Метафизика на богатството. Мяра

Създава се чрез фокусирането върху връзките между външните и вътрешни видими умствени реакции. Зрителният анализатор ни помага да видим и възприемем символизма на богатството, да възприемем парите като амулет.

От гледна точка на богатството, тактилността е преживяване и израз на физическото отношение към богатството, настройка. Тук става дума не просто за усещането на парите, а за банки, инвестиции, за пространството. Проявява се в жестовете, мимиките, и себеизразяването, т.е. тук става дума за поведението по отношение на богатството.

Слуховият анализатор е способността да чуваме богатството, да се вслушваме в парите. Този анализатор формира умението да се вслушваме в природата на ценностите, както и реакцията на пространството към тази природа. Тук става дума за силата на звука и за слушането на раковините каури.

Тези раковини, принадлежащи към морските коремоноги, са използвани като платежно средство от древността до 19 век – първоначално в древен Китай, а след това в Индия, Корея, Япония, Тайланд, Филипините, Азербайджан… Следи от подобна употреба се срещат дори в Африка, Сибир и на територията на Древната Рус. Културата на използване на черупки от каури като пари се основава на разбирането, че способността да чуваш необходимото е толкова ценна, колкото унция злато.

Каури се характеризират с особено звучене – раковините използват звук, за да общуват една с друга. В древността каури олицетворявали властта и висшия статус. В Древен Китай раковината била наричана баолошу (宝螺属), като „бао“ означава „скъпоценност“.

Силата на раковините каури има духовен аспект – звученето на раковините свързва човека с висшите полета. В индуизма тази раковина се счита за символ на съхраняването и развитието (йони), санскритското наименование „каури“ или „кауди“ (कौड़ी) се превежда като „монета“, „разплащателно средство“. Каури е и символ на първородния звук ом (ॐ), който дарява ритъма на Вселената с дъх, а хората – с природата на духа.

Древните гърци изобразявали звука като сова. Те възприемали крясъка на совата като символ на проникването в пространството. Совите били и символа на богинята Атина, олицетворяваща мъдростта. Така тази монета била символ да разумното използване на богатството. Римляните изобразявали сова в краката на богинята на мъдростта Минерва. Совата се смятала също за пазителка на спестяванията.

Вестибуларният анализатор на богатство е част от вътрешния ни слух, звукът на вътрешния ни глас. Той е свързан с предчувствията, проницателността и насочеността. Развит е най-силно при играчите, които се зареждат най-много от паричните игри – ако у тях е развит този анализатор, тогава е развито умението да вдигат ставките. Символ на това състояние е бикът.

Развиването на способността да възприемаме звука и напрежението на богатството формира връзка с висшите полета. Ако не се вслушваме в тази връзка, богатството ще ни свърже с нисшите свойства.

Този най-важен анализатор на богатството е свързан с развитото обоняние. Когато се казва „парите не миришат“, това всъщност е знак за неразвит обонятелен анализатор на богатството. Тук става дума за усета, за способността да „надушиш накъде духа вятъра“, което може да се превърне в пропуск към света на богатството и парите. Богатството е свързано с постоянното натрупване и напълване. Това изисква да преминем по своеобразен път на дишането. Богатството има своя випасана – състояние, при което съзнанието се описва с фразата „бистър ум“.

Обонятелният анализатор е входен билет за пространството, нещо като тесера (римски символ, използван като билет). Той може да служи като билет за влизане както в пространството на идеята за насочено получаване, така и в пространството на идеята за „хляб и зрелища“ или учестеното, унищожаващо мозъка дишане.

Разбирането за мяра и достатъчност произтича от идеята за баланс, равновесие, а показател за това е спокойното дишане. Така се стига до точността, мярата и парите. Тоест тук става дума за умението да удържаме внимание върху целта. Това е мярката за пропорционалност, която идва с концепцията за мярата за зърното, символизиращо раждането. Основата на тази мерна единица гран (от grain – зърно, англ.) е ечемичното зърно.

В древността е съществувала концепцията за „една унция дишане“ (или, според Аристотел, концепцията за способността да се поддържа ритъмът на дишане). Способността да не се тревожиш дава възможност да се сприятелиш с напрежението на тройунцията, което от метафизична гледна точка е свързано със способността да разбираме мярата на богатството.

Независимо че унцията е единица за измерване на маса, на сила, както и парична единица, можем да кажем, че това е и теглото на спокойния дъх, равняващо се на 31,1034768 грама, или 480 грана. Или на глътка дъх, течна унция (fl oz, британска мерна единица за обем), която се равнява на 28,413063 мл или 1/20 от английската пинта. Разбирането на глътката въздух като процес на освобождаване и обогатяване е свързано с конкретното интегрално поле, от което вдишваме. Така, всяка глътка дъх се равнява на 30 градуса. Да вдишаш тройунция означава да забогатееш. Като цяло разбирането за природата на богатството при различните народи зависи от настройката към определен ритъм на съществуване. Настройването всъщност е основата на дишането.

Понятието „тройунция“ в системата от мерки за тегло произтича от възприемането на триизмерното пространство. В древни времена триизмерната единица била стока, парите също били стока, чиято цена се определяла от действителното им тегло. Оттук идва и мярата за напълване, или мярата за хляба като първичен източник на богатство.

Затова тройунцията и тройфунта били мерки за теглото на хляба и се прилагали при измерването на зърно. Така се появило „теглото на монетите“, което можело да бъде определяно на око, вкус и мирис. Това е разбираемо – миризмата на топъл хляб оказвала силно въздействие върху човешката природа.

Една тройунция се равнява на шепа ечемик. 49 зърна ечемик от центъра на класа тежат колкото едно пени, а няколко пенита тежат колкото унция. Интересно е, че монетата с тегло има аромат на малц.

Схемата на обонянието може да ни помогне да разберем и появата на по-съвременните схеми за обогатяване, свързани с американските платинови „орли“ (монета, съдържаща една тройунция чиста платина), южноафриканските крюгеранди (златна южноафриканска монета), британските суверени (от думата sovereign – повелител, англ.) и канадските кленови листа. Всички тези монети съдържат точно количество от благородния метал.

Терминът „авердюпуа“ произхожда от френски и се прилага по отношение на стоки, продавани на тегло (от френски avoir du pois – стока, която има тегло). Фунт авердюпуа се състои от 16 унции авердюпуа.

Висцероцептивният анализатор е, може би, най-тайнственият. От една страна, той е свързан с вътрешните рецептори, а от друга – с природата на човешкия дух. Това е вътрешният процес на оценяване състоянието на нашия организъм. Това е най-древният анализатор, появил се още в Древен Египет вследствие на египетската митология. Той е свързан с древноегипетското разбиране за душите, които даряват човека с богатство, стабилност и величие.

Висцероцептивният анализатор може да се използва само когато сме постоянно въвлечени в поставените задачи, като при това богатството и парите са свързани с духовния процес.

Нарушенията в този тип анализатор водят до нарушаване на природата на духа, което включва лихварството и желанието за богатство, както и отдаването на безделие. Това състояние отразява разбирането за „жажда за печалба“, което поробва умовете на хората така, че те започват да вярват, че всичко може да се купи и продаде. Така духът изгубва способността да се подхранва със светлина – основополагаща идея за народите в античността и културата на индианците от Мезоамерика. Жаждата за печалба ни води и до конкистадорите, които използват златото за други цели. В крайна сметка всичко придобива продажна стойност, включително златото. Символ на това състояние е образът на „поклонението на златния телец“.

По този начин животът се разделил на изкуството на преодоляване и придобиване и желанието просто да вземеш. А стремежът към лъча светлина, слънчевия лъч и светлината, свързана със златото, бил заменен от зависимостта от друг анализатор – тактилността на златото. И духовната стойност била заменена от материалната.

Вкусовият анализатор на богатството е тясно свързан с обонятелния, и обратно. Те дори биха могли да се разглеждат заедно, ако не беше висцероцептивният анализатор, който може да бъде компрометиран най-вече заради вкусовия анализатор, който в древността бил в основата на метода „пробване със зъби“. Тоест, тъй като било важно качеството на продуктите, а не само теглото им, стойността им се определяла не само от теглото и количеството, но и от вкуса им.

Така, шекелът (сърп), който се появява много преди сеченето на монети в Месопотамия около 3000 г. пр. н. е., е мярна единица не само за тегло, но и за вкус. Терминът ше (или шеум) се отнася също и за вкуса на ечемика, а не само за теглото му. Така, теглото на зърното се равнява примерно на 0,046 г, а възприятието на вкуса на зърното се определя от вътрешните рецептори (което днес се отнася до дегустирането). Ако днес трябваше да въведем мерна единица на зърното въз основа на вкуса, бихме използвали дегустационни принципи, които делят малца на пилснер, британски блед, американски блед, виенски и мюнхенски вкус.

Ето защо изпробването на монета чрез стискане със зъби всъщност преди всичко носи тактилно разбиране за монетата. А тактилността е вече вкус. Нещо като разликата между карамел и близалка или вълнени и синтетични чорапи.

Двигателният анализатор е свързан преди всичко с прехвърлянето на богатството, с умението да се разпореждаме с него. В древността материалното богатство било това, което излъчвало светлина. То помагало да оцениш себе си, да изпиташ природата си и да я подхранваш, то било основа на самосъзнанието. Но има едно „но“ – от това богатство можели да се възползват хора с определен статус: свещеници, фараони или царе, които или живеели според законите на вътрешния дух, или го носели по рождение. И това не било предмет на покупко-продажба.

Всичко това се превръща в условие за преместване на светлината. Оказва се, че първоначално златото е имало сакрално, магическо значение и подчинявало вниманието на хората (както и условията за тяхното движение) на връзките с висшите сили. Когато фараонът поставял своя печат върху кюлчетата, това било не само израз на волята му, дадена му от боговете, той също разрешавал движението на тази златна валута и движението на богатството, докато простолюдието използвало обмена в натура. Забележете, че прослойката от обществото, която регулирала отношението на хората с богатството, например пазачите и банкерите, макар да нямала правото да носи златни украшения, всъщност взаимодействала с тази сила. При преминаването към паричен еквивалент духовните принципи се променили в материални.

Тъй като скъпоценностите били важни за движението и преноса на енергия, съзнанието се сблъскало със задачата да взаимодейства с богатството според законите на двигателния анализатор. Фактът, че на много монети е изобразено движещо се животно, само потвърждава това.

Особеностите на двигателния анализатор намират проява и днес в криптовалутата. Основният проблем е, че този вид движение на валута изисква да променим свойствата на двигателния анализатор в себе си. Тъй като криптовалутата няма физическо въплъщение, възниква въпросът за енергията й. Поради това че криптовалутата функционира, следвайки вече построени вериги, за да взаимодействаме с нея, трябва да формираме различно съзнанието си и всъщност да построим в себе си невромрежа, при която невроните ще следват принципите на биткойна или друга криптовалута.

С други думи, от гледна точка на развитието на мозъка, този вид движение на средства е полезен. В противен случай ще се превърнем в част от нечия верига. Важно е да овладеем мозъка с помощта на свързването на вътрешните мрежи (peer to peer), за да изградим свое собствено разбиране за този вид движение на богатството.