Удански алхимичен комплекс „Златното цвете дзинхуа“
Ветрилото е част от културата на Китай над три хиляди години. В традициите на Поднебесната империя то се счита за ефикасно оръжие, както и за инструмент за прогонване на злите духове, обладали човека. Да държиш красиво ветрило в ръцете си е още символ на благосъстояние и благоденствие. Това прави ветрилото символ на съвършенството. Но разкриването на същностните възможности на ветрилото изисква специфични умения и навици, които с времето се превръщат в истинско изкуство. Работата с ветрило започва да се счита за благодеяние, тъй като от древността се счита, че ветрилото има способността да пречиства пространството от негативната енергия.
В древни времена ветрилото се смятало за ритуален и дори магически предмет. Ветрилата се правели от перата на диви птици и били толкова ценни, че можели да си ги позволят единствено заможните. В епохата на Източен Хан (I–III вв.) ветрилото започнало да намира по-голямо социално приложение и се превърнало в елемент от модата на времето. Ветрилата започнали да се правят от коприна и били украсявани с бродерии, но не изгубили магическата си символика.
По времето на Северната династия (IV–VI вв.) използването на ветрилото започва постепенно да се променя и вместо магическо и защитно средство то се превръща в алхимичен инструмент, а по-късно – дори в бойно оръжие. Всеки от тези приложни аспекти на ветрилото изисква овладяването на определена техника – специфични движения, които биват усъвършенствани до степен, която превръща работата с ветрило в същинско изкуство, а самото ветрило – в символ.
Дори когато ветрилото се използва, за да се предпази императора от горещината, праха или насекомите, контролът върху движението на ветрилото е много важен. Това води до развиването на определени техники, които впоследствие се развиват в различни даоистки стилове и в изкуството за жени, наречено „Пурпурната пеперуда“, както и в изкуството на Танцуващия дракон (ветрило, върху което е изрисуван дракон).
Така ветрилото започва да се възприема като одушевен предмет, предмет на силата и важен атрибут за фън шуй. То се превръща и във важен символ на енергията Ин и на Лунния порядък (разтвореното ветрило напомня Луната). С времето особено значение започва да се приписва и на сгънатото ветрило, което хората можели лесно да носят със себе си и, следователно, да използват. Сгъваемите ветрила можели лесно да се прибират в чанта, да се крият в пояса или в пазвата. Това превърнало ветрилото не просто в магически предмет, а в ефикасно хладно оръжие.
Постепенно се появили ветрила с различна степен на твърдост, с различна символика на рисунъка и най-важното – с различно приложение. Особено интересно е алхимичното приложение на ветрилото – тук се обръща особено внимание на духовното разбиране на движенията на ветрилото и създаването на звуци, с чиято помощ енергията ци се преобразува в енергия дзин.
Така, от алхимична гледна точка, ветрилото се превръща в инструмент за работа с енергията и дори за изменяне на аромата на пространството. В ръцете на майстора ветрилото може да създаде аромат на прасковен цвят.
В даоистката традиция ветрилото се превръща във важен атрибут на безсмъртните, на мъдрия Джуан Ли Цуан и на Хе Сянгу, която наричала ветрилото „Разтварящия се лотосов цвят“.
- триещо ветрило – Мошан;
- променящо се ветрило – Сюаншан;
- проникващо ветрило – Чуаншан;
- трептящо ветрило – Соушан;
- раздвижвани от ветрилото облаци – Юншан;
- плъзгащо се ветрило – Гуаншан;
- задействащо ветрило – Дяншан.
Автор: Дзие Кун (Олег Черне)
9 май 2022
