Инвестиране в пространството
Богатството е пространствено понятие. То не се взима отникъде и никъде не отива. Богатството е обемно явление, чието съдържание се определя като духовност. Единствено познанието за одухотвореността на съществуващото може да се свърже с понятието „богатство“.
Богатството не може да принадлежи на човека, то има свой собствен живот – живот, който може да се нарече дори сакрален. Човек, който има достъп до богатството, е като човек, избран за управител, на когото поверен определен енергиен източник. Този източник се възприема пространствено, с него дори се борави пространствено. Богатството е подобно на земните недра – тук растат дърветата, цъфтят цветя, ширят се градини.
Зад всяко постижение стои разбиране и взето решение. Това изисква да се установи отношение към инвестирането като към многостранен модел. Единствено на определено ниво на фиксирания опит (който задейства както рационалното, така и ирационалното) можем да достигнем способност за надграждане, водеща до последователност, а не до паралелност на действията.
Ако не разбираме богатството като геометрия, няма как да постигнем необходимото движение, и ще останем ограничени от поведенческите си, т.е. линейни функции. Ние сме част от пространството и затова първата ни задача е да инвестираме в себе си. Това означава да се разраснем до пространствена величина. За тази цел трябва да разбираме понятия като благополучие, стабилност, възможност и вътрешна свобода – и не просто да реагираме на думите, а да ги познаваме като функциониране.
Единствено след като постигнем резонанс с онова, което определяме като богатство, можем да опознаем енергията на богатството и най-важното – наша опора да бъде причината, а не следствието. Всичко това води до специфичен тип тактилност, която трябва да изпълнява ролята на опора във всичко, което определяме като богатство. Този процес обединява интуицията и концентрацията и, съответно, задълбочава разбирането ни за пространството.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
