Дзен. Изкуство на не-ума

Дзен е великото японско изкуство на съзерцанието, то е преминаването на пътя чрез съзерцание. Дзен не е просто съзерцателна система, а изкуство за боравене със съзерцанието. Това прави дзен уникална и самодостатъчна система, свързана специфично с японското мислене. Затова и дзен не бива да се разглежда от историческа перспектива, макар да принадлежи към общата традиция на будизма. Дзен няма история, дзен има менталност.

Дзен се превръща в уникална практика в редица школи. Характерно за нея е едно специфично разбиране, което съчетава покоя (хармонията), съсредоточаването, дишането и вътрешната сила. На нивото на съзнанието, тялото и енергията протича отстраняване от нещата и процесите, които разрушават развитието ни. Затова дзен може да се смята за учение, което не просто се стреми „към висшето“, а на практика се противопоставя на низшето.

Дзен е преди всичко път към себе си. Това неограничено изкуство е същевременно и достатъчно. Тази достатъчност, висша форма на адекватност, се изразява в изкуството за боравене с мозъка. Дзен не е просто пребиваване в определена висша реалност. То ни учи да ориентираме съзнанието към себе си и това не е процес на любуване, безметежност или спокойствие, а постоянна работа с усилието. В противен случай би се стигнало до изключване на мозъка (до което всъщност се свежда просветлението, т.е. състоянието на „не-ум“ за много хора).

Състоянието „не-ум“ е вид усилие в мозъка, свързано с активността на конкретен мозъчен дял (т. нар. Диамантен дял). Това състояние е изключително важно за практиката дзен, тъй като дава възможност за реализиране на дзен учението и удържане на целия мозък в необходимия тонус. Състоянието „не-ум“ е най-висшето състояние на човешкия ум.

Програма

Дзен медитация  е работа над определено състояние на съзнанието, което в традицията на Дзен е прието да се нарича състояние на „не-ум“. Това състояние е подобно на надстройка, тъй като зависи от усилието на мозъка, способно да подчини нашето съзнание на свръхсъзнателното

Куджи ин (Kuji-in, 九字印)  е алхимично изкуство с корени в даоистката традиция. С течение на времето то се проявява в учението шугендо, благодарение на монасите ямабуши и нинджа. Учението е смесица от будизъм, даоизъм и местни шинтоистки вярвания.

Танден е център на усилието, което съсредоточава жизнената енергия и вътрешното дишане, то е изкуството на познаване на вътрешната сила. Танден е важно алхимично понятие, свързано с активирането на специални дялове на мозъка, важни в японската алхимия. Танден е специален тип съзнателно дишане, което се разглежда като условие за създаването на източник на енергийно пробуждане, способно да подхранва пустотата.

Суйдзен е вид дзен медитативна практика чрез свирене на флейта шакухачи. Практиката суйдзен е дълбинна система, която се отнася към алхимичното направление на дзен. Тя е достъпна не само за монасите отшелници, но и за всеки, който изучава възможностите за създаване на енерго-дишането икинуки.