Умните хора
Умните хора са хора, които живеят, отдадени на процеса, без да се отклоняват встрани. Те могат да следват собствения си план за съществуване и да градят поведението си, както се казва, три крачки напред. Умните хора не се поддават на суетата и кавгите, те не позволяват да се създадат условия за появата и развиването на безпокойство, което естествено да премине в страх.
Умните хора възприемат онова, към което са решили, че ще насочат вниманието си. Те не натрапват собствената си позиция на другите, а могат да разчитат на собственото си мислене и най-вече на собствената си хармоничност. Тук всъщност можем да поставим равенство между умния човек и хармоничния човек. За умния човек е важно какво може да каже на себе си, той е човек, който умее да се вслушва в себе си. И това го отличава от глупавия, който не умее да слуша себе си, и дори другия слуша само условно. Глупавият е всъщност именно човек, който не е постигнал хармония.
Често, изобличавайки глупавите и реагирайки на глупавите, мнозина, които считат себе си за умни, всъщност крият собствената си глупост. Човек не може да живее заради нещо и в името на нещо, ако не умее да постигне баланс – във всичко, включително и вътре в себе си. Достатъчно е да живееш „за“, а не „против“, за да не допускаш в себе си ненужното, да не го вграждаш в себе си, създавайки една неконтролируема действителност. Умните хора разчитат на реалността, която живеят и разбират, а не на онази, която води до разпад и не ти помага да разбереш в каква действителност живееш.
Умните хора не поставят себе си над другите, но и не се поддават и не следват онова, което не е свързано с духовните им потребности. За умните хора душевната потребност е важна, защото тя е условие за поддържането на най-висшата природа в тях, на най-висшата действителност. Те се стремят да усъвършенстват тази потребност.
За да живеем като умните хора, трябва да можем да боравим със собственото си съзнание и да умеем да удържаме висшите настройки. Всяко настройване към нисшето го поддържа и представлява приплъзване към живот в друг поток, в друга реалност – към реалност, която на практика не съществува. Умните хора не живеят в измислен, въобразен (било и от самите тях) свят. И ако не са открили и познали действителния свят, те го търсят постоянно.
Ето защо най-опасно е да живееш не в контролируемата действителност, а да се подхлъзнеш и поддадеш на реакциите.
Автор: Шаабан (Олег Черне)
7 април 2022
