Сила Мана

Школа «Парфюмер» с Шаабан, автор на книгата «Парфюмер».

В цялата си история човечеството се опитва да се промени и усъвършенства, като един от основните инструменти за осъществяването на тези промени е науката за аромата. Ароматът навлиза дълбоко в живота на човека и мнозина дори не осъзнават, че миризмите отдавна предизвикват рефлексивна реакция. Дори самият човек се превръща в източник на тази рефлексия. Дълго време ароматът е част от програмата за укрепване на жизнените сили, за пречистване и подхранване на човешкия организъм. Непосредственото тактилно възприемане на аромата предопределя и характера на взаимодействието с него, като основна роля тук играе мана – силата на етерното поле на аромата.

О, облак във висините, обитаван от силата на Мана,

Съвършената опора на звездите, Луната и Слънцето!

Ти вечнодишаща, ти искра на живота!

Етерът е основата на Висшата вселена!

Великолепен и изпълнен със светлината на Мана!

Бъди изпълнен с ясна светлина!

Античността завещава на средновековието едно особено понятие – Мана, свързано с духа на етера. Първоначално древните считали етера за едно от космичните полета. Но със загубата на способността за възприемане на различните полета, „мана“ добива значението на един от елементите, една от стихиите.

Мана е понятие, свързано с етерното поле. В античността разбирането на понятието „мана“ било даденост, то не изисквало определяне. Мана била естествено възприемана като тялото на пространството. Всички етноси живеели в съгласие със силата на пространството, оформена от определено поле или етер. Всяка област имала свой собствен етер, както и доминиращо в съответното поле растение. Например, шумерите и египтяните живеели в етерното поле на тамариска. Това поле можело да се помирише, възприеме и така представлявало живителната сила Мана.