Същност на даоистката алхимия. Част 3

Даоисткият път на развитие представлява система от знание, светоглед, който полага основите на практическия процес на променяне и освобождаване на човека от грубата енергия с помощта на трансформирането й. Тази фундаментална концепция е основана на знанието за макрокосмичните закони и природата на душата. Универсалният принцип тук обхваща култивирането на душата (шън) и издигането й до ранга на Абсолюта, или концепцията Ян.

Даоистката система е известна в китайската традиция още като Изкуството на жълтото и бялото или Пътя на цинобъра. Това е система от практически знания, насочени към развиването на възможностите за регенериране и преобразуване на енергията. Това води до частична или пълна трансформация на тялото чрез преминаването на поетапно развиване на зародишното хапче, разположено в мястото на сливане на пренаталната енергия суюн лючен ин (Su Yun Liu Cheng Yin).

Даоисткото познание се появява в резултат на необходимостта да се преодолее временното (т.е. смъртта). Най-интересното тук е, че първоначално човекът бил възприеман като съзнание. С други думи, именно животът и безсмъртието на съзнанието, произтичащи от състоянието на Тялото на матката (тяло, формирало тигел), се превръщат в главния импулс, който стартира процеса на формиране на даоистката алхимия.