Структурата на времето

Времето е преди всичко условие за идентифициране – с дума, действие или план. То е отрязък от процеса или посоката, която определя живота на човека. Отношението на човека към времето се определя единствено от потребностите или процеса. Времето определя човека като самостоятелност и духовния му живот, като дефинира психическата му стабилност.

В началото времето било свързано с издигането на небето и със силата на бика или с определен ритъм, който трябвало да бъде постигнат. Това време не се изчислявало според мерилото на днешното битие. Времето е онова, което може да отмери завършека, което продължава или се губи в нашето съзнание, като ни подчинява на временните процеси.

Временните процеси могат да бъдат продължителни или кратки, без да бъдат отчетени от съзнанието. Разбирането на времето предполага да приложиш себе си към времето, да опознаеш природата на физическата жизнена система, от която зависиш, и да развиеш способността да оценяваш изживяното, настоящото и настъпващото време. Не е достатъчно просто да възприемаш себе си като индивид, който се е родил. Човешките измерения са много повече от категориите „раждане“ и „смърт“. А изучаването на времето и нашата ориентираност към него ни помагат да опознаем собствената си индивидуалност. Самото изучаване на времето започва с времевия аспект на жизнените процеси, като тук важно е да осъзнаем, че има голяма разлика между боравенето с времето и отмерването му (както времето отмерва различни жизнени цикли).

Тук възниква въпросът: Кое идва първо – времето или ритъмът? Разбира се, ритъмът, тъй като той възпроизвежда усилието или води до загубата му. Следователно, важно е не самото време, а качественото му изживяване. Затова и всички живи организми имат различно усещане за време. Много важно в това отношение е доколко умът е въвлечен в отношението към времето.

Всъщност човек не разбира своята въвлеченост във времето заради разликата между физическото и умственото изживяване на времето. Времето е повтарящо се действие с различни отмерващи цикли, тъй като ритъмът и темпът на протичане на времето са всъщност вълна, скала, установена благодарение на даден макрокосмичен поток, която оказва определено въздействие.

Времето винаги представлява няколко застъпващи се събития. То може да създава противоположния си полюс, както и да допълва, което означава, че времето или поглъща живота, или го реализира. Зад всичко това стои психичната сила на времето, която или ни изкушава, или я подчиняваме и, в крайна сметка, хармонизираме. С други думи, това, на какъв тип време се подчиняваме или служим, определя дали сме подчинени на физическите или духовни процеси. И докато в едната времева категория умираме, в другата – не.