Задържане
Трябва да умеем да задържаме знанието. Да умеем да съпоставяме удоволствието и удовлетворението от живота с практиката означава да разбираме разнообразието и целостността. Да усещаме практикуващия в себе си значи да програмираме вътре в себе си посоката на задържането, за да вникнем в собствената си програма за развитие.
Четвъртият възел е свързан със структурирането, със задържането на знанията и в това състояние трябва да начертаем рационална схема, карта на участието в собственото си развитие. Другояче казано: трябва да изградим система от целенасочени действия, за да задържим натрупаните знания.
Можем да познаем посоката едва след като съзнанието ни застане по-високо от влиянието на масовото съзнание върху нас. Често хората правят емоция от практиката и се лишават от рационалност, обричайки се рано или късно да изоставят заниманията. Ако човек излезе от полето на дадена школа или учител, задължително ще попадне под влиянието на друг егрегор.
Необходимо е да се разбира степента на личната зависимост от даден егрегор и да се учим да зависим от самите себе си. Можем да го сторим само ако умеем да задържаме. Без задържане ние зануляваме знанието. Ако не сме изучили подробно това знание, не можем да говорим за рационална практика и нямаме условие за цялостност.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
