Медитация

Медитацията е специфично състояние на съзнанието. Тя ни дава възможност да взаимодействаме с природата на наблюдението, вниманието, съсредоточеността и концентрацията, като при този процес се задействат различни усилия на мозъка и съзнанието. Медитацията се характеризира с различни нива на фиксация на процеса, методи, състояния и активност на съзнанието. Специфичното състояние на потапяне, характерно за медитиращото съзнание, се определя с понятието „самадхи“ (samādhi, समाधि).

С помощта на медитацията, като специфичен тип дейност на съзнанието, се постига проникване във вътрешния смисъл на съзерцаваното. Медитацията е вид хармонично състояние на ума, свободно от противоречия. Тези противоречия могат да бъдат заменени от сравнение, което класифицира медитацията на различни типове възприемане, както е описано в текстовете на „Бхагавата Пурана“ и „Вишну Пурана“, ако принципите на медитацията се разглеждат според индийската алхимия. Според този възглед медитацията е процес на работа с ума, където сампраджнята (Saṃprajñāta, संप्रज्ञात) е състояние, при което се работи с опознавания обект за разлика от съзерцателното състояние на асампраджнята (asaṃprajñāta, असंप्रज).

Това води до определянето на конкретни центрове на вниманието и тяхното развитие, както и до съгласуване на медитативните действия и задачите по пътя на освобождаването (наричан в будизма с понятието „нирвана“). Тоест става въпрос за пребиваване в единно, цялостно състояние или за обединяване с дадена задача, което отговаря на състоянието на пребиваване, както в момента на започване на медитацията, така и по време на самия процес.

От една страна, медитацията е универсален инструмент, а от друга – път към индивидуализация, ако съзнанието се издигне дори над състоянието самадхи, разглеждано не като висше състояние, а като обект на медитацията.

Това означава, че в зависимост от насоката на пътя ни състоянието самадхи може да се разглежда като нещо крайно или като нещо предшестващо. Въпросът е дали следваме пътя на освобождението (йога), пътя на тантра или пътя на алхимията. Самадхи е важен инструмент за разбирането на себереализацията и нирвана.

За да разберем различните аспекти на медитативното състояние трябва да познаваме понятието „самяна“ (saṃyama, संयम), използвано в йога. Това понятие включва три качества на медитацията – дхарана, дхяна и самадхи. Те се различават по силата на съзерцанието, задачата на съзерцанието и по участието на различни части на тялото в този процес (който не е свързан само с главата). В класическата индийска йога, описана от Патанджали (III–II в. пр.н.е.) в трактата „Йога сутра“, тези три качества са определени като шеста, седма и осма степен от общо осем съществуващи, т.е. класическата йога е осемстепенна система (ащанга йога, अष्टांग योग, aṣṭāṅgayoga). Всъщност тези осем степени на развитие в класическата йога (яма, нияма, асани, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи) могат да се разглеждат като медитативни практики с различни характеристики.

Дхарана (dhāraṇā, धारणा) се превежда от санскрит буквално като „удържане“ и отразява процеса на съсредоточаване, установяване и стремеж към потапяне в още по-дълбоко състояние. Дхяна (dhāraṇā, ध्यान) е въплъщаването на тази задача, дълбоко потапяне в медитативно съзерцание. Самадхи (samādhi, समाधि) е вече състояние на пълно сливане на субекта и обекта, състояние, при което се осъществява задачата на медитацията съгласно целите на йога.

Във връзка с алхимичния път е важна психофизичната работа, която се осъществява чрез медитация самудра-мантхан (Разбиване на Млечния океан, Samudra Manthan, समुद्र मंथन), свързана с пробуждането на енергията (за разлика от кундалини), както и с акумулирането на енергията, процеса на разбиване и пр. Прилагат се и множество поточни форми на медитация – например адитя.

Способността за осъзнаване е важна дори само за придобиването на медитативен опит, тъй като медитативното състояние се характеризира с множество различни преживявания, включително извънтелесен и мистичен опит.

Една от характеристиките на медитативното състояние е контролирането на съзнанието (независимо от състоянието на ума по време на медитацията). От алхимична гледна точка медитацията е специфична форма на развиване на ума. Тя дори по-скоро не е практика, а функция, условие за осъществяването на определена идея за контролиране на съзнанието и енергията. Тя определя посоката на развитие подобно на лъчите, излъчвани от източник на светлина.

В този смисъл основната задача на медитацията е да разкрие, да покаже, да даде насока, да предложи традиция и метод. Медитацията е едновременно едно цяло и съвкупност от функции, със своя собствена философия. Тази философия се основава както на реални форми на концентрация, така и на мистериозни форми на наблюдение, а основният й инструмент е настройването.

Медитацията не само определя мисълта, но и дава ход на нейното развитие, представлява определен тип развиване на съзнанието. Способността за мислене и съсредоточаване са свойства на мозъка, който е и основният инструмент на медитацията. При всяко развитие пренаталността изисква умението да внимаваме, да съзерцаваме, да обработваме процеса на истинно възприятие. Медитацията е съвкупност от прилики и разлики във функционирането на съзнанието и в същото време тя е състояние на ума, който в този случай може да се разглежда като Медитационен мозък. Това състояние, например, е присъщо на много аборигени, които живеят в състояние на съновидение и медиумност.

Така медитацията е едновременно състояние на съзнанието и практическа работа с ума. Тя е усилие, свързано с физическата трансформация и дори с изменяне на геометрията на мозъка.

Работата в медитацията се осъществява чрез различни типове потапяния, предизвикани чрез оказване на въздействие върху съзнанието, които имат пресечна точка с тотемни и егрегорни условия, където имаме зависимост от външна, трета сила. Такива условия са, например, посещаването на свещени места или места на силата. Тези събития са близки до рационалното разбиране за пребиваване в изменено състояние на съзнанието, т.е. в състояние, изменено спрямо наличното, базовото.

Важно е това качество да не се бърка с измененото състояние, предизвикано от рационално действие – например, приемането на препарати, които водят до невъзможност за работа с мозъка, когато умът може единствено да наблюдава. В същото време именно понятието за наблюдение (изначално и базово условие за медитативния процес) е ключовата способност на ума.

Медитацията представлява специфичен енергиен ред, който произтича от ежедневието и помага за създаването на устойчиви представи, оказващи влияние върху поведението. Каквото и да говорим за медитацията, качествата й неизбежно ще бъдат производни на нашите пренатални и постнатални процеси. Качествата на медитацията се определят до голяма степен от дълбоката връзка между придобитите и налични рефлекси, както и от взаимодействието със собствения ни език на общуване.

Така медитацията е всъщност нашето право да използваме мозъка си, проява на силата на нашата мисъл и на независимостта на мозъка ни от разрушението, предизвикано не само от нисшите, но и от висшите вибрации. Тук, разбира се, много важна роля играят възпитанието и образованието. Способността за спиране на мислите, както и способността за мислене, определят способността на мозъка да се намира в различни формати на медитативна работа.

Основната задача на медитацията е да доведе мозъка до разбиране както на случайните, временни явления, така и на извънвремевите. Истински ценното в медитацията е опознаването на собствения ни ум, способността на мозъка да се заеме с възприемането на собственото си предназначение в живота и да постигне състояние на дълбоко разбиране на човешката природа и заобикалящото пространство.

Това превръща медитацията в нетривиално понятие не само по отношение на видовете състояния, но и дори по отношение на името, в което всеки влага собственото си възприятие. Медитацията трябва да се категоризира според процесите, които стоят зад нея – рационални и ирационални.

По този начин, медитацията може да се класифицира според вида функции: