Петте зърна на алхимията

Петте зърна на алхимията са свързани с натурфилософията – с условията за трансформацията, превръщанията, както и с ролята на съсредоточеността при управляването на този процес. Определянето на елемента, който господства над всички елементи в даоистката традиция, ще ни помогне да опознаем съзнателната пустота. В европейската алхимия тя се нарича с понятието „апейрон“ (ἄπειρον, гръцки), означаващо пустота, безпределност, безкрайност, която обаче има свое начало и то е съвършеното съзнание.
Всяко превръщане се постига чрез установяването на насоченост, което вече говори за алхимичен процес. Липсата на насоченост и умение да се опираме на предела води до появата на взаимоизключения, които се бъркат с противоположностите. Взаимоизключенията са взаимодопълнения, основата на всичко съществуващо.
Апейрон е всъщност концентрация, матричността на всички елементи, на всички пет зърна, включително и на съзнанието, което тук е Дървото. При зараждането на алхимията то е било Метал, т.е. заложена от природата даденост. Но с времето съзнанието станало дуално и трябвало да бъде развивано, за да овладее алхимичното изкуство.
Понятието „апейрон“ се превърнало в едно от първите определения на концентрацията като усилие, способно да формира материя. Важен показател при този процес е дискретността на концентрацията – концентрацията може както да излъчва, така и да поглъща енергия, в зависимост от зададеното усилие или кванти. Тя не може да се движи неуправляемо, движи се единствено според зададената орбита, което й позволява да се усилва, т.е. прави я приложима, наместо да имаме неконтролируемо излъчване на енергия. Когато променяме орбитата или насочеността, ние променяме концентрацията не количествено, а качествено. Ако не вземем това предвид, делимостта на концентрацията ще ни направи зависими от неопределената продължителност.
Въздухът, Водата, Земята и Огънят са комбинация от взаимосвързани напрежения.
- Първоосновата Вода е вид напрежение, тя е природното.
- Въздухът е условието за формиране на безформено усилие.
- Огънят е логосът – предпоставка за създаването и постигането на форма.
- Земята е проявено качество на формата.
Когато започваме да изучаваме алхимията, ние тръгваме от делимото, а за нас е важно да започнем от неделимото. Т.е. изначално трябва да разбираме природата на нещата като временна и като извънвремева.
Основната ни задача е да опознаем как един елемент може да се превръща в друг, което ще ни даде възможност да ръководим процеса. Това може да се случи чрез логоса, чрез съзнателното усилие, или по пътя на естествените пространствени процеси, които в нашия случай са времеви.
За да не се подведем от условните временни процеси, трябва да постигнем определени, а не формални видове енергия, които са най-проявени в системата на петте зърна на даоистката алхимия:
- Ци-дзин – Въздух
- Дзин-ци – Земя
- Дзин-дзин – Вода
- Дзин-шън – Огън
- Шън-ци – апейрон
Важно е още да постигнем комуникация чрез логоса шън-дзин. С други думи, трансмутацията на материята зависи от изкуството да опознаваш и след това да управляваш насочеността, което ще те изведе до спиралата на измененията. Липсата на въртене води до угасване, а най-трудна за осъществяване е базовата функция в алхимията – смесването на Земята и Водата.
Алхимичният процес се характеризира с получаването на металите сребро или злато, които не подлежат на разлагане, т.е. изменя се началната форма.
Автор: ЧОМ (Олег Черне)
Препоръчваме по темата
Запис на онлайн излъчванеСъщност на даоистката алхимия. Задай въпрос към Учителя
Лекция на Олег ЧернеСърцето на съвършенната истина
Лекция на Олег ЧернеИзкуство за построяване на геометрията на тялото
(на русском языке) Запись программы «Анатомия красоты» Олега ЧернэПредставление лица. Даосские маски красоты