Петте зърна на алхимията

Алхимия, Даоистка алхимия, Метод

Петте зърна на алхимията са свързани с натурфилософията – с условията за трансформацията, превръщанията, както и с ролята на съсредоточеността при управляването на този процес. Определянето на елемента, който господства над всички елементи в даоистката традиция, ще ни помогне да опознаем съзнателната пустота. В европейската алхимия тя се нарича с понятието „апейрон“ (ἄπειρον, гръцки), означаващо пустота, безпределност, безкрайност, която обаче има свое начало и то е съвършеното съзнание.

Всяко превръщане се постига чрез установяването на насоченост, което вече говори за алхимичен процес. Липсата на насоченост и умение да се опираме на предела води до появата на взаимоизключения, които се бъркат с противоположностите. Взаимоизключенията са взаимодопълнения, основата на всичко съществуващо.

Апейрон е всъщност концентрация, матричността на всички елементи, на всички пет зърна, включително и на съзнанието, което тук е Дървото. При зараждането на алхимията то е било Метал, т.е. заложена от природата даденост. Но с времето съзнанието станало дуално и трябвало да бъде развивано, за да овладее алхимичното изкуство.

Понятието „апейрон“ се превърнало в едно от първите определения на концентрацията като усилие, способно да формира материя. Важен показател при този процес е дискретността на концентрацията – концентрацията може както да излъчва, така и да поглъща енергия, в зависимост от зададеното усилие или кванти. Тя не може да се движи неуправляемо, движи се единствено според зададената орбита, което й позволява да се усилва, т.е. прави я приложима, наместо да имаме неконтролируемо излъчване на енергия. Когато променяме орбитата или насочеността, ние променяме концентрацията не количествено, а качествено. Ако не вземем това предвид, делимостта на концентрацията ще ни направи зависими от неопределената продължителност.

Въздухът, Водата, Земята и Огънят са комбинация от взаимосвързани напрежения.

• Първоосновата Вода е вид напрежение, тя е природното.
• Въздухът е условието за формиране на безформено усилие.
• Огънят е логосът – предпоставка за създаването и постигането на форма.
• Земята е проявено качество на формата.

Когато започваме да изучаваме алхимията, ние тръгваме от делимото, а за нас е важно да започнем от неделимото. Т.е. изначално трябва да разбираме природата на нещата като временна и като извънвремева.

Основната ни задача е да опознаем как един елемент може да се превръща в друг, което ще ни даде възможност да ръководим процеса. Това може да се случи чрез логоса, чрез съзнателното усилие, или по пътя на естествените пространствени процеси, които в нашия случай са времеви.

За да не се подведем от условните временни процеси, трябва да постигнем определени, а не формални видове енергия, които са най-проявени в системата на петте зърна на даоистката алхимия:

• Ци-дзин – Въздух
• Дзин-ци – Земя
• Дзин-дзин – Вода
• Дзин-шън – Огън
• Шън-ци – апейрон

Важно е още да постигнем комуникация чрез логоса шън-дзин. С други думи, трансмутацията на материята зависи от изкуството да опознаваш и след това да управляваш насочеността, което ще те изведе до спиралата на измененията. Липсата на въртене води до угасване, а най-трудна за осъществяване е базовата функция в алхимията – смесването на Земята и Водата.

Алхимичният процес се характеризира с получаването на металите сребро или злато, които не подлежат на разлагане, т.е. изменя се началната форма.

Автор: ЧОМ (Олег Черне)