Физика на вярата
Античността завещава на средновековието едно особено понятие – Мана, свързано с духа на етера. Първоначално древните маори считат етера за едно от космичните полета. Но със загубата на способността за възприемане на различните полета, „мана“ добива значението на един от елементите, една от стихиите.
Навремето етерът бил даденост, като аромата на цветята в градината, но с течение на времето той отстъпил място на стихиите и всъщност в разбиранията на мнозина самият етер се превърнал в петата стихия (земя, вода, въздух, огън и етер). Първоначално обаче полето или дори полетата на етера били наричани Мана – област със специфична вибрация и плътност (както днес се възприема в ароматерапията). Когато говорим за етера обаче, добре е първо да изясним разликата между полета и стихии. Съществуват четири стихии, седем етера и дванадесет интегрални полета, плюс входна и изходна точка.
Когато говорим за етер, по-коректно е да говорим за посока (ъгъл) и напрежение. Небесните тела, които се намират в най-висшите сфери на космоса, са съставени от етер, който е вечен, не преминава в стихия (невечни), и извършва кръгови движения по отношение на другите етери.
Етерното тяло може да бъде разрушено, или по-скоро може да преминава в друго състояние на пространството (полето). Поради това етерът може да се проявява в полето, обитавано от човека. В нашето времево пространство етерът е по-скоро функция, дух, представляващ околните тела. Именно този духовен аспект се асоциира с Висшето или с Мана.
Мана е етерът или усилието на етера, среда за светлината. Това е и условното (ограничено) пространство, и безусловното, в което могат да възникнат явления, неподвластни на рационалното или на времевата физика. В алхимията това е средата, която тялото трябва да диша, за да избегне влошаване. С други думи, това е нещо като дъха на небесните жители. Нещо противоположно на въздуха, който смъртните дишат.
О, най-висок облак, обитаван от силата на Мана,
Съвършената опора на звездите, Луната и Слънцето!
Ти вечнодишаща, ти искра на живота!
Етерът е основата на Висшата вселена!
Великолепен и изпълнен със светлината на Мана!
Бъди изпълнен с ясна светлина!
Химнът на етера описва субстанцията като „царстваща, неразрушима сила на Мана“, способна да се проявява в по-нисшите полета, където съставлява субстанцията на живота на по-висшите полета. Затова етерът може да се разглежда като стихия. Така че всяко етерично масло, действащо в нашето пространство, може да се разглежда като стихия – например стихията на евкалипта, градинския чай, ментата или лавандулата.
Автор: Шаабан (Олег Черне)
