Деветорен еликсир на сиянието

При практикуването на вътрешна даоистка алхимия най-важният процес е този на получаване на вътрешните еиксири. Получаването на еликсир (както и използването му) всъщност представлява превръщането на енергия с едни качества в друга енергия.

Еликсирите, използвани и получавани във вътрешната алхимия, са много, като за всеки еликсир (нейдан Nei Dan, 內丹 – вътрешен еликсир, цинобър, кит.) е важно да се разбират както специфичните му свойства, така и неговите задачи.

Тъй като практиките се делят на два вида – в покой и в движение, различни са и задачите по преобразуване на енергията. Ако искаме да практикуваме двигателни и динамични практики, трябва да разбираме природата на кристалнотрансформиращия магически еликсир на деветте съда (дзюдин шъндан, Jiu Ding Shen Dan).

Нека отбележим, че процесът по търсене на златното хапче зависи до голяма степен от възможностите на съзнанието. Ако съзнанието ни е неподготвено, ние можем да получим цинобър, но няма да можем да го положим в алхимичния огън, което означава, че няма да можем да получим живак и да пречистим примесите. Затова именно е и важна алхимичната работа за получаването на еликсирите.

От ключово значение при практикуването на вътрешна алхимия е, че приемането на еликсира е едновременно и негово усвояване, и достигане на вътрешно изменяне, което прави тялото на адепта леко и го освобождава от тежестта на същностно ниво. Алегорично това се възприема като „способност да погледнем себе си от високо, от върха на планината Кунлун“ или „плаване към остров Пенлай“. На практика това означава да можеш да управляваш трансформациите в тигелната пещ и да превръщаш цинобъра в злато (светлина).

Деветорният еликсир на сиянието (дзючуан линшандан, Jiu Chuan Ling Sha Dan), на когото е посветена тази програма, е процес, който съчетава ефектите на няколко еликсира.

Деветорният еликсир на сиянието може да разтвори пътя на минералите у-ши (Wu Shi):

• Цинобърния минерал (данша, Dan Sha);
• Реалгар (сюнхуан, Xiong Huang);
• Пречистена калиева стипца (байфан, Bai Fan);
• Слоест малахит (цъндзин, Ceng Jing);
• Магнетит (цъшъ, Ci Shi).

Този концептуален еликсир е свързан с деветкратна дестилация на базата на Червеното тяло (джуер, Zhu Er), или кръвта, която е основният живачен сулфид. Той трябва да се прекомбинира, т.е. да се изведе природната ци в ниското цинобърно поле под формата на ален сублимат. След това започва дестилацията на цинобъра (процес, който може да премине през девет дестилации).

Най-трудният аспект от този процес е създаването на пространство за алхимична работа или аурипигмент (цихуан, Ci Huang), който всъщност представлява базовата центрирана решетка. Поради здравината и вътрешните му връзки той се сравнява с нефрита. При това самият аурипигмент се разглежда като еликсир и като предпоставка за обработването на еликсири. По подобен начин се разглежда и реалгарът (сюнхуан, Xiong Huang), който е базовата кристална субстанция, способна да се групира под въздействието на умствена сила или енергията шън-дзин. Това подпомага създаването на центъра дантян.

Именно благодарение на аурипигмента и реалгара се създават и алхимичният разтворител (оцет) и пластичността (медта). От първото чрез пречистване се получава цинобър, а от второто – злато.

И така, в алхимичната работа много важно е да се разбира добре схемата за създаването на еликсирите и за тяхното усвояване.