяването. Жертва на практиката могат да станат хората, които не разграничават:
- Срединното
- Трансцендентното
- Явното
Докато няма хармония е нужно да съпоставяме и разбираме пътя на воина и търпението, и опита, който сме придобили в практиката в няколко аспекта:
- Сърцето
- Духа
- Разума
Ако няма съпоставяне, можем да „увиснем“ и да станем зависими само от едно нещо.
+Зацепване
ажно е да се зацепим за практиката. Ако не умеем да се зацепваме, ние започваме да се свързваме с това, което е налично в нашия живот, а не с това, с което трябва. Това се нарича да се „обвържеш с грешното“, тоест не с онова, което е изработено съзнателно, а с онова, което така или иначе е проявено. Ето защо в практиката е важна осъзнатостта. Съзнанието не трябва да бъде под контрола на енергията, а енергията трябва да бъде под контрола на съзнанието. Но без умението да се зацепваме за практиката, няма как да разберем това.
Практиката е пространство и то не трябва да притежава нашето съзнание. Основното в този въпрос е ограничаването. Например когато си зададем въпроса: трябват ли ми наистина нови знания? Оттук насетне опираме до умението да се обучаваме, без което можем да се загубим между понятията „информация“ и „знание“ и да попаднем под зависимостта на пространството, в което живеем.
+Задържане
Трябва да умеем да задържаме знанието. Да умеем да съпоставяме удоволствието и удовлетворението от живота с практиката означава да разбираме разнообразието и целостността. Да усещаме практикуващия в себе си значи да програмираме вътре в себе си посоката на задържането, за да вникнем в собствената си програма за развитие.
Четвъртият възел е свързан със структурирането, със задържането на знанията и в това състояние трябва да начертаем рационална схема, карта на участието в собственото си развитие. Другояче казано: трябва да изградим система от целенасочени действия, за да задържим натрупаните знания.
+Възсъединение
Какъв е източникът на реалността? Кое е това, което определя относителността и абсолютността при възприемането ни на истината? Всичко зависи от съсредоточеността, тя е тази, която предопределя възсъединението на абсолютното с относителното. Постигнатите знанията са нашия опит, а той е живота ни в практиката. И за нас това е абсолютното.
Важно следователно е да се възсъединим със знанията. Чрез относително умение се създава единствено условие за повърхностно възприемане на абсолютното. А самите абсолютни възможности се формират в относителната даденост. Възсъединението е алхимия или с други думи — многостепенно въвличане в процес с добре подготвено съзнание.
За практикуващия е важно да разбере принципите на възсъединението, тъй като чрез тях е възможно достигането на по-високо ниво. Така например, ако вие в процес на някаква практика сте познали възсъединението, то външно може да правите едно и също, но вътрешно вие вече сте превключили на честоти, които ви възсъединяват с по-високите интегрални полета. При този процес е важно да се разберат и определят тези интегрални полета, тъй като както те, така и съединенията притежават свой собствен език.
+Звученето
Осмият възел на знанието се свързва, от една страна, с нещата, които ни се струват разбираеми, а от друга – с трансцендентното. Живеем в свят на звуци, звукът е навсякъде – в пространството, в предметите и във формите. Всичко това може да бъде обобщено под формулировката звук на енергията. То обаче е само информиране за звученето и докато не достигнем нивото на познание на звука на съзнанието, ще бъдем ограничени в разбирането на този възел в практиката.
Звукът е най-висшата форма на практическо съществуване, с която контактуваме. Не е лесно да се постигне съзнателна връзка с него, но трябва да го вземем предвид. Може да бъде реализиран само ако сме опознали основното при звученето – звука на хармонията.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
