Триграма — код на силата

Багуа, Дао, Даоистка алхимия

Всяка триграма е код на силата, който описва един от секторите на сферата на макрокосмоса. Осем сектора образуват пълна сфера и едновременно с това и нейният център. Усилията (плътността) на всеки сектор са различни като това е свързано със степента на запълване (налягането) и ъгъла на усилието (движението), което създава различна степен на налягане от центъра към окръжността.

Ако сферата се разглежда статично, то тя е съдържателна и в нея секторите се разделят по направления като спиците на колело, свързани с втулката. По този начин сферата обяснява условията и законите за движение, които не излизат извън нейната рамка. При това се образуват осем вида усилия: три, насочени за развъртане на сферата, три — за удържането ѝ, а две — за връзка с центъра. Това доказва, че всяка система, свързана с движението може да се разглежда от позицията на пет сили, като три от тях трябва да служат за запазване на движението, а две – за удържането. Това е нещото, което характеризира понятието монада на покоя и монада на движението.

Въз основа на това се формира едно или друго направление на силата (в зависимост от триграмата, която определя реда и посоката на въртене). По принцип, всеки от стиловете багуа трябва да се класифицира не на семеен принцип, а по това каква посока задава, т.е. коя от триграмите доминира.

Такива стилове багуа, като например, стил Чън Тинхуа (Cheng Tinghua), ученика на Дун Хайчуан (Dong Hai Chuan), а също и школата на Деветте Нефритени двореца (Цзю’ю-Гун, Jiu Yu Gong), които се придържат към стро­го предаване на традициите и духовното развитие, е важно да се разбират през матрица на триграмата, която поставят на първо място (ако, разбира се, ни интересуват алхимичните вътрешни принципи на практиката).

Безусловно е, че всички триграми са представени в системата на багуа, но в действителност за познаването даже на една от тях се изисква формирането на съответната ос. Във връзка с това е важно да се определи познанието на първата ос, познанието за въртене на триграма Гън, която се опира на силата на небесното проникновение. Или Ли, която се опира на циркулацията на енергията. Поне така е ставало още при формирането на уданското направление, което е изразено в школата Лунсин (Long Xing). Трябва да се отбележи, обаче, че уданските школи по багуа-джан в цялото си разнообразие през късния период се отнасят към триграма Сун (Sun). Емейските школи, които използват големи физически натоварвания с цел разцепване и освобождаване на енергията дзин, може да се отнесат към триграмите (Zhen) и Дуей (Dui). Но без изпразване на Земята и Тялото, което е показано чрез триграма Гън, е сложно да се напълним с други въртения. Всъщност, самото ходене по кръг е и основа на триграмата Гън, достигане на състояние на „закаченост“ („увисналост“) и лека стъпка.

Разбира се, за усъвършенстване на багуа като бойно изкуство или просто за развиване на сила могат да се използват различни стилове багуа-чжан, които се основават на различни триграми, но за формирането на единно тяло те са недостатъчни и рано или късно настъпва зависимост от физическата, а не от вътрешната сила.

Така че, линиите на багуа, в чиято основа са залегнали „отварящите“ триграми (Циен, Ли, Сун и Дуей), са способни да развият енергийното тяло на човек, тъй като те са построени по законите Ин-Ян (опора-връх). Структурата на всяка линия прилича на конус, в който законът Ин-Ян е отразен в основата. Такъв строеж позволява преминаване от едно ниво на друго, при което върхът на конуса става център на кръга на основата на следващото ниво. Но ако не е формирана оста Гън, може и да не се достигне до формирането на понятието конус.

Всичко това характеризира основния принцип на багуа-джан — най-напред естественост, получена чрез триграмата Гън, а след това растеж. Естествеността се получава чрез хармонизация на енергиите Ин и Ян, която им задава посока. И веднага след като е достигната хармонията, енергията започва да се движи последователно, в съответствие с усилието приложено по зададената ос на естествеността. В случая на стилове, опиращи се на триграми с прео­бладаващи черти Ин, подобно спираловидно движе­ние от конуса към конус става сложно. В този случай развитието може да се представи по-скоро като куб, който също, бидейки централна фигура, има четири опори. Това безусловно има смисъл, но може да създаде отношения между триграмите, които са равно отдалечени.

Начинът, методът на развитие е много важен, за да не се създаде нещо случайно или отвлечено. В резултат, ще с наложи създаването на допълнителни условия, които да позволят развитие на недостигащите връзки. Така че, върху линиите на багуа-джан, формирани на базата на триграми Кан, Гън, Кун и Джън, оказват натиск много външни условия, които изменят ритъма на усвояване на практиката и внасят множество изменения и допъл­нения. Това пречи на развитието на алхимичния процес и на вътрешната работа като цяло.

За начинаещия в багуа-чжан е много важно да се обърне внимание на създаването на условия, които биха му позволили да се напълва от практиката и да усвоява принципите и последователността на формата без да бърза, а като се опира само на времето и търпението. И само при достигане на определени вътрешни изменения може да се говори за пробив в практиката и избягване на опасните отклонения, които отдалечават практикуващия от ал­химичната работа.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)