Мозъкът, съзнанието и мисълта

Мозъкът, съзнанието и мисълта определят мозъчната активност, като участват както в изграждането на самото тяло на мозъка, така и в организирането на съзнанието и мисълта. Но ако съзнанието ни няма тяло, то и мисълта е безтелесна. Така наличието на мозък не означава наличие на съзнание и мисъл.

Това, което наричаме мисъл, е просто временна възбуда, причинена от външен фактор, която се обработва от неврони, ориентирани навън. Например, невроните на очите (невроните на мрежестата мембрана), на ушите (неврони на спиралния канал). Разликата се състои в химичните, механични или електрически сигнали и мястото на тяхното обработване и акумулиране.

Най-сложни за съзнанието ни са процесите, свързани с вътрешните реакции на мозъка, които определят умствената дейност. Уви, често личното разбиране на тези процеси е само илюзия. Ако не възприемаме силата на съзнанието, която се основава на природата на мозъка и изработваната с негова помощ архитектура на мисълта, ние оставаме просто въвлечени в генерирането на мисли или в простото реагиране.

За да опознаем възможностите на съзнанието си, трябва да разбираме усилието, което ни води до разбирането на съсредоточението. Простичко казано, налични ли са у нас необходимите функции, които да ни позволят да се замислим?

Реализирането на природата на съзнанието изисква актуализиране на мозъчните клетки, можем да наречем това още изграждане на разбиране за света, което е различно и създава различни мисли. Излиза, че в процеса на изграждане на съзнанието, мислите и мисленето, водеща роля трябва да има мозъкът, който създава необходимата съзнателна мембрана, свързана с невронната активност, с генерирането на нервен импулс. Ето защо основният резервоар за съхранение на съзнанието ни е мозъкът.

Продължителност на филма: 57 мин.
Аспект на екрана: 16:9