Ритуал на Небесното проникновение

Багуа, Даоистка алхимия, Ритуал

Ритуалът на Небесното проникновение, известен още като „Ритуал на въртящите се куполи“, отразява законите на превръщане на триграмите в даоистката традиция. Той е свързан с 28-те небесни съзвездия, както и с изкуството за събиране на небесна есенция. Всяко съзвездие се движи в небосвода по една кръгова траектория, което позволява то да бъде възприето и представено като своеобразен одухотворен чертеж, способен да акумулира енергия. Последната, на свой ред, се схваща като вид природен ритъм и така съзвездието се разглежда като динамичен модел, характеризиращ се със собствена траектория на въртене и ритъм. Тази концепция е намерила отражение в метафизиката на изкуството багуа-джан и по-специално в учението за енергийната ос: нейното усукване и въртене (ненчжоу, neng zhou) се извършва, за да се създадат определени енергийни възли (ненцзъ, neng jie). Те, от своя страна, позволяват да се генерира небесна есенция (шицзъ бенюан, shijie benyuan) или пък обратното – адептът да се освободи от нея. След това тази есенция може да се преобразува чрез алхимична практика.

В резултат от развитието на изкуството багуа-джан в системата на даоистката вътрешна алхимия били внесени значителни изменения. Статичните практики били допълнени с динамични алхимични техники. Отчитайки изложеното, Ритуалът на Небесното проникновение може да се определи като основа на багуа-джан, която била формирана в един достатъчно продължителен период от време: от началото на хилядолетието до ХVІ в.

В основата си Ритуалът отразява зараждането на макрокосмоса, т.е. изначалната му същност е космогонична. Що се отнася до алхимичното му значение, то е свързано със събирането на еликсир, който се усвоява съгласно схемата на 28-те съзвездия.

Създаването на Ритуала на Небесното проникновение било предшествано от други алхимични техники, които се приписват на историческата личност Фу Си (Fu Xi). В началото това била практика за активиране на 28-те свещени планини (които, съгласно даоистката метафизика, са свързани със съзвездията). По времето на Фу Си тялото в Багуа се разглеждало като тяло на покоя (дзингун, jing gong) и практиките били събиращи и статични. По-късно, в период, изобилстващ от войни, възникнала необходимостта от съхранение на енергията и в практиките били включени двигателни елементи. След Уен Уан (Wen Wang, 1120–1130 г. пр. н.е.) тялото в Багуа започнало да се разглежда вече като тяло на движението (дунгун, dong gong). Разглеждането на тялото като същност, намираща се в покой или в движение, се определяло от законите на монадите (последователностите на разполагане на триграмите в кръг), чието създаване се приписва на Фу Си и Уен Уан.

Важно е да се отбележи, че разглеждането на монадите без идеята за тяхната взаимна свързаност е възможно само теоретично. В момента, в който започнем да говорим за реда на Фу Си, той автоматично се трансформира в реда на Уен Уан, просто защото ние му задаваме движение. Когато пък се опитаме да фиксираме реда на Уен Уан, по същия начин той веднага става ред на Фу Си.

Практикуващите алхимия са знаели (или можем да кажем, че са достигнали до това знание по емпиричен път), че човешкото тяло минава през осем цикъла на изменения. Това е свързано не толкова с енергийната структура на самото тяло, колкото с енергийната структура на пространството, която се задава от Небето и Земята. Фу Си обозначил тези трансформации чрез комбинация от черти, които станали основа на алхимичната писменост. Тя е фиксирана в даоисткия трактат И Дзин (Yi Jing) – основният алхимичен ръкопис, който е добил известност като „Книга на промените“ или „Книга на превръщанията“.

И Дзин показва реда на движение на дадени черти или с други думи – сили. Да се определи кой е създателят на този трактат е непосилна задача, както не е възможно и да се определи еднозначно какво точно описва текстът. Прието е да се смята, че И Дзин дава възможност на всеки да трактува съдържанието му по свой начин, тъй като описаните там изменения не могат да бъдат фиксирани, а само посочени. Но при всички положения това вече ще отразява някакво движение. Така И Дзин може да се използва или по един чисто описателен начин, или като човек се намира в него и го развива в себе си. В този ред на мисли всяка една интерпретация на И Дзин е предаване на някакво знание, кодирано в шестте съчетаващи се символа. Проявлението на тези символи всъщност е техниката на Багуа, която е разположена между четирите купола на Небето (Циен, Сун, Гън и Ли) и четирите купола на Земята (Кун, Джън, Дуей и Кан).

Небесният купол Цуиен се определя от възлите на съзвездията (синсю, xing xiu). Символизират го трите съчетания (съчетанието на ци, съчетанието на дзин и съчетанието на шън), които определят връзката на физическото и енергийното тела. Физическото тяло е външният кръг на алхимията в периода на доминиране на първоначалото Ян, а енергийното тяло – вътрешният кръг на алхимията в периода на доминиране на първоначалото Ин. Практикувайки алхимия, адептът изменя качествата на външния и вътрешния кръг, довеждайки кръга до съвършенство, в резултат на което той получава Ян-знак, който съответства на култивираното енергийно тяло или на закърмения зародиш (булао пей, bu lao pei). Куполът започва да се върти с такава скорост, че образува сфера.

Куполът Сун е образуван от небесните стихии, които влизат във взаимодействие със Земята, но не се опират върху нея; куполът Гън се образува от земните форми, които са постоянни; куполът Ли реализира съзидателните действия на Небето и Земята, които се развиват паралелно по отношение едни на други. Четирите гореизброени купола са формообразуващи.

От своя страна, куполите Кун, Джън, Дуей и Кан са съдържащи. Куполът Кун съдържа всички форми, а куполът Кан съдържа силата на тези форми; куполът Джън изменя, а куполът Дуей удържа.

Четирите небесни купола образуват външна сфера, свързана с движението, а четирите земни купола – вътрешна сфера, свързана с напълването. В резултат на процеса на алхимична трансформация обаче те разменят местата си.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)