Жълтият източник
В даоистката алхимична традиция стомахът се нарича Жълтият източник или Хранилище на Жълтия наставник. Той символизира базовия процес на преобразуване и има голямо значение не само като център за преобразуване на физическата храна във фина енергия, но и като център за усвояване на енергийните процеси.
Алхимията разглежда стомаха като храносмилателен орган и алхимичен съд, в който външното (храна, вода) и вътрешното (енергия) се обединяват и създават основата на жизнената сила. С други думи този орган осигурява връзката между физическото тяло и енергийното развитие. Хармонизирането на работата на Жълтия източник е важен фактор за постигане на общ баланс и подхранване на тялото, ума и духа.
Стомахът отговаря на областта на средния дантиен (джун дантиен, Zhong Dan Tian, 中丹田), разположен в областта на гърдите. Това е мястото, където се преобразуват физическата и енергийна храна, както и емоциите, което осигурява енергийното равновесие. След като попадне в стомаха, физическата храна се превръща, от алхимична гледна точка, в суровина, която трябва да бъде преработена в есенцията дзин (Jing, 精). Процесът на храносмилане символизира отделянето на чистото (същността) от грубото (отпадъците), което се разбира като Отделяне на същността (фънцин джуо, Fen Qing Zhuo, 分清浊). С други думи стомахът е органът, в който жизнената енергия се извлича от храната. След това чистата енергия се издига нагоре към средния дантиен, а грубата енергия се спуска надолу с цел отделяне.
В системата на Петте елемента (у-син) стомахът се отнася към елемента Земя – централният елемент, символизиращ стабилността и хармонизирането на енергиите. По този начин стомахът представлява стабилизиращ орган, който дава тласък на процесите на разпределение и движение на енергията към всички останали системи на тялото.
Меридианът на стомаха уейдзин (Wei Jing, 胃经) преминава през гърдите, краката и стомаха, като свързва стомаха с другите органи и енергийни центрове. Правилно функциониращият стомах осигурява хармоничното движение на енергията по канала, поддържа връзката между горната и долната част на тялото и укрепва краката. Получената от храната енергия се насочва към далака и панкреаса и след това се разпределя по цялото тяло. Стомахът е свързан с белите дробове, като помага за издигането на енергията нагоре и хармонизира дихателните процеси. Получаването на еликсира на Водата и зърното е вид вътрешно хранене за овладяване на енергийното дишане.
Огънят, свързан със стомаха, е известен като „огън на храносмилането“ (уейхуо, Wei Huo, 胃火). Този огън обезпечава храносмилането, сгрява и активира алхимичните процеси. Важно е да се поддържа неговото равновесие. Същевременно даоистката традиция подчертава значението на консумирането на „алхимична“ храна, т.е. храна, богата на есенцията дзин.
Ако енергийните процеси в стомаха не са регулирани, може да се появи чувство на безпокойство или тревожност, което да наруши функцията на органа. Балансираната функция на стомаха помага за хармонизиране на емоционалното състояние и за създаване на вътрешен мир. Ето защо основната задача на алхимичната практика е да се премахнат емоционалните блокажи и да се възстанови хармоничното протичане на енергийните процеси в стомаха.
От алхимична гледна точка, стомахът е един от центровете-реторти, където се извършва дестилацията и трансформацията на материята. Следователно стомахът може да се разглежда като орган, участващ в енергийните процеси на разрушаване и обновяване. Стомахът се смята за „корен на следнебесната ци“ и за източник на произход на цялата ци и кръвта. Той участва в създаването на малкия цинобър и е важен за приготвянето на еликсира цуей-уън-дзъ – специален еликсир за удължаване на живота.
Освен това обемът на Жълтия източник е основната бариера, предпазваща от влиянието на патогенната енергия. Тази бариера се отнася към типа постнатални прегради. Съзнанието на стомаха оказва влияние върху химичната и биологична ос в тялото.
Така, стомахът и мозъкът се намират в тясна връзка помежду си благодарение на т. нар. „ос стомах-мозък“. Тази ос осъществява двустранна комуникация между централната нервна система и стомашно-чревния тракт (предимно чрез блуждаещия нерв). Поради наличието на сложна мрежа от нерви в стените на стомаха, той се нарича „втори мозък“.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
