Асирийска алхимия

Асирийската алхимия е изкуство, свързано с големия исторически регион Месопотамия или Междуречието на великите реки Тигър и Ефрат. В по-голямата си част е разположен на територията на съвременен Ирак (отчасти в Иран, Турция и Сирия). Тук са се развивали най-древните цивилизации на планетата, призвани да съхранят и преумножат висшата неразрушима светлина.

Няколко хилядолетия от историята на Древна Месопотамия обхващат развитието на велики народи от междуречието – шумери, вавилонци, асирийци и акадци. Последните три са родственици (това са семитски племена, дошли тук от запад), а шумерите са най-старото население по тези места, тяхната писмена култура се явява най-древната на планетата. Върху асирийската алхимия доста по-късно оказва своето влияние древната персийска традиция в лицето на Заратустра, дошла в междуречието от изток, от територията на съвременен Иран.

Народите на Междуречието са оказали огромно влияние върху хода на световната история. Много от знанията на народите от Древна Месопотамия се явяват базови за човешката цивилизация и се ползват и днес (например шестдесетичната бройна система, разделяне на кръга на 360 градуса и много други). Но най-вече, това са цивилизации, които създавали големи свещени центрове, където реализирали задачите, за които тези цивилизации съществували.

На върха на тези знания се намира асирийската алхимия, която получила името си от Асирийското царство, включващо най-обширните територии сред другите месопотамски държави, съществували в различни времена.
В периода на своя разцвет Асирийското царство се простира от съвременен Израел на запад до Иран на изток, когато и просъществува най-дълго време (от средата на III хилядолетие пр. н. е. до 605 г. пр. н. е.).

Да си припомним, че ако вавилонците, асирийците и акадците могат да бъдат обозначени като родствени семитски народи, то шумерите са били древното местно население на юг от Месопотамия. Постепенно техните култури се смесват, образувайки шумеро-акадската общност, в която шумерският език със своята древна писменост изпреварва съдбата на латинския в Европа, постепенно се превръща в език на науката и образованието, докато не изчезва напълно.

Произходът на асирийското алхимично изкуство води началото си именно от древната шумерска цивилизация с център в града-държава Урук. Този древен град възниква в средата на IV хилядолетие пр.н.е. и по време на своя разцвет през III хилядолетие достига такъв мащаб на влияние и такива размери, че няколко хиляди години по-късно нито един град в света не може да надмине достигнатото ниво на многочисленост на населението. Сърцето на Урук станал свещен алхимичен център, известен като Е-Ана. Какви процеси са се случвали тук, на какви цели са служили древните зикурати на Месопотамия?

Първите алхимици на това време с право могат да се считат шумерските владетели на Енмеркар (Ен-Меркар), Лугалбанда и Гилгамеш, които в различна степен били надарени с човешко съзнание от висшето съзнание на Енки, проявено на Земята във високопланинската зона на Арменските планини, откъдето водят началото си Тигър и Ефрат. Центърът на тази северна за Месопотамия зона (Арата) се счита и за първото алхимично място, където е създадена лазуритена лаборатория за съхранение на съзнание (светлина), която по-късно става известна като ковчега на Енки (в библейската версия – Ноевият ковчег).

 

Статуетка на жрец (вероятно Енмеркар), изработена от алабастър. Късен Урук.

 

Самото съхранение на светлината също се явявало сила, която е представена в образа на Инана, върховното божество на Арата (в акадската традиция – Ищар). Така, може да се каже, че светимостта и нейното съхранение станали два от най-важните фактори за месопотамската (асирийската) алхимия.

Енмеркар се смятал за пазител на светлината на Ищар и също бил надарен със светимост. Същността на неговото човешко начало може да си сведе до понятието намерение или служене на светлината, за което е достатъчно наличието само на 15–20 процента човешко начало в общата схема на вътрешната светимост. Тоест отначало алхимиците ставали такива не по собствена воля, а по волята на висшето съзнание.

Задачата на Енмеркар била да приема светлина на Земята и да изгражда специални храмове на светлината, така че енергията на светлината да може да се съхранява и да може да бъде използвана като източник на подхранване. Тогава в концепцията за висшата светлина не е имало делимост и тя принадлежала към висшите форми на излъчване. Съответно това значело, че светлината, достигаща до Земята, както лунната, така и слънчевата не се възприемала като истинна светлина, а само частично представлявала природата на светимостта на истинната Луна и особено на Слънцето, тоест тази, която не закрива атмосферата.

На Земята светлината, свързана с лунната светлина и лунната енергия, се определя като магнитна. Тя била по-плътна и било по-лесно да се съхранява. Разделянето на светлината на слънчева и лунна светлина било земна даденост, докато за алхимията била важна висшата неделима светлина. То този начин светлината се възприемала на Земята под различна форма и се разделяла на две усилия, от които слънчевата светлина се съотнасяла с илюминацията, а лунната светлина – тази, която съхранява и подхранва светлината като цяло.

 

Ищар (Инана), явяваща се проводник на светлината

 

За приемането и съхранението на светлината и породената от това преобразувана енергия се изисквало специално място, лаборатория. В такива лаборатории преобразуването ставало предимно с помощта на метали и минерали. И именно в Урук била създадена първата алхимична лаборатория E-Aнa (Eaнa). Представлявала храм на светлината или храм на небето, чрез който първите човешки индивиди (съдържащи човешка енергия) можели да се напълнят, наситят със светлина.

 

Хранилище на светлината

 

За съхранението на светлината били важни минералите, които имали способността да абсорбират и задържат енергия. Може да се каже, че със създаването на това хранилище започва и човешката история в търсенето на безсмъртие. И тази история е свързана всъщност с образа на безсмъртния Гилгамеш, надарен в по-голяма степан с човешки качества от своите предшественици. Понятието полубог всъщност се явявало определено ниво на безсмъртие, което притежавали много божествени или човешки индивиди. По това време може да се каже, че алхимиците се раждали, а не ставали такива.

Това дело било наследено от Лугалбанда, друг шумерски владетел на Урук. Обаче той не продължил да развива човешкото начало и прехвърлил всичко в ръцете на Гилгамеш, който имал голямо количество по-груба (човешка) енергия (фактически необходима за управлението на светлината на Земята). Но развитието на тази енергия станало известна пречка за Гилгамеш по пътя към пълното (небесно) безсмъртие.

Тази ситуация се развива по време на Шумеро-Акадското царство (държава от края на XXII – XXI в. пр. н. е.), Вавилон и Асирия, и завършва с периода на Заратустра, формирането на зороастризма и проявата на напълно различни възможности за човешкото съществуване. Именно от времето на Заратустра (ще приемем, че това е X  век пр. н. е.) можем да говорим не само за влиянието на човека върху алхимията, но и за възможностите, свързани с нея.

Така приемствеността на знанията изкристализира в периода на шумерите и след това се пренася в акадския период, Асирия, Вавилон. И с появата на Авестата (животът на Заратустра) можем да говорим за окончателно систематизиране по направление на асирийската алхимия.

В този аспект в асирийската алхимия можем да разграничим три етапа.

1. Главата като хранилище на висшето съзнание и център на управлението му.

Този етап датира от времето на шумерите – това е първата сформирана цивилизация по местата в междуречието на Тигър и Ефрат около 4000 г. пр.н.е., която започва и да формира човешкото съзнание. През този период не просто човекът, а главата на човека (или по-скоро черепът му) започва да изпълнява особено предназначение и се превръща в хранилище на висше съзнание, а също така и в място на зараждащо се усилие.

2. Седемте изкачвания на Утнапищим

Утнапищим – «намерил дъх». Това е асирийското име на героя от древния епос, известен в шумерските текстове като Зиусудра. Той представлява процеса на придобиване на безсмъртие, прославен от Гилгамеш.

Ето компонентите на този процес:

• Познание на човешката природа
• Изменение природата на дишането
• Отклонение на грубите вибрации
• Пътуване за трансформация
• Процес на постоянно прочистване
• Процес на обновяване
• Процес на постоянна извън времева настройка

3. Седемте светимости на Ахура Мазда

 

Заратустра

 

• Състояние на единно висше съзнание, характеризиращо се със светимост. Ахура Мазда.
• Съществуване на два вида светлина – Гетиг и Меног, нисша и висша.
• Предел на нисшата светлина в законите на висшето проявление. Три вида неизчезваща енергия. Саошянт.
• Способност на проявление на висша светлина. Заратустра.
• Същност на истинната светлина. Авеста.
• Поддържане на свещената (висша) светлина.
• Висшата светлина – основа на същностната съдържателност на фраваши (истинния дух), присъщ на всички живи части на макрокосмоса.

Автор: Шри Чола (Олег Черне)