Ритуалът Шан ди
Парите са мяра за човешкото състояние на всички нива на възприемане: от тактилното до емоционално-психологическото. Парите могат да бъдат мерна единица само при условие че гледаме на тях от енергийна гледна точка и не позволяваме те да ни възприемат емоционално. Човекът е имал ритуално отношение към парите още от древни времена. Възприемал ги е като инструмент за енергийно общуване с пространството и като вид поднасяне на енергия. В течение на времето отношението към парите създало формула за определяне на наличността им и най-важното им качество – тяхната енергетика.
Възприемането им като вид енергия създава определено отношение на базата: „от всекиго в зависимост от уменията му и на всеки в зависимост от положения от него труд“.
Парите нямат начало, тъй като представляват енергийна единица. Това начало може да бъде зададено, както се е случвало по време на управлението на китайската династия Шан (1600 – 1027 г. пр. н.е.). Тогава парите са били възприемани от конкретна гледна точка. Сходно отношение се среща и в други култури и цивилизации през различни периоди, но изхожда от едни и същи принципи и задачи. Въпросът е в това, че последните като цяло са загубили своята енергийна тактилност (или, по-точно казано, направили са я по-груба).
Първоначално парите са били тотемизирани, на тях са били изобразявани животни или различни символи: от оръдия на труда като начин за възприемане на усилието до макрокосмическо ритуализиране. Пример за такава ритуализация е ликът на императора – сина на небето, представляващ космическия ред.
Оборотът е бил енергиен – свързан с човешкото фиксиране по отношение на парите, и се е запазил като такъв. С течение на времето механизмът на фиксацията се разгърнал в противоположна посока, така че парите са започнали да определят и манипулират хората. Самата манипулация се е превърнала във фрагмент от преживяването на външна зависимост. А за мнозина – дори и в житейска ценност.
Всъщност парите са своеобразен надпис – както за оракула, така и за нас. Те не само предсказват бъдещи събития, но и могат да ги моделират.
Първоначално парите са били инструмент за взаимодействие с висшите сили. С тези сили са разговаряли, чрез парите са общували и са се прекланяли пред божеството Шан ди (Shang Di, 上帝) – силата, от която зависи всичко.
И тъй като хората са вярвали в живота след смъртта, енергията за тях е била висш критерий.
+Метафизика на богатството. Мяра
Метафизиката на богатството предполага преминаване към матрица, която може да ни напълва и насища. Така постигаме свързаност, която води до акумулиране на вътрешните и външните ни възможности. Метафизиката на богатството е и изкуството на развиване на интегралното съзнание, при което преминаваме пътя от изработването на отношение към богатството като такова и настройването към богатството до организирането на умствените вериги и, в крайна сметка, до способността да програмираме мозъка си.
С други думи, метафизиката на богатството е процес на изграждане и развиване на интегралността на мозъка, процес на усъвършенстване на собствената ни природа. Тук не става дума за желание и очакване на неконтролируеми приходи, а за изкуството не просто да оперираме със задачите, които определяме като богатство, но и изкуството да достигнем многостранно възприемане на това състояние, което трябва да бъде част от живота ни.
+Истинското богатство
Парите са мяра за човешкото състояние на всички нива на възприемане: от тактилното до емоционално-психологическото. Парите могат да бъдат мерна единица само при условие че гледаме на тях от енергийна гледна точка и не позволяваме те да ни възприемат емоционално. Човекът е имал ритуално отношение към парите още от древни времена. Възприемал ги е като инструмент за енергийно общуване с пространството и като вид поднасяне на енергия. В течение на времето отношението към парите създало формула за определяне на наличността им и най-важното им качество – тяхната енергетика.
Възприемането им като вид енергия създава определено отношение на базата: „от всекиго в зависимост от уменията му и на всеки в зависимост от положения от него труд“.
+Властта и опората на парите
Властта и опората на парите са понятия, определени от процеса на нашето взаимодействие с парите — как ние влияем на тях и те на нас. Този процес на формиране или загуба на ментален ресурс предопределя кои ценности са истинските за човек. Властта и опората на парите не са само формула за нашето физическо и ментално обезпечаване, а и въпрос за това доколко можем да се развиваме, да растем и да осъществим принципа на нарастването, който има особена стойност и сам по себе си.
Властта и опората на парите представляват особено енергийно състояние, което е свързано преди всичко с поведенческата природа на самите пари. Това е техния женски принцип, който идва от енергията им. Парите се нуждаят от отношения, изразяващи се в различни форми на реакции и взаимодействия. Важно е да се разбере, че те не приемат инерцията на процеса на енергоемкост и не са част от високочестотните процеси. Това е важно да се отчита, за да не се изпадне в нискочестотните процеси. Умението за взаимодействие с парите, разбирането на властта им и опората върху тях служат не толкова за подобряване на нашата природа, колкото за предотвратяване на възможността за влошаването й.
+Инвестиране в пространството
Богатството е пространствено понятие. То не се взима отникъде и никъде не отива. Богатството е обемно явление, чието съдържание се определя като духовност. Единствено познанието за одухотвореността на съществуващото може да се свърже с понятието „богатство“.
Богатството не може да принадлежи на човека, то има свой собствен живот – живот, който може да се нарече дори сакрален. Човек, който има достъп до богатството, е като човек, избран за управител, на когото поверен определен енергиен източник. Този източник се възприема пространствено, с него дори се борави пространствено. Богатството е подобно на земните недра – тук растат дърветата, цъфтят цветя, ширят се градини.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
