Сгъстяване на млечния океан. Самудра-мантхан
Сгъстяване (разбиването) на Млечния океан (cамудра-мантхан) съчетава задълбоченото знание на йога, тантра и алхимията. Това явление намира практически израз в танца на апсарите. Разбиването на Млечния океан е свързано със създаването на свещения съд кумбха в тялото, който можем да напълним с живителна сила, с амрита.
Знанията за разбиването на океана намираме в „Бхатавата пурана“, „Вишну пурана“ и „Шива пурана“ и те са свързани с идеите за сътворяване и трансформация, които са ключови за индийската алхимия.
Индийската алхимия е всъщност многопластово понятие, залегнало в основата на йога, шактизма, тантра и расаяна. Тяхното влияние я преобразява и чрез тях тя попива правилата и нормите, които водят до идеята за освобождаване и трансформация.
Като цяло индийската алхимия представлява синтетично явление, в което са вплетени и класическите представи на даоистката алхимия, както и хималайската и тибетската алхимия. Върху нея въздействие оказва и кхемрската алхимия с идеята си за трансформация, а не просто освобождаване, която намира израз в образа на разбиването на Небесния, или Млечния океан (самудра-мантхан).
Този процес е свързан с активирането на енергията на Шакти, за което е необходимо първо да се получи амрита (небесното дишане) и да се изработи сома (безсмъртния нектар). Затова в известен смисъл именно благодарение на кхмерската алхимия (която разглежда процеса на разбиване като алхимичен, а не просто като сътворение на света), до нас достига знанието за индийската алхимия.
В този смисъл, сома е не просто божествена напитка, даряваща свръхестествена сила или безсмъртие, а процес, свързан с получаването на амрита. Тук под „получаване на амрита“ се разбира вътрешното дишане, докато „получаването на сома“ препраща към вътрешното хранене. Пурана и „Махабхарата“ описват алегорично този процес като борбата на висшите емоционални полета с нисшите. Тук обаче най-важното е да се научим да контролираме процеса, а не просто да го наблюдаваме, като самият процес се разбира като действията на змея Шешу (Васуки). Събудената енергия започва да се акумулира в съда (черупката на костенурката Курма). Това води до закрепване на оста, чието въртене поставя началото на процеса на разбиване, или алхимичния процес, който поражда специално състояние – състоянието на Варуни.
Самият алхимичен процес се асоциира с танца на апсарите, който създава и в същото време се опира на вътрешния тигел (Шанкха). Следващите стъпки са да се усъвършенства процеса (Шарнга), да се материализира (Сурабхи) алхимичното зърно Париджата и минерала (хапчето) Каустубха. След като са поставени основите на безсмъртното тяло започва процесът на култивирането му, за което важна роля играят сома и амрита.
В този смисъл разбиването на Млечния океан е специфичен метафизичен процес, който носи едновременно небесни и земни характеристики. Небесната му природа се проявява, когато пространството на небето, на макрокосмоса възпроизвежда енергия за подхранването на висшите същества, на божествата. На небето обаче съществува и друга класа същества (да ги наречем полубогове), които се нуждаят от по-грубата амрита, произведена на Земята. Тя се използва и от жителите на Земята за достигането на по-висша форма на съществуване.
Процесът на разбиване изисква определени условия, които се представят като борбата на асурите, носители на жизнената сила на Земята, срещу девите, които носят жизнената сила на Небето. Това всъщност представлява специфичен технологичен процес, свързан с мястото, времето, знанието и, разбира се, наличието на определена класа хора, способни да представят най-висшите форми на енергия тук на Земята. Те могат да създават амрита, като строят лаборатории за произвеждането й, подобни на Ангкор-Ват, както и да я употребяват.
И така, разбиването на Млечния океан е процес по получаването на амрита. Амрита е специална безсмъртна напитка, свързана с дишането – тук въздухът се представя като напитка, която трябва да бъде изпита или вдишана правилно. Забележете, че тази идея се различава от гръцката амброзия (процеса на минерализация и усвояване чрез цялото тяло) или сома (която е просто течност, напитка).
Забележителни, в тази връзка, са носовете на кхмерите, за които дишането е вид екстатично състояние, което им носи свръхестествена сила.
За да се получи амрита, Небето трябва да резонира със Земята, което изисква активиране на оста Небе-Земя, например, в точките на връзка между съзвездието Дракон с Ангкор-Ват. Тоест, говорим за вид ефирна есенция, която представя концепцията за световното дърво (например Бодхи) и се проявява особено в храма Та-Пром, където растат гигантски дървета банян.
Амрита е живителна есенция, която може да съживи, да трансформира или да донесе просветление. Важна роля за това, разбира се, играе и състоянието на пространството, и ако то не създаде този екстракт, се счита, че това пространство се пази от страшен змей (като змея Апопа, който пази живителната есенция на Небето).
На местата с активност, позволяваща активирането на амрита, в древността се създавали градове. Така била изградена Тива, чието старо име е Но Амон в чест на скрития бог на небето или всъщност в чест на небесния екстракт от амрита. Пирамидите в Гиза, които също са свързани с активността на съзвездието Дракон, били контейнери за амрита. Същото се случва и в Ангкор-Ват.
В гръцката митология амрита, която Херкулес получава в единадесетия си подвиг, е била охранявана от дракона Ладон. Макар че всъщност тя била вече амброзия, тоест дестилирана и отлежала амрита, която получавали на Земята и дори общували с нея. Типичен пример е змията Питон, която охранявала пещера с дестилирана амрита, тоест амброзия, която поражда жрицата Пития. Тоест, оракулът е място, свързано с небето, а тези, които биха могли да се обърнат към гадателката Пития, всъщност са комуникирали със съзвездието, Небето.
Един от получателите на тази есенция при гърците е легендарният Кадм, син на финикийския цар. С есенцията се хранели атлантите, уникалните антични войни спартанците, както и кхмерите. Срещаме я и в разказа за Орфей и аргонавтите, които откриват есенцията, пазена в Колхида в Златното руно, поставено върху дърво. С нея се храни и цял Олимп – мястото, където се изсипва небесния нектар Амрита, планината, на чиито връх боговете пируват.
Но докато на Небето изработването на амрита е свързано преди всичко с идеята за дракона като проявление на дестилираната спирала на мъгливостта (в древността я възприемали като напрежение, към което трябва да се настроиш), то на Земята амрита била създавана от асурите и девите, представители на специална група хора (подобно на кхмерите, носители на енергията на девите и асурите). Макар че е алхимичен, този процес трябва да протече вътре в тялото, а не извън него. Сливането вътре в тялото е всъщност разбиването, което е друго наименование на алхимията, с чиято помощ човек се сдобива със сидхи (специални сили).
Дванадесет условия за получаване на амрита
Разбиването на Млечния океан (Samudra-manthan) има дванадесет нива. Всяко ниво може да бъде завършено за една година, а след дванадесет години човек може да изпие глътка амрита. На това е посветен и специалният празник Кумбх Мела. Важна роля в разбиването на Млечния океан играят апсарите – съвършените жени, които могат да поддържат амрита, получена от девите и асурите. За тази цел е нужно пространство с опора, т.е. пространство, обитавано от бог Вишну, който може да удържи мястото, където се извършва разбиването.
Дванадесетте условия за появата на амрита изграждат цялостен процес, наречен появата на Дханвантари (бога на изцелението) с напитката на безсмъртието.
- Процес на разбиване трябва да се осъществи в района на планината Меру. Това е място, което дава възможност за свързване на Небето и Земята, символизирано от израстването на дървото Париджата, за което е нужен и танцът на апсарите.
- Настройване на разбиването, символично представяно чрез появата на коня Уччайхшравас.
- Матричност. Тяло, способно да приема амрита. Това тяло се асоциира с богинята Лакшми като танцуваща апсара.
- Способност за поглъщане, за вдишване на амрита, и за усукването й, символизирано от морската раковина Шанкха.
- Способност за вкусване, усвояване и поддържане на екстатично състояние, умението да следваме законите на богинята на екстатичния вкус Варуни.
- Способност за покълване на амрита, за пораждането чрез силата й и за подхранването на цветето на силата Париджата.
- Създаване на цинобър, скъпоценните камъни с цвят на сапфир Каустубха-мани и Падмарага-мани.
- Поддържане чрез амрита на постоянство в Млечния океан, пространството на дишане, което се асоциира със свещената крава Сурабхи.
- Удържане на ритмичност на дишането, за да се постигне истинска дълбочина – проява на седемглавия летящ кон Уччайхшраваса.
- Постигане на кристализация на амрита в гърдите – образуване на вълшебния камък Каустубхи.
- Образуване на вълшебно тяло (подобно на райското дърво Калпа Врикше).
- Постоянно поддържане на опората за Небето, което се символизира от царя на слоновете Айравата.
Важно е още, че самият процес на разбиване на Млечния океан подхранва Небето, тъй като се променя честотата на апсарите и девите.
Автор: Шри Чола (Олег Черне)
