Индийска алхимия

Този, който не познава алхимията, унищожава енергията си ежедневно. И неизбежно ще умре, може би дори днес.

Шри Чола

 

Индийската алхимия е специфично явление на световната алхимична карта. Тя има тройна основа: йога (пътя на освобождението), тантра (пътя на възход) и расаяна (пътя на светлината).

Тези три пътя са разделени условно, същевременно разликата между трите направления е важна от гледна точка на индийската алхимия. Всеки път отразява различна духовност и съответно следва различни задачи за усъвършенстване на различни аспекти от човешката природа. Това, което ги свързва, обаче е общата идея за прераждането.

За да разберем индийската алхимия, първо трябва да спрем вниманието си на индийската духовност, която борави с особено разбиране за духа, обединило множество течения около общата задача за постигане на духовно освобождение.

Основите на индийската алхимия трябва да се търсят още в най-древните свещени текстове „Махабхарата“ и „Рамаяна“, които разказват за разбиването на световния океан.

Индийската мисъл се съсредоточава около няколко важни понятия, като например ключовото за индийската алхимия понятие „сиддхарта“ (тамилски, от санскритското „сиддха“) – съвършен индивид, постигнал способността да контролира духовните сили, наречени „сиддхи“.

Това поражда и специално отношение към алхимията през мистичния период 4000-5000 години пр.н.е. Като цяло индийската алхимия наследява идеите на ведите и брахманите, които стоят в основите на различни йога системи, а влияние върху идеите й оказват и шактизма и тантра. Това прави индийската алхимия набор от правила и разпоредби, водещи до освобождение, а не само до трансформация.

С времето тя се превръща в продукт на синтеза не само на чисто индийски течения, но възприема и класически представи на даоистката алхимия и създадените по-късно хималайска и тибетска алхимия. Влияние оказва дори кхмерската алхимия, откъдето идва и идеята за процеса на трансформация, а не просто освобождение, която е свързана с образа на разбиване на Небесния, или Млечния океан (самудра-мантхан). Това изисква да се задейства енергията на Шакти, което означава първо да се получи амрита (небесно дишане) и да се изработим сома (безсмъртния нектар), след което тази енергия да се дестилира.

Така, за да се получи амрита, първо трябвало да се разбие Световния океан, с което в митологията се описват свойствата на амрита и процеса по извличането на амрита. Качествата на амрита са свързани със съзнанието на Вишну (със светлината на Вишну). А процеса по разбиване на Млечния океан, наречен „самудра-мантхан“, играе ключова роля за разбирането на основните принципи на индийската алхимия.

Самудра-мантхан

• Силата на пробуждането на Махавишну. Съзнанието на Вишну.
• Състоянието на Шри (Лакшми). Акумулиране на енергия.
• Черупката от костенурката Курма. Опора.
• Планината Мандаранчал. Ос.
• Змията Васуки. Спирала.
• Преобразяващото начало на Варуни. Екстатично състояние.
• Апсари. Процес на трансмутация.
• Формиране на тигела Шанха. Атанор, тигел.
• Шарнга. Проникване.
• Сурабхи. Способността за материализиране.
• Дървото Париджата. Алхимично семе.
• Минералът Каустубха. Безсмъртно тяло.
• Калпаврикша. Великото проявление.
• Айравата. Формиране на висша сила.
• Учайхшравас. Формиране на висша сила.
• Чандра. Подхранване чрез светлина.
• Получаване на амрита.
• Дестилиране на амрита.

Разбирането за процеса на алхимична трансформация се появява много рано в Индия въз основа на ведическите знанията, породили различни направления в йогата. Това води до появата на разнообразни течения, които имат различни схващания за пречистването, изменянето на тоналността и освобождаването. С времето тези идеи намират израз в тантра – специфично течение, в което се откроява системата ваджраяна, говореща за прекъсването на преражданията. Същевременно останалите разновидности на тантра разширяват влиянието на алхимията.

Важно е да отбележим, че алхимията в чистия си вид не се установява в равнинна Индия, а пуска корени в Хималаите, Тибет и дори в Пакистан и Камбоджа, където се смесва с народните вярвания и шаманизма.

Междувременно, в йога доминираща роля играе идеологията около ключови понятия като „карма“ и освобождаване. Независимо че в нея се проявяват различни мистични и магически елементи, носител на този тип знание е факирът. А постигането на сиддха при йога адептите показва не толкова принадлежност към алхимичния път, а е по-скоро резултат от пренаталните възможности на определени йоги, които реализират идеята за превъплъщението.

Постигането на качествата на дживанмукта (онзи, който приживе се е освободил от влиянието на кармата и е постигнал освобождение от оковите на раждането и смъртта) в тези условия показва преди всичко високо ниво на пренаталната природа, а не е резултат от алхимичен процес. С други думи, родените с париджата или каустубха (вж. по-горе) са по правило лишени от основните свойства на алхимично превръщане. Независимо че имат нужда от немалко сила, те притежават по рождение най-важното – семето. Докато обикновеният човек е често огорчен или объркан и тепърва трябва да полага основите на трансформацията, бъдещият дживанмукта вече разполага с всичко необходимо.

Това води до изкривяването на много не само алхимични принципи, но и на понятия в йога и тантризма – майтуна (тантрическото сливане) е достатъчно доказателство за това, че под прикритието на „развитието“ можеш да се занимаваш с онова, което искаш, а не това, от което се нуждаеш. Това важи с особена сила за западното мислене, на което по-близки са оргиастичните култове, отколкото вътрешната дисциплина.

С времето това води до упадъка не само индийската алхимия, но и на индийската йога и тантра, при които днес важен е не толкова реалният опит, колкото една духовност, несъизмерима с изначалната при индусите. В днешно време в повечето случаи сме свидетели само на външно подражание и разпространяването на идеи, достъпни за масите. И дори да насочим вниманието си към различни аскети (капалики), ще се срещнем с различно, по-маргинално отношение и специфичен тип духовност, която проповядва дълбоко отричане от външния свят, но в същото време не предлага инструменти за постигане на лична трансформация, т.е. освобождаване и пречистване.

Тази махакала (разрушаване на външното, за да се спаси вътрешното) е ефективна, ако има лична сила, но иначе всичко напомня по-скоро голяма индийска баня, която превръща процеса на пречистване и измиване в ритуален фетиш. А това, рано или късно, ще се превърне в друг тип сетивно удоволствие. Така Индия, която е съкровищница на мистично знание, всъщност подпомага опростенческото възприемане на тези идеи, особено за носителите на западния тип мислене.

Затова, когато става дума за индийска алхимия, трябва да се имат предвид понятията на йогина, независимо към кое течение принадлежи – йога, тантра, расаяна или индийската алхимия около понятието „разбиване“. А това означава, че съзнанието трябва да се фиксира върху причинността на Абсолюта (звукът „ом“), което изисква сила (Шакти).

Йогинът е този, който работи върху осъзнаване на физическото си тяло (чрез асаните), енергийното тяло – като овладява дишането си (пранаяма) и духовното тяло – изкоренил е в себе си отрицанието (пратяхара) и е центрирал съзнанието си (дхарана), овладял е алхимичното мислене и съзерцанието (дхяна). Всичко това определя не само качествата на един йогин, но и на всеки, който се занимава с алхимия.

Това превръща йогина в авдхута (преодолял двойствеността на материалния свят). Въпреки това разбирането и използването на енергията в йога е насочено към освобождаване от физическото тяло, към което е насочен и процесът на пробуждане на Кундалини. Оттук идва и специфичното разбиране за енергийните центрове и чакрите, които засенчват важни понятия като адхара (зоните, свързани с трансформирането на енергията), върху които се акцентира повече в тантра и, разбира се, в алхимията.

Ето защо човек трудно може да постигне задълбочено разбиране на индийската традиция (и духовност), ако не стане на практика йогин. Друг важен фактор е и идеологическата принадлежност към брахманистката, джайнистката или будистката традиции, или цялостното отричане от всичко, което може да се определи като форма на сектантство.

Така се създава пътят между освобождаването и постигането на безсмъртие, който обединява ведно тантризма, алхимията, йога и практиката на аскетите садху. Това води и до трудности в предаването на учението, когато често вместо рационалния се следва ирационалния подход (такъв пример е използването на екстатичния транс).

Важно е да отбележим, че индийската традиция не се фокусира най-вече върху подготвеното за практиката тяло (паква) или неподготвеното такова (апаква), от гледна точка на ориентираната към изучаването на карма духовност, тъй като за йога или дори тантра това не е от основно значение. Нещо повече, за йога и тантра, които водят към освобождение, алхимията може да се превърне в препятствие заради нагласата „Ще продължим в следващия живот, затова не бива да се отвличаме от сегашния“. За алхимията въвлечеността в процеса е от ключово значение, тъй като Истинното тяло е специфично вътрешно състояние.

Що се отнася до идеята за усъвършенстване на тялото, несъмнено важно е това, че паралелно с развиването на алхимията се развива и аюрведа, която поражда направлението на външната алхимия Расаяна, която е безспорно интересна, независимо от сложните и заплетени понятия. Това е особено вярно за приемането на препарати, съдържащи живак, при което живакът се разбира и като определено състояние на тялото и начин за сливане с енергията и светлината.

Важната роля на живака в алхимията, разбира се, можем да проследим във всички алхимични течения. В тях се говори за отвара, не само външна, но и вътрешна, както и за процес на зацепване. Като цяло става дума за процес на материализиране на нещо висше, за превръщане в по-съвършена субстанция (като най-висшата е светлината).

Алхимичният живак (именно така трябва да бъде възприеман той) дава възможност да се свържат молекулите и атомите в тялото и съответно да се променят размерите на клетката. Разбира се, външната алхимия е важна, особено когато е необходимо тялото да се пречисти и да се запази и увеличи енергията, преди адептът да се е научил да трансформира материята чрез специалната си сила (риддхибала) с помощта на силата на концентрацията (самадхибала). Но тук самият процес по увеличаване на енергията, по трансформиране, както и силата на съзнанието са свързани с разбирането за алхимичния живак. Така алхимичният живак е важен за създаването на условията, необходими за постигане на трансформация, тъй като свързва и укрепва тялото.

Но от алхимична гледна точка идеята за освобождаване от тялото (както и за достигане на пълна святост), която води до състоянието „дживанмукта“, тласка в пряк и преносен смисъл към „алхимично самоубийство“, при което външното приемане на живак има за цел постигането на пълно пречистване и, в крайна сметка, освобождаване.

Идеята за запазването на личната душа (джива), за да не загине тя в този свят, създава отделно направление в отношението към живака и то е свързано с разбирането на сома като алхимичен еликсир. Проблемът при живака е свързан с наличието на множество различни източници, съдържащи огромно количество информация за йоги, приемали живак, което води много хора до заблуда.

Разбира се, може да се каже, че ние така или иначе приемаме живак, защото той присъства навсякъде – в почвата, в атмосферата, във водата, в преработените храни, изобщо в различни продукти. Но въпросът е какво се задържа в нас и до какво води това. Най-интересното е къде в тялото може той да се натрупва и задържа по естествен път. Живакът сам по себе си има тантрични свойства, затова можем да твърдим, че тантра демонстрира живачни качества, тъй като води до очевидно натрупване.

Това е особено силно изразено при бъбреците (което, между другото, води до специфично разбиране на сексуалността в тантра). Живак има в главния мозък и в черния дроб, но той все още предстои да се превърне в алхимичен живак. Голяма част от живака се намира в елементите на клетката, което създава определено тонално състояние при възбуда. Тук обаче става дума за специфичен процес на образуване, в противен случай ще се стигне до мигновено разрушаване на тялото. Натрупваният по естествен път живак се използва за създаването на Живачно тяло, или Алхимично тяло, като това е много сложен процес. Приготвянето на живака е процес на получаване на амрита. И това е съвсем различен тип живак от онзи, който се записва с химичния елемент Hg.

Така, расаяна е направление, свързано със създаването на еликсир, и тук не е важно дали той се разглежда като вътрешен или външен, важно е да се разграничи самият процес по създаване на еликсира, както и процеса по усвояването му и дестилирането му, което също е свързано с понятието раса (rasa), т.е. сияние.

Расаяна като метод може да доведе както до освобождаване, така и до трансформация. И във връзка със задачата за освобождаване външното приемане на живак изглежда обосновано. Дори в този случай обаче живакът изисква специална обработка, за да достигне необходимото качество на изгаряне (бхавана) с цел освобождаване. Важен аспект тук е процесът на пречистване на духа. Именно за това съществуват алхимичните процеси, свързани с расаяна. Преди да се освободи духът, той трябва да се пречисти, след което следва транссубстанциализация на тялото.

Когато говорим за индийска алхимия, трябва да вземем предвид и специфичното й разбиране и отношение към смъртта, т.е. отсъствието на смъртта. За повечето индуси смъртта е не само биологичен, но и енергиен и духовен процес. Ако за западния човек смъртта е метафизика, трагедия, т.е. нещо неразбираемо, което не можем да приемем, то за индуса тя е по-скоро преход, превъплъщение. За индуса смъртта е място, от което можеш да се завърнеш. Следователно в индийската традиция се гради отношение не към смъртта, а към духа.

Именно приемането на смъртта или страхът пред нея обрича човека на пасивност и той не прави нищо със себе си. А това е особено опасно за духовността и мисленето, тъй като процесът на освобождаване изисква специална подготовка. Пътят, изминат от Запада, е „път на опитомяване на смъртта“, а не път на развитие или дори път за поддържане на духа.

В този случай смъртта е нещо недостъпно за опита и тук разбирането изисква приемане. Първоначално трябва да се разбере разликата между умирането на физическите и духовни клетки, които имат различна молекулярна маса. В противен случай смъртта, дори и да се готвим за нея, би била внезапна. Задачата на расаяна, разбира се, не е да унищожи човека, затова той трябва да бъде освободен от смъртта. Важно обаче тук е да приемем, че самият корен на битието е нашият дух.

В същото време, важно е да отбележим, че алхимията е процес на трансформация, а смъртта не е преход, а отказ от определена форма. Ако смъртта е неопределеност, то духът е определеност.

Разбира се, освобождението е радикален начин да се самоидентифицираме, но преди него ни очакват важни задачи. И именно тук важна роля играе тантрическата природа. Затова, предвид всичко казано дотук, може да се каже, че индийската алхимия е специален вид тантра.

Автор: Шри Чола (Олег Черне)