Хармония

Багуа, Дао, Даоистка алхимия, Метод

Светогледът на хората в древността е бил свързан с цял култ към хармонията, в резултат на което се формирали различни варианти на човешко развитие – от енергийни (или, което е същото – музикални), през съзнателни (изкуство на обучението) до физически (изменящи свойствата на тялото – гимнастика и др.). В тези случаи хармонията се разглежда на първо място като нещо, което може да бъде усвоено практически, а не просто като състояние, в което човек пребивава.

Тя може да се възприема и изразява по различни начини – от единния Абсолют до редица екстатични форми на съществуване. При това хармонията може да се възприеме и като цяла последователност от хармонични свойства и състояния. Според древните китайци хармонията съответства на висшето Дао, така че може да се направи изводът, че тя в действителност е Дао, разбирано като съчленение и съгласуваност. Мъдростта на човека е тъкмо в това да прояви хармонията в себе си, но последната има и своите геометрични и математически аспекти, които позволяват на човека точно да възприема природата на своя дух.

Древнокитайската теория за съчетаването на енергиите Ин и Ян изначално съдържа в себе си идеята за хармонията в съгласуване, а не в противопоставяне. Множество процеси съзряват от само себе си, когато се намират в хармония. Това е основата за култивирането на личната природа, защото последната е в състояние да съхранява висшата чистота. Това е одухотворена сила, която надарява всички жизнени процеси с хармонично усилие.

Разбира се, да разсъждаваме за хармонията днес е проблематично, защото ѝ противостои цялата дисхармоничност на сегашната човешка природа, както и ритъмът на пространството, в който съвременният човек не се вписва. Но хармонията позволява на човека да се намира в процес на постоянна промяна, а намирайки се в процес на непрекъсната трансформация, ние спираме онова, което спира нас. Хармонията позволява да проявяваме природата си в нашите действия, а не просто да следваме. Когато опознаем хармонията, можем не само да се доближим до вечността, но и да я опознаем.

Опознаването на хармонията е процес на култивиране на съответствия. Наред със съответствието нараства и хармонията – онова единствено нещо, с което човек универсално може да съизмерва себе си, без да позволява мислите и тялото му да се спуснат до едно неконтролируемо хаотично състояние. А тъкмо това е най-важното условие духът ни да бъде здрав, което на свой ред изисква от нас да познаваме що е строеж на съзнанието, дизайн на тялото и изкуство на движението.

Хармонията започва там, където е налице постоянство. И може би сме в правото си да кажем, че това е основното умствено правило за възприемане на хармонията. То е било използвано от древните народи и е формирало техните житейски задачи и принципи. Постоянството е станало инструмент за усъвършенстване на заложената в човека програма. Това е условие за съответствие на човека на неговия вътрешен ритъм, условие за култивиране на хармонията.

За да си обясним по-добре горната мисъл, можем да сравним човека с музикален инструмент, който не е настроен, но на който той свири през целия си живот. За да може инструментът да звучи така, както би могъл, човекът трябва да живее по начин, че да се обогатява от живота, а това е невъзможно без хармония, защото тъкмо тя е реалното условие за качествено съществуване. Хармонията ни очиства от мътилката, позволява на висшите ни способности да се проявят, учи ни да живеем съобразно висшите закони и да им съответстваме. Разбира се, за съвременния човек постигането на хармония е затруднено от цял куп фактори. В древността енергийните параметри на тялото са имали по-голямо значение, ето защо видно място в обществото е можел да заеме само един хармонично роден и проявил се човек, пред който стояла задачата да формира през живота си една максимално висока степен на хармоничност чрез съзнанието си. Това водело човека до хармонично състояние, в което дисциплини, които сякаш познаваме добре – като граматиката, диалектиката и реториката, се изразявали по съвсем различен начин. В древността те имали съвсем различно качествено напълване, или, казано по друг начин – специфично звучене. Тези три дисциплини били за древните основа на образованието, което имало за задача да поддържа хармонизацията. И този подход позволявал на човека да опознава обема на небесното съществуване, поддържал е практическата връзка на човека с Небето.

Така били формирани и знанията по геометрия, аритметика, астрономия и музика, които развивали на първо място духа на човека. Разумът и тялото му били призвани да съхраняват хармонията, докато задачата на съвременния човек е на първо място да я изгради. Само в хармония могат да се култивират фините енергии и да се реализира сливането с небесния етер. Всичко това има значение за едно цялостно тяло, а цялостното тяло не може да функционира без хармония.

Изучавайки хармонията, ние изследваме що е сфера. Въз основа на сферата бил изграден един уникален по рода си практически модел за хармонизация – системата Багуа, обединяваща осем хармонии, които впоследствие получили приложен израз в изкуството Багуа джан. Неговият произход е свързан с даоисткия ритуал на въртящите се куполи или сфери. Даоистите възприемали тези осем вида енергия като части на единната хармония, както и като нейно изражение.

Китайското понятие за срединност съответства тъкмо на идеята за хармонията и подразбира съзнателно овладяване и опознаване на същата. Това понятие и стремеж намерили израз в цялата ритуална система на Поднебесната и определили задачите да се поддържа оста на хармонията, или моно хорда, който тялото и съзнанието трябва да умеят да държат. В основата на тези система лежат хармоничните съотношения (1:1, 1:2, 2:3, 3:4). Тя характеризира вертикалната и хоризонталната оси на симетрията (представена от триграмите Циен и Кун), вертикалната ос на симетрията (триграмата Ли), хоризонталната ос на симетрията (триграмата Кан) и всички останали (представени от триграмите Гън, Дуй, Джън и Сун). Всички тези триграми са видове съгласуване, на чиято база се усъвършенства редът, а това позволява системата да се пренася от едно състояние в друго, да се променят пространството и времето. По този начин изменената система става постоянна и се създава основа за други свойства на движението; образуват се нов тип енергии, резултат от това, че човек се удържа в процес на енергийни преобразувания и съхранява симетричното въздействие.

Хармонията на състоянието позволява да се запазват зарядите на енергийните полета, както и да се борави с вътрешната енергия. Но за да може описаният процес да се реализира, е важно да има взаимодействие в рамките на една хармонична система.

Симетрични са само силните енергийни въздействия, които в алхимията се разглеждат като ниво „дзин“. Трудността, която срещаме при опознаването на хармонията, е свързана с енергийните характеристики на нашето време-пространство, което е разбито на паралелни интервали. На тази особеност може да се противопостави комбинирането и тъкмо с него борави Багуа. Хармонията се характеризира с непрекъснато променящи се енергийни параметри, при което самата енергия се запазва и не се променя с времето.

Хармонията притежава също вълнова характеристика, която позволява на човек да излезе извън пределите на дисхармонията. В този процес енергията или е симетрична спрямо оста у (рис. 1) или пък е симетрична спрямо началото на координатите (рис. 2). Паралелната или временна хармония е в опозиция на горните два варианта. При нея има преносна симетрия по дължината на оста х (рис. 3).

Рис. 1

Рис. 2

Рис. 3

Тези основни видове симетрии се наричат триграми на хармонията и тяхното опознаване позволява да се овладеят хармоничните функции. Още древноегипетските геометри-харпедонапти познавали временната и отвъд-временната хармония, като опъвали въжета. Подобна функция в Багуа изпълнява движението по диагонал или движението в асиметрията.

Но днес ние се намираме на тази планета и не можем да се възползваме дори от пред-установената хармония, а това, според Лайбниц, за нас е проблем от психо-физично естество.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)