Мана. Интегрални полета
Мана е понятие, свързано с етерното поле. В античността разбирането на понятието мана било даденост, то не изисквало определяне. Мана била естествено възприемана като тялото на пространството. Всички етноси живеели в съгласие със силата на пространството, оформена от определено поле или етер. Всяка област имала свой собствен етер, както и доминиращо в съответното поле растение. Например, шумерите и египтяните живеели в етерното поле на тамариска. Това поле можело да се помирише, възприеме и така представлявало живителната сила Мана.
Мана има определена геометрия на тялото и висше съзнание. С течение на времето в редица култури възприемането на това понятие започва да отговаря на понятието Бог. Оказва се, че мана, поле, етер и бог са подобни понятия, които имат различни тълкувания в различните култури. Тук е важно да отбележим, че ароматът се разбира като амрита, или етер, който Мана или Бог диша. Тоест амрита е както това, което човек диша, така и самият процес.
Това е важно от гледна точка на формирането на съзнанието и мозъка, тъй като ароматът активира и укрепва различни мозъчни дялове. Например, биохимичната реакция към аромата на тамарикс е свързана със слепоочния дял на мозъка. Тоест, настройването към мана при египтяните развивало слепоочния дял на мозъка. Забележете, че древните се настройвали към полето напълно първично, без да определят тези полета.
Когато гърците започнали да дефинират пространството, то се „уталожило“ и оформило стихиите. В същото време съзнанието започнало да се отделя от висшето дишане и започнало да диша стихиите, т.е. въздуха и вятъра. В крайна сметка самото дърво започнало да се асоциира със стихиите. Днес за нас е трудно да разберем този преход, тъй като вече сме изгубили способността да възприемаме дихателната функция във връзка с етера. По-късно мана, като част от полето или етера, автоматично била „зачислена“ към стихиите. Така етерът се превърнал в стихия.
Това означава, че когато нашето пространство се установило спрямо другите макрокосмични (интегрални) полета, върху света ни започнали да оказват влияние както времевата, така и извънвремевата (квантова или ядрена) физика. Това води до повята на растения с временна енергия и извънвремево етерно поле или поле на мана, което се формира при естествена или изкуствена ферментация на енергията на даденото растение.
Така временната енергия започнала да се асоциира с всички растения (с изключение на няколко концентрирани места на аромата), а извънвремевата – с етерните масла, получавани от тях. По този начин духът на растението се превърнал в етер.
До един момент ароматите на растенията и благовонията изпълвали полетата, етера, мана. Но с времето по-важни станали етерните масла и умението да се диша, т.е. условията, необходими за дишане силата на мана. Трябва да се отбележи също, че в древността дишането не било възприемано като усилие, тъй като съзнанието било настроено към определено интегрално поле и до голяма степен заменяло работата на сърцето по отношение на дишането. С други думи въздухът, или по-скоро, самият етер постъпвал в тялото. Хората съществували в етера като риби във вода.
Етерът определя кое растение е необходимо на даден ном или тотем. Оттук можем да определим и редица етерни условия, характеризиращи връзката на мозъка с интегралните полета. Мозъкът може, например, да се подържа и развива с помощта на отглеждането на тамян, евкалипт, градински чай, мента, лавандула, мащерка, риган или босилек. Това води до формирането на определено етерно усилие, което може да прониква и подхранва различни мозъчни дялове.
В общи линии всичко следва Платон, който казва, че светът е създаден от етер и е част от хранителната система на съзвездията, през които преминава светлината. Следователно животът в древността е съществувал и се е развивал по малко по-различни принципи и закони, подчинявайки се на силата на мана. Но веднага щом Земята започнала да формира стихията, тя се превърнала – за разлика от етера – в делим елемент.
Автор: Шаабан (Олег Черне)