Храмова йога
Храмовата йога е вид или дори стил за усъвършенстване на архитектурата на тялото, обвързан с процеса на превъплъщение. Тя води до единение, което се постига чрез развиване на тялото съгласно пространствената архитектура. Този тип познание за тялото се използвал във времена, когато човешкият дух все още не бил започнал да похабява физическото тяло.
Като система от знания храмовата йога намира въплъщение в концепцията за аватара. Тази идея помага да разберем какво представлява въплъщението и да развием способността да го възприемаме. Храмовата йога води до най-висшето познание и ако човек неотклонно следва задачата си, тогава може да постигне необходимите резултати, дори и да не разбира принципа на действие, който в началото на пътя не може да види.
Този процес се нарича „аватарати“ (слизам, санскр.) и предполага развиването на определени качества (включени в символа хамса) и на способността за вътрешно виждане (идеята за дланта на Лакшми).
Храмовата йога включва 12 вида превъплъщения, прояви на вътрешните способности на тялото да съхранява вътрешната си природа и да формира връзка с накшатра (nakṣatra) – небесните домове или съзвездия.
- Матся (Matsya)
- Курма (Kūrma)
- Вараха (Varāha)
- Нарасимха (Narasiṃha)
- Вамана (Vāmana)
- Маандапа (Мandapa)
- Айодхя (Ayodhya)
- Шанкха (Śaṇkha)
- Двара (Dvara)
- Калки Кalki
- Падма (Padma)
- Сударшана (Śudarśana)
Храмовата йога има за цел да изгради архитектурата на вътрешния храм на тялото, което впоследствие дава възможност за изграждането на външното пространство. Тя разглежда макрокосмичното пространство като тяло. Затова изграждането на храма започва вътре в тялото, след това около тялото и после продължава в постоянно изграждане и обновление. Тези специфични знания са свързани с началото на Адити и светлинната енергия.
В развитието си храмовата йога претърпява множество изменения и като направление изминава пътя от ирационалните до рационалните представи. Храмовата йога включва важна практическа част, свързана с „разбиването на Млечния океан“, т.е. едно специфично умение за дишане и подхранване с амрита, увековечено от кхмерската традиция.
Тук особено интересно е древното кхмерско церемониално изкуство Чолмлоб (Chol Mlob), което се основава на идеите за развиване на човешката природа от гледна точка на амрита (съвършеното дишане) и сома (съвършеното хранене), което спомага за възприемането на тялото като храм. Този вид церемониално отношение към природата намира отражение и в церемонията за навършване на пълнолетие на кхмерите.
В древността развитието се разбирало като построяване на храмово пространство. Първата година от живота била отдадена на процеса на постигане на вътрешна светлина, а следващите 13 години били посветени на построяването на вътрешния храм. Този принцип се проследява и в храмовата йога като път за постигане на вътрешната светлина.
Днес храмовата йога е свързана и с легендарния кхмерски храмов комплекс Ангкор Ват, който е въплъщение на съвършената архитектура, тъй като е построен като Храм на светлината с цел да поддържа светлината на съзвездието Дракон.
Храмовата йога ни помага да се изпълним със силата и светлината на Шакти и да запазим Вселенската енергия, т.е. енергията на светлината.
Разбирането за природата на въплъщението, която намира израз в аватарите, се асоциира с въплъщението на силата на Вишну, „присъстваща във всичко“. Вишну се свързва именно с храмовата йога и понятието „аватар“. Докато пространството е под заплахата от злите сили, храмовата йога изпълнява ролята на аватар, предотвратяващ хаоса и разрушението. Задачата на храмовата йога е да се възстанови хармонията на пространството и да възвърне равновесието, а това става чрез дванадесетте форми на равновесие или дванадесетте хармоники.
Автор: Шри Чола (Олег Черне)
