Асирийска алхимия

Произходът на асирийското алхимично изкуство води началото си именно от древната шумерска цивилизация с център в града-държава Урук. Този древен град възниква в средата на IV хилядолетие пр.н.е. и по време на своя разцвет през III хилядолетие достига такъв мащаб на влияние и такива размери, че няколко хиляди години по-късно нито един град в света не може да надмине достигнатото ниво на многочисленост на населението. Сърцето на Урук станал свещен алхимичен център, известен като Е-Ана. Какви процеси са се случвали тук, на какви цели са служили древните зикурати на Месопотамия?

Първите алхимици на това време с право могат да се считат шумерските владетели на Енмеркар (Ен-Меркар), Лугалбанда и Гилгамеш, които в различна степен били надарени с човешко съзнание от висшето съзнание на Енки, проявено на Земята във високопланинската зона на Арменските планини, откъдето водят началото си Тигър и Ефрат. Центърът на тази северна за Месопотамия зона (Арата) се счита и за първото алхимично място, където е създадена лазуритена лаборатория за съхранение на съзнание (светлина), която по-късно става известна като ковчега на Енки (в библейската версия – Ноевият ковчег).

Самото съхранение на светлината също се явявало сила, която е представена в образа на Инана, върховното божество на Арата (в акадската традиция – Ищар). Така, може да се каже, че светимостта и нейното съхранение станали два от най-важните фактори за месопотамската (асирийската) алхимия.

Енмеркар се смятал за пазител на светлината на Ищар и също бил надарен със светимост. Същността на неговото човешко начало може да си сведе до понятието намерение или служене на светлината, за което е достатъчно наличието само на 15–20 процента човешко начало в общата схема на вътрешната светимост. Тоест отначало алхимиците ставали такива не по собствена воля, а по волята на висшето съзнание.

Задачата на Енмеркар била да приема светлина на Земята и да изгражда специални храмове на светлината, така че енергията на светлината да може да се съхранява и да може да бъде използвана като източник на подхранване. Тогава в концепцията за висшата светлина не е имало делимост и тя принадлежала към висшите форми на излъчване. Съответно това значело, че светлината, достигаща до Земята, както лунната, така и слънчевата не се възприемала като истинна светлина, а само частично представлявала природата на светимостта на истинната Луна и особено на Слънцето, тоест тази, която не закрива атмосферата.

На Земята светлината, свързана с лунната светлина и лунната енергия, се определя като магнитна. Тя била по-плътна и било по-лесно да се съхранява. Разделянето на светлината на слънчева и лунна светлина било земна даденост, докато за алхимията била важна висшата неделима светлина. То този начин светлината се възприемала на Земята под различна форма и се разделяла на две усилия, от които слънчевата светлина се съотнасяла с илюминацията, а лунната светлина – тази, която съхранява и подхранва светлината като цяло.

За приемането и съхранението на светлината и породената от това преобразувана енергия се изисквало специално място, лаборатория. В такива лаборатории преобразуването ставало предимно с помощта на метали и минерали. И именно в Урук била създадена първата алхимична лаборатория E-Aнa (Eaнa). Представлявала храм на светлината или храм на небето, чрез който първите човешки индивиди (съдържащи човешка енергия) можели да се напълнят, наситят със светлина.

За съхранението на светлината били важни минералите, които имали способността да абсорбират и задържат енергия. Може да се каже, че със създаването на това хранилище започва и човешката история в търсенето на безсмъртие. И тази история е свързана всъщност с образа на безсмъртния Гилгамеш, надарен в по-голяма степан с човешки качества от своите предшественици. Понятието полубог всъщност се явявало определено ниво на безсмъртие, което притежавали много божествени или човешки индивиди. По това време може да се каже, че алхимиците се раждали, а не ставали такива.

Продължителност на филма: 1 час 04 мин.
Аспект на екрана: 16:9