Властта и опората на парите
Властта и опората на парите са понятия, определени от процеса на нашето взаимодействие с парите — как ние влияем на тях и те на нас. Този процес на формиране или загуба на ментален ресурс предопределя кои ценности са истинските за човек. Властта и опората на парите не са само формула за нашето физическо и ментално обезпечаване, а и въпрос за това доколко можем да се развиваме, да растем и да осъществим принципа на нарастването, който има особена стойност и сам по себе си.
Властта и опората на парите представляват особено енергийно състояние, което е свързано преди всичко с поведенческата природа на самите пари. Това е техния женски принцип, който идва от енергията им. Парите се нуждаят от отношения, изразяващи се в различни форми на реакции и взаимодействия. Важно е да се разбере, че те не приемат инерцията на процеса на енергоемкост и не са част от високочестотните процеси. Това е важно да се отчита, за да не се изпадне в нискочестотните процеси. Умението за взаимодействие с парите, разбирането на властта им и опората върху тях служат не толкова за подобряване на нашата природа, колкото за предотвратяване на възможността за влошаването й.
Необходимостта от притежание на пари заради самите пари не е в това дали ги има и колко са те, а в какво техните притежатели влагат енергията им. Тоест, това е въпрос за това в какво се влага енергията изобщо. С друг думи, важното е доколко взаимодействието с парите е одухотворено, в каква степен духът участва в този процес. Това формира нашата опора върху парите, или става опора на парите върху нас, което обаче е наша лъжлива опора. Върху това е построено нашето отношение към парите и преди всичко— капитализирането на властта върху нас самите.
Ако не сме култивирали отношението си към парите, няма да можем да формираме и ръководните си принципи. В най-добрия случай те ще бъдат подменени с лозунги. А без принципи няма да знаем нищо за дисциплината; а ако не познаваем дисциплината, няма да познаем хармонията. И въпреки че ритуалът Шанди на дадения етап не решава тези въпроси, важно е да им се обърне внимание.
Искаме или не искаме, въпросът за парите винаги граничи с въпроса за обслужването и служенето. Следователно, парите са или това, което ни изгражда, или това, което ни разрушава. Когато се превърнат в емоция те властват над нас, и искаме или не, ставаме заложници на тяхната власт. Без да познаваме тази власт ние оставаме подчинени на нея в по-голяма или по-малка степен. Всичко зависи от възпитанието.
Отчитайки тази власт върху действието или властта над нас, ние в действителност постоянно се сблъскваме с природата на личната си продажност, която или поправяме, намалявайки по този начин потискането на духа си, или увеличаваме (което означава, че низшето пространство ни е купило).
Властта и опората се градят при наличие на две условия, от които първото е натрупване, а второто — загуба. Ритуалът Шанди в частта си за властта и опората обръща внимание на енергийния принцип, който е свързан с умението за привличане, насищане, напълване, обличане. Да изградиш такъв принцип все още не означава наличие на умение за притежание или умение за носене, но е условие за изграждане на отношение към достатъчността. И ако в нас е развита недостатъчността, то започваме да зависим от натрупването, а не от нарастването, при което енергийните и извънвремеви процеси биват лесно изместени от физическите и зависещите от времето. И тогава много често желанието да притежаваш се подменя с понятието отговорност към притежаваното. Важно е да се отчете, че много често снизходителното отношение към собствените ни емоции и въпросът да запазиш човешката си природа се оказват в противоречие.
По отношение на човешката енергия парите са интимен въпрос, защото се отнасят към вътрешната и външна хигиена. Това не е външен, а вътрешен принцип на грижата за себе си. Наличието на пари в същността си се обуславя от умението да „облечеш“ енергията им като парфюм.
А за жените парите имат особени тактилни свойства на преживяване, много често проявяващи се в състояние на афект, когато нещо могат или не могат да имат. Понякога даже се изразяват като ситуация, която може да се нарече „няма го , даже и ако го има“.
Автор: Глеб Ду (Олег Черне)
