Почитание към небето и земята. Ритуал на Небесното проникновение

Небесата създават божествени неща; светият мъдрец ги ползва като образец. Небето и земята се променят и преобразяват; мъдрецът им подражава. В небесата висят изображения, които показват късмет и нещастие; светият мъдрец ги възпроизвежда. Жълтата река поражда картата, а реката Ло поражда писмената; мъдреците почерпили от тях в качеството им на образци.

Ритуалът на небесното проникновение, или ритуалът на Голямата мечка е насочен към постигане на природата на изначалния дух, който се явява истинния вътрешен учител за всеки от нас. Той позволява да се осъзнае Единството на небето и човека (Tian Ren He Yi, 天人合一) и е начин да усъвършенстваме природата на нашия дух като отчитаме природата на нашето тяло. Изграждайки отношение към усъвършенстването, ние вече формираме ритуал като регистрираме нашата звезда, която съответства на духовното ни планетарно тяло. Тази връзка се представя от специална астрологична система, наречена тайсуй (персонифицирана в образа на божеството Тай Суй, Tai Sui, 太岁).

От време на време ние имаме проблеми, независимо от това какви сме и как живеем, защото това е закономерност, с която се сблъскваме според законите на нашата личностна природа и пространството, в което трябва да се усъвършенстваме. Според даоисткото разбиране нашата съдба зависи от природата на изначалния небесен дух, на който се явяваме подчинени. Когато нарушим връзката между нашата изначална природа и нашия изначален дух, ние нарушаваме енергийния поток.

За нашето качествено усъвършенстване ни е необходима ос, свързваща ни с небето, което ни дава възможност за допълнителен източник на енергия, поддържащ или усилващ нашия изначален дух юаншен (Yuan Shen, 元神). Това е нашата висша изначалност и висш източник, към който се обръщаме в ритуала.

Връзката на нашето висше вътрешно с висшето ни изначално от една страна е познание за ресурса, от който е поставено началото, а от друга – разбирането за вътрешния олтар. Това е великото проникновение в изначалната светлина, която може да бъде представена и като нашето лично духовно тяло (съзнание). Всички висши макрокосмически елементи имат природа на светимост и са свързани в подобие на съзвездието Голяма мечка, което се върти в небето около Полярната звезда. Светлината е важна за нас за да можем да достигнем проекция извън пределите на нашия физически Аз.

Това е спиралата, която съдържа нашата висша и нашата груба природа. Ние сме физически и това ни дава възможност да поглъщаме висшето в себе си, а можем също и да проявяваме светлина за да взаимодействаме с енергията извън нас. Познанието за взаимодействие с нещата извън нас – това е и пътят на взаимодействие с нещата, които са вътре в нас. В това се състои важността на ритуала. Ние не можем да култивираме истинното, докато не постигнем познанието за вътрешния олтар, светлината.

Несъмнено, не е лесно да се разбере идеята за изначалната светлина, но без да я изследваме ние просто ще си останем в мрака на нашето съществуване. Ритуалът е ефективен начин да стъпим на пътя и да тръгнем в посоката, която ще ни помогне да се реализираме в това, което ни е нужно.

Даоизмът предполага търсене и усъвършенстване на нашия дух шен (Shen, 神), който генерира не просто определено желание за живот, а потребност да се живее за усъвършенстване на ресурса ни. Човекът живее в структурата на три нива – земя, небе и човек. Единственото, което ни обвързва, е изначалният дух. И ни е нужна сила за да не отслабим нашия дух и за да можем не просто да пребиваваме тук, а да творим.

Нашето физическо тяло е вместилище, съдържащо нашия дух и носим отговорност  за извършените от нас действия. За да се намираме в планетарна връзка с Вселената ни е нужно да насищаме мозъка си със светлина и да проявяваме светлина.

Трябва да определим обсега на нашата крачка. Истинната крачка е хармоничната крачка или крачката на Юй (Yu Bu, 禹步), която предполага истинния ритъм на съществуване и довежда до истинно дишане. Това е небесният принцип – нещото, което ни спасява от потопа (потапянето в хаотична енергия). Това е основната крачка, стъпка на ритуала, който се подразбира като «ходене по звездите на Голямата мечка» за да се съединим с енергията на хармонията на небето.

Стъпката на Юй е култивиране на нашата собствена светимост в търсене на Дао, което може да ни събере, да ни помести в самите нас и да ни даде ресурс. За търсещите пътя към настройка на собствената си съдба това е изключително важно действие, предвестник на задълбочеността, на самия ритуал.

По този път тръгва и император Юй Велики (Да Юй, Da Yu, 大禹), легендарният основател на династията Ся (2070–2025 г. пр. н. е.). Именно на него дължим формирането на ритуала. Той се борел с това, което ни кара да потъваме в мрак. Изхождал от факта, че в тъмнината има движение и е необходимо да се създаде друго движение, което няма да позволи на тъмнината да ни обгърне и ще противодейства на трупната енергия.

Когато Юй се опитал да преустанови развитието на трупната енергия, той изменил посоката на енергията си и разкрил връзката с четирите неактивирани части и деветте съда на своето тяло. Юй по цели дни работил над вътрешното съединение и това се превърнало в основа на ритуала в полза на всички в Поднебесната (Небесната империя). Той бил вдъхновен от текстурата върху черупките на костенурките, на чиято основа Фу Си (Fu Xi, 伏羲) разработва «осемте триграми» на багуа, съзирайки в това законите на циркулацията, известни също като циркулацията на Жълтата река или схемата хету (He Tu, 河图).

Юй разработил движения, които произлизат от схемата на магическия квадрат (магическото движение), водещи до състояние на напълненост, подобно на това, което се случва в природата при пълнолуние (15-тия лунен ден).

Той разкрил своите канали, упражнявайки не само усилия в стъпките, но и усилия в дланите си, дотам, че на ръцете му нямало нокти и по пищялите му нямало косми.

Лошу (Luo Shu, 洛书) се нарича кръгът, по който ходел Юй. Всеки кръг преработва 8 усилия, всички заедно създават 15 усилия. 24 кръга образуват 1 порядък. Той се помещава в една от 9-те зали. Когато всичките 9 зали са запълнени, се създава стълб.

Това довежда до сливане с висшето състояние на ходене, когато не е нужно да се движат физически краката – те се движат благодарение на енергията. Отстрани това може да изглежда като парализа, но това е ритъмът на небесното ходене. Този небесен ритъм, или ритъмът на Юй заема важно място в даоските ритуали.

По този начин Юй подчинил цялото външно движение на вътрешната енергия, след което започнало да се развива изкуството на крачките, стъпките на Юй или магическите стъпки на убу (wubu 巫 步), които впоследствие са възприети в практиката багуа джан.

Крачките на Юй позволяват сливане с вътрешния стълб, вътрешната ос ​​по време на ритуала за да се постигне хармония и изпълване с небесно проникновение, да се влезе в контакт с духа шен (регулиране на духа – тяошен, Tiao Shen).

Всяка стъпка на Юй се състои от три стъпки и те са свързани с движението на този, който ги изпълнява през трите нива на космоса. Трите стъпки, или звездите в Голямата мечка – това са три стъпки по земята, по въздуха и по небето.

 

Трите скока на Юй

Трите скока на Юй произлизат от трите експлозии в Голямата мечка, които формират три двойки небесни светила.

Първи скок. Звездите Ню (Северна Алула) и Кси (Южна Алула) на Голямата мечка. Първата е двоен гигант. Първо усилие на крачката. Усилията са еднакви и в двате стъпала.

Втори скок. Звездата Ламбда (Северна Тания) от Голямата мечка провежда и предава усилието в Мю (Южна Тания). Представлява прехвърляне на усилието от задния към предния крак.

Трети скок. Звездата Йота (Северна Талита) Голямата мечка преобразува силата в Капа (Южна Талита). Силата се прехвърля към пръстите на предното стъпало.

 

По този начин крачката на Юй е свързана с три двойки звезди или с трите лапи на Голямата мечка. Научавайки се как да изпълняваме тази стъпка, ние се изкачваме по небесната стълба и се приближаваме до понятието за небесното дишане или енергодишането. В даоската алхимия това се приравнява със събирането на свещени инградиенти.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)