Начало :: Изкуство на обучението :: Зацепване

Зацепване

Важно е да се зацепим за практиката. Ако не умеем да се зацепваме, ние започваме да се свързваме с това, което е налично в нашия живот, а не с това, с което трябва. Това се нарича да се „обвържеш с грешното“, тоест не с онова, което е изработено съзнателно, а с онова, което така или иначе е проявено. Ето защо в практиката е важна осъзнатостта. Съзнанието не трябва да бъде под контрола на енергията, а енергията трябва да бъде под контрола на съзнанието. Но без умението да се зацепваме за практиката, няма как да разберем това.

Практиката е пространство и то не трябва да притежава нашето съзнание. Основното в този въпрос е ограничаването. Например когато си зададем въпроса: трябват ли ми наистина нови знания? Оттук насетне опираме до умението да се обучаваме, без което можем да се загубим между понятията „информация“ и „знание“ и да попаднем под зависимостта на пространството, в което живеем.

Голямата трудност тук е, че ние не осъзнаваме тази зависимост. Без да държим сметка за света на практиката и света, в който живеем, и без да ги съпоставяме, ние се оказваме в ситуация, в която външният свят ни захваща повече от практиката. Но докато външният свят ни захваща повече от практиката, практиката не може да се нарече практика. Практиката е осъзнатост или движение към осъзнатостта, а не обработване на причинно-следствени връзки. Не можем да говорим за човешко развитие, ако не въвличаме съзнанието си в някаква редовна работа.

Докато не се научим да се зацепваме за нашето съзнание и да възприемаме ставащото наоколо през призмата на съзнанието, ние сме следствие на произволни фактори: висши сили, низши сили, паралелни, косвени и други. Но ако ние не участваме в живота си съзнателно, за какво говорим? Под съзнателно участие се има предвид нещо много конкретно: фокусираността върху това да живеем във внимание.

Да живеем във внимание не е толкова лесно, защото това изисква усилие на мозъка. Но то е много полезно преди всичко за самия него. Мозък, който не се намира във внимание, се отпуска, а отпускайки се, той понижава своите вибрации. Не е възможно да живеем във внимание без да наблюдаваме самите себе си и преди всичко – нашите действия.

Когато не живеем във внимание, нашето съзнание пак трябва да се възбужда от нещо и ако ние не формираме усилие, то нашата биологията и биохимия ще формира това усилие. С други думи някакъв хормон вътре в нас мисли, кара ни да реагираме, да правим нещо и ние изработваме реакции само за да активираме отделянето на въпросните хормони.